Home » Избрано, политика

Проф. Доналд Гарнър: Русия, Асад и кюрдите могат да помогнат на САЩ срещу ИДИЛ

2014.09.29 Няма коментари
Spread the love

Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор

 

Проф. Доналд Гарнър, „Уолстрийт джърнъл“

Снимка: ЕПА

Жестокостта и амбициите на „Ислямска държава“ я правят една от най-жестоките заплахи за света днес. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Заканата на президента Барак Обама да ликвидира т. нар. „Ислямска държава“ чрез създаване на съюз на засегнатите страни бе очаквана с нетърпение в САЩ и може да проработи, ако той избере подходящите съюзници. Но да се направи такъв избор, не е лесно. Той прилича на избора, пред който се изправи Франклин Рузвелт през 1941 г. Нацистката военна машина бе нападнала Русия и бе пред вратите на Москва и Ленинград, когато президентът Рузвелт направи трудния, но мъдър избор да подкрепи Сталин. Въпреки че Сталин бе избил десетки милиони невинни руснаци, решението на Рузвелт да изпрати милиарди в оръжия на този най-жесток диктатор бе решаващо за предотвратяването на още по-зловещ Холокост. По-добре комунистическа Източна Европа, отколкото нацистка Европа.

Рузвелт не размаха пръст едновременно на Сталин и Хитлер и не ги смъмри еднакво, че са злодеи, нито предложи нещо толкова глупаво като 500 млн. долара за съживяване на разбитата белогвардейска армия. Вместо това той просто призна, че

Сталин е по-малката опасност от Хитлер за света

Естествено, щеше да е по-добре да се избавим и от Хитлер, и от Сталин, но нямаше как. Още тогава нашите политици разбраха, че много често най-доброто е враг на доброто.

Сега президентът Обама трябва да избере по-малката от две злини. В Сирия ще победи или новият халифат на ИДИЛ, или президентът Асад, защото няма как да се отървем от двамата при липса на желание да изпратим постоянна окупационна военна сила. Режимът на Асад не заплашва Америка, не е заплашвал Израел и е единствената сила в Сирия, която няма да изтреби древните християнски общества от Леванта или кюрдите от Северна Сирия. Асад не е добро момче, но не е ИДИЛ. Здравият разум показва, че правителството му би използвало много по-добре 500-те милиона долара, отколкото водевилните войници на Свободната сирийска армия. Залъгваме се, че ще намерим и обучим ислямски бунтовници, на които ще можем да вярваме, че ще воюват, и то само срещу ИДИЛ. Ако финансираме предполагаемо умерени ислямисти, поемаме голям риск да предизвикаме пълен хаос в Сирия чрез елиминиране или отслабване на властта на Асад. Мислете си за Либия, но умножена по 10!

Обама трябва да приеме факта, че Арабската пролет, която харесваше толкова много, просто не върши работа. Когато помогнахме за свалянето на Кадафи в Либия (и то след като Муамар се отказа от програмата си за атомно оръжие), какво получихме? Убийствена анархия, която струва живота на нашия посланик и заплаши да се превърне в още едно бойно поле на ИДИЛ. Също така Обама бе доволен, когато Мубарак бе изритан от Египет, но тогава „Мюсюлманските братя“ поеха властта и бяха на косъм от налагане на истинска ислямска тирания. Какво направи Обама после? Просто спря военното сътрудничество и оръжейната помощ за новото светско военно правителство и ни спечели омразата на всички в Египет.

Нашият най-силен, най-сигурен съюзник в Близкия изток е Русия

Тя има достатъчно продължителна разправия с радикалния ислям и нейният съюз с режима на Асад би могъл да придаде някакъв смисъл на нашите усилия по този дълъг път. Като нация трябва да се събудим и да видим грубата реалност, че ислямът продължава своята 14-вековна война срещу Запада. В тази светлина се вижда, че Русия е нашият естествен съюзник в смутния свят. Като първи знак за някакво чувство на отговорност пред света правителството на САЩ трябва да сключи сделка с Путин за санкциите и Украйна и да се захване с възловата задача за унищожаване на ИДИЛ.

Ако пряката подкрепа за Асад и сътрудничеството с Русия са твърде смущаващи за финото чувство за справедливост на Обама, може поне да се дадат оръжия на кюрдите в Сирия и да бъдат обучени за война с ИДИЛ. Кюрдите не се стремят да свалят Асад и само на тях може да се има доверие, че ще се бият единствено с ИДИЛ. Те просто се опитват да се отделят в анклав на север, а не да превземат Дамаск и да започнат да избиват шиити и да режат глави на християни. Сирия сега е сърцето на ИДИЛ и това сърце може да бъде изтръгнато само от кюрдите и Асад, защото те са единствените играчи, притежаващи необходимата ограничена амбиция да направят работещ съюз.

Администрацията на Обама просто трябва да признае, че когато сме нахлували в ислямски държави, винаги сме ги оставяли много по-съсипани и опасни, отколкото сме ги заварили. През последните 40 години всеки американски президент без Джордж Буш-старши е злоупотребявал с американската сила и последствията от това са подкопавали нашите позиции в ислямския свят и нашата национална сигурност. Картър помогна да бъде сменен шахът на Иран с аятолаха, а Рейгън помогна на „Ал Кайда“ да свали комунистическия режим на Афганистан и да го замени с талибаните. Клинтън нападна Сърбия, бомбардира Белград и създаде жалката мюсюлманска държава Косово. Путин обича да сочи този пример, за да оправдае своята интервенция в Украйна. Но най-много се отличи Джордж Буш, който нахлу в Ирак (след като страната се отказа от оръжията си за масово унищожение), и сега Ирак се превърна от изолирана диктатура в жалка разрушена държава, която е рай за най-лошите от джихадистите. Халифът на „Ислямска държава“, който сега управлява от Мосул голяма част от Ирак, щеше още да си чете Корана в затвора, ако Саддам Хюсеин беше жив.

За беда американският наивитет улесни

разпространението на метастазите на радикалния ислям и платихме на 11 септември, като продължаваме да плащаме и досега. Американската пожелателна политика към ислямските държави изглежда така – прекрасен свят без лоши хора, който магически ще се появи, стига да осигурим на всички мюсюлмани възможността да разкъсат своите държави на парчета.

Надявам се, че Конгресът ще отвори очите си за реалностите в Сирия, Ирак и ИДИЛ и ще откаже на Обама да се доверим и въоръжим „умерените ислямски бойци“, които искат да свалят нашия истински ужасен съюзник – президента на Сирия Башар Асад. Тези, които гласуват за стратегията на правителството да подкопае властта на Асад, би трябвало да обяснят защо замяната на Асад с ИДИЛ е добра за Америка. Сигурно Халиф Ибрахим ал Багдади от „Ислямска държава“ се моли всяка нощ Конгресът да отпусне на неговите най-слаби врагове тонове пари и модерно оръжие. ИДИЛ ще ги присвои още по-лесно, отколкото заграби американското оръжие, изоставено от иракската армия в Мосул.

Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор. В Близкия изток само интересите на кюрдите, сирийското правителство и Русия съвпадат с интересите на Америка.

Източник:  в. „Сега“

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.