Home » Избрано

Законодателно решение на правото на контакт с внуците

2014.05.11 Няма коментари

Българските баби и дядовци имат гарантирани права да виждат внуците си, включително при липса на развод на родителите

Материал на Sadebnapraktika.com

.

Снимка: Рhoto-forum.net

Снимка: Рhoto-forum.net

Традиционно за българския семеен бит и изграждащите го роднински отношения е участието на по-възрастните родители във възпитанието и отглеждането на децата на техните деца, т.е. на внуците им. Това участие не се изчерпва само с подкрепа в материално отношение – то има и свой нематериален елемент в светлината на своеобразното „духовно наставничество”, крепящо се на опита на по-възрастните, на моралните устои, предавани от поколение на поколение.

Българският законодател не е останал равнодушен при изготвянето на нормативната уредба на обществените отношения в тази толкова важна за социалното изграждане на индивида област и е отчел споменатите традиции.

Така, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.) дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, а в случай, че се пречи на поддържането на тези отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на децата. С известни редакционни изменения правилото е възпроизведено в текста на чл. 128, ал. 1 от новия Семеен кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.), по силата на който дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, а това право има и детето. Наред с това е приета и нова за семейноправната ни уредба норма – според чл. 128, ал. 3 от Семейния кодекс, aко родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

Като обобщение от обилната съдебна практика във връзка с приложението на чл. 128 може да се изведат няколко съществени момента:

· Бабата и дядото разполагат с гарантирано от закона право да виждат детето и заявените пред съда искания по-често са уважавани (вж. например Решение № 3100 от 23.10.2009 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 895/2009 г., XVII състав; Решение № 854 от 01.08.2013 г. на Пернишки районен съд по гр. д. № 1954/2013 г., ГК, VIII състав; Решение № 405 от 11.10.2010 г. на Врачански окръжен съд по в. гр. д. № 473/2010 г.);

· Ръководещ за цялото производство и неговия изход е интересът на детето;

· Изключително важна е работата на служителите на дирекция „Социално подпомагане”, които осъществяват конкретно проучване на всеки отделен казус, като се съобразяват с отношенията в семейството и най-вече интересите на детето;

· Най-често определяната мярка на лични отношения се изразява в осъществяване на лични контакти, при които бабата и дядото могат да виждат и да вземат в своето жилище внука си от събота сутрин до късния неделен следобед, както и определен брой дни през лятната ваканция (между 10 и 20), при отчитане на годишния платен отпуск на родителите;

· Възможно е изпълнението на съдебното решение, с което са уважени исканията на бабата и дядото, да бъде отсрочено с оглед необходимостта от извършване на социална работа с родителите, детето и неговите баба и дядо.

Пример за впечатляваща правоприлагаща дейност от страна на съда е Решение № 101 от 1.03.2010 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 1105/2009 г., ГО, 2-ри въззивен състав. Във въпросното въззивно производство майката атакува решението на районния съд, който е определил мерки на лични отношения между ищците и техния малолетен внук, изразяващи се в осъществяване на лични контакти, при които бабата и дядото ще виждат и вземат при себе си своя внук всяка втора и четвърта събота от месеца от 09,00 до 17,00 ч., както и 15 дни пред лятото, които не съвпадат с ползвания платен годишен отпуск на майката, а също и с режима на лични контакти на бащата с детето в едномесечния срок през летния период.

В мотивите на съдебния акт, с който частично се отменя първоинстанционното решение и се постановяват различни мерки за лични отношения, откриваме следните писмени съображения на съда:

„Мерките на лични отношения между ищците и техния внук не следва да се разширяват с продължителен престой на детето при бабата и дядото през летния сезон. Към настоящия момент не може да се предполага едно продължително откъсване от родителите (и в частност – от майката) как ще се отрази на душевния мир на малолетния. До такъв по-дълъг престой при дядото и бабата през летния сезон може да се стигне по взаимно съгласие между ищците и ответницата, при условията на житейска добронамереност и преодоляване на обтегнатите отношения между тях, или отново по съдебен ред.

Този режим не следва да се прилага в случаите, когато първата събота от месеца съвпада с едномесечния период през лятото, в който бащата ще вижда и взема при себе си детето в изпълнение на режима за лични отношения между тях. По този начин настоящото решение няма да бъде в колизия в постановения по съдебен ред режим за лични отношения между бащата и малолетния. Режимът на лични отношения между ищците и детето не следва да се прилага еднократно и в случаите, когато майката ползва платения си годишен отпуск през лятото. Изричното уточнение за еднократност се налага от възможността майката да ползва платен годишен отпуск на части, и то все през първата седмица от летните месеци.

С оглед на обстоятелството, че детето не познава своите дядо и баба, и че то ще бъде поставено в стресова ситуация, ако внезапно бъде отделено от майка си, съдът намира, че посочените мерки на лични отношения не следва да бъдат изпълнявани незабавно. В тази част изпълнението на решението ще следва да бъде отсрочено за срок от 60 дни, считано от влизането му в сила. Необходимо е за подготовката на малолетното дете като начало да се определят други мерки за лични отношения с бабата и дядото. През 60-дневния период след влизане на решението в сила е необходимо да се проведат поне три срещи между ищците и детето. Тези срещи следва да се осъществят в гр. Б. в работни дни (ищците са пенсионери, не са ангажирани по трудов договор и могат да пътуват) в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”.

Необходимостта от провеждането повече срещи ще следва да бъде преценена от социалния работник с оглед темповете на адаптиране на детето към неговите баба и дядо. Предварителните срещи между детето и ищците ще следва да са с кратка продължителност по преценка на социалния работник (примерно около час) и да се провеждат на място, което да е удобно и нестресиращо за детето (например в кабинета на социалния работник, на детска площадка, като разходка и др.). На тези срещи не следва да присъства майката, за да не се усеща напрегнатостта в личните й отношения с ищците, освен ако социалният работник прецени друго с оглед състоянието на детето. Социалните работници ще следва да проведат и предварителна работа с майката за коригиране на нейното поведение, изразяващо се в препятстване на контактите на детето с дядото и бабата.”

Признатото със съдебно решение право на бабата и дядото на лични контакти с внука им разполага и с друга специфична процесуална защита – тази, давана от съдебния изпълнител в рамките на ръководеното от него изпълнително производство. За целта е уреден специален изпълнителен способ – изпълнение на задължение за предаване на дете, намерил легален израз в разпоредбите на чл. 528 и чл. 529 от Гражданския процесуален кодекс.

По мнение на частен съдебен изпълнител с район на действие – Софийски градски съд, в практиката по принудителното изпълнение се отчита деликатността на тези отношения и се съобразяват интересите на страните в производството, но най-вече тези на детето. В тези хипотези изпълнителният орган разполага с правомощие да поиска съдействие от дирекция „Социално подпомагане” за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение (чл. 528, ал. 4 ГПК). Съдебният изпълнител може да поиска от дирекцията да предприеме подходящи мерки за закрила в семейната среда:

· осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите;

· социална работа за отстраняване на конфликти и за подобряване отношенията между родителите и детето, както и между него и неговите баба и дядо;

· информиране и консултиране на детето и др.

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.