.
Защо медиите ни карат да се мразим заради различията си, докато в действителност всички водим една и съща битка
Днес американското общество е по-разделено от всякога. Но това разделение не е естествено – то е индустрия, която носи милиарди.
Това разкрива Франк Чентинело в своето есе публикувано вчера (вж. линк). Авторът правилно посочва, че независимо от раса, религия или политически пристрастия, обикновените граждани са изправени пред едни и същи проблеми.
Корените на проблема: Пари и медийна власт
Авторът Франк Чентинело започва анализа си с красноречиви данни от Федералния резерв (FRED): докато през 2024 г. корпоративните печалби след данъци достигат колосалните 4 трилиона долара, приходите на държавата от корпоративни данъци остават едва 400 милиарда долара. Причината? Данъчната ставка за корпорациите е паднала от 30-50% в средата на миналия век до под 20% днес.
„Аз съм изцяло за защитата на честно спечелената печалба, но в крайна сметка парите са власт, а корпорациите в момента имат повече власт от нашето правителство“, отбелязва Чентинело.
Тази власт се пренася в медиите. Днес успехът на една новина все по-често се измерва не с това доколко е точна или полезна, а с това колко внимание привлича. Телевизиите се борят за рейтинг, а социалните мрежи използват алгоритми, които дават предимство на съдържание, предизвикващо силни емоции – възмущение, страх, гняв или възторг. Колкото повече хора спорят, коментират и споделят, толкова по-широко се разпространява дадена публикация. Така поляризацията се превръща не само в политически проблем, но и в доходоносен бизнес модел, при който разделението между хората често носи повече печалба от спокойния и аргументиран обществен разговор.
След дерегулирането на кабелните телевизии през 90-те години, новините се превърнаха в маркетинг машини за продажба на реклами. А в битката за внимание най-добре продава гневът. Политиците бързо се научиха да играят тази игра. Вместо да дебатират помежду си, те започнаха да говорят директно на камерите. Авторът обобщава ситуацията с цитат от историка Ювал Ноа Харари: „Ако дадете на изключително интелигентни хора лоша информация, те ще вземат глупави решения.“
Истинският общ проблем: Корпоративният монопол
Докато медиите ни карат да се борим по оста раса, пол или религия, реалната криза е икономическа. Огромната концентрация на капитал в ръцете на частни фондове унищожи ключови сектори като здравеопазването.
Чентинело дава шокиращ пример с национално изследване на милиони пациенти (националното бюро за икономически изследвания – NBER): купуването на старчески домове от фондове за дялово участие води до близо 11% увеличение на смъртността на пациентите, тъй като финансовите стимули влизат в директен конфликт с медицинската грижа.
Днес, без значение колко печелиш или за кого гласуваш, реалността е една и съща:
– Жилищата са недостъпни за младите семейства.
– Здравната и застрахователната система ощетяват всички, независимо от доходите им.
– Качеството на храната намалява, а разходите за живот (цените на бензина, лекарствата, услугите) растат.
„Тестваха федералното правителство за слаби места и ги експлоатираха, за да предизвикат най-голямото имуществено неравенство в страната ни от времето преди Великата депресия насам – неравенство, което днес вече сме надминали“, предупреждава авторът.
Къде е решението?
Солидарността не се изгражда чрез магия, а чрез осъзнаването на общата борба. Първата стъпка е да спрем да обвиняваме различните от нас за проблемите си.
„Първата стъпка е да разберем, че предизвикателствата пред нас не са причинени от различията в расата, пола или религията. Те са причинени от огромната разлика във властта между обикновените граждани и най-могъщите граждани.“
Всички семейства искат едно и също – сигурност, достъп до лекар, добро образование за децата си, питателна храна на масата и да не харчат повече от половината си доход за наем или ипотека. Промяната започва тогава, когато спрем да чакаме политическо чудо, спрем да вярваме на счупените измервателни уреди на медиите и просто покажем по-добрия начин на човека до нас.
Решенията започват с осъзнаване и споделяне на тези идеи със семейството и приятелите. След това говори с хора, които гласуват различно от теб, но имат същия проблем с наема. Общата борба е по-силна от етикета „демократ/републиканец“. Както казва авторът: всички искаме семейна вечеря, образование за децата и лекар навреме.
Накратко: Проблемът не е леви-десни. Проблемът е горе-долу. Първо виждаме общия враг — неограничената корпоративна власт. После трябва да възстановим солидарността и да действаме заедно политически, за да си върнем лостовете за управление. И накрая, държейки лостовете, да поискаме и задължим реални политики.
.
.
