2021-12-06

6 thoughts on “Горчивият опит и сладкият плод: „Разкази от оня свят“ на Виктор Хинов

  1. Коя книга искате да си купите – „Разкази от оня свят“ на Виктор Хинов или „Възвишение“ на Милен Русков?

  2. хареса ми написаното и се интерисувам как мога да си купя тази книгам гижея ж франция,браво на авторът

  3. Чела съм „Възвишение“ на Милен Русков. Много хубава книга. Показваща не само тънко владеене на формите на езика, включително и по-архаичните, но и на нарадопсихологията, дето има един такъв термин. Повествование, в което дълбоки и сериозни неща са казани и изведени с един светъл хумор и тънка ирония.

    Впрочем, в това, което Русков казва за литературните среди и най-рекламирани и тиражирани автори в България и не само, има голяма доза истина, за съжаление.

    Мисля, че автори като Милен Русков и като Виктор Хинов заслужават много хора да прочетат техните книги. Те заслужават и това да бъдат забелязани и признати от литературната критика, доколкото въобще има такава днес за българската литература, била тя създавана в страната или в чужбина.

    Милен Русков получи донякъде признанието, което заслужава, макар и не в степента, в която го заслужава, въпреки конюнктурните обвързаности, за които говори в цитираното интервю.

    Що се отнася до Виктор Хинов, това име вероятно е почти неизвестно за българоезичната публика в България, в САЩ и по света. Но се надявам не само, че неговият талант ще продължи да се развива, но и че някой ден той също ще получи признание и ще се гордеем всички с такива автори като него. Сигурно е във всеки случай, че българската емигрантска литература има в негово лице един автор, който си заслужава да се прочете.

  4. Izpoved na edin pisatel ot Balgaria:

    – Написването на трите ви книги, казвате, че ви е коствало големи лишения. Какви, г-н Русков?

    – Дълги години аз живеех доста бедно, издържах се от преводи, което е несигурна работа. За щастие аз превеждам бързо и добре и за 4 месеца преводи изкарвах пари за цяла година. В останалото време си пишех книгите. Но това беше възможно, само ако нямам семейство и издържам единствено себе си. Ако имах семейство, жена, деца, щеше да е невъзможно да напиша никакви книги, тъй като връзкарите са създали мрежи, при които се обслужват едни-други през фондации и други сладки неща и гледат да не пропускат никакъв ресурс навън. Те са окупирали всички ресурси и ако не сте един от тях, те просто няма да ви пуснат в литературата. Така ще се получи – не пряко, а индиректно. Понеже ще трябва да се издържате по някакви други начини, които, ако сте семеен, ще погълнат цялото ви време и сили, тези хора практически ще ви попречат дори да напишете книга. А ако я напишете и тя е хубава, те ще направят всичко, за да попречат на тази книга да добие известност, като я препъват на всяка крачка, където това им е възможно.

    – Шегувате ли се?

    – Не, напълно сериозно говоря.

    – Кого визирате, ваши колеги ли?

    – Да, и тях. С допълнението, че те са част от по-широки кръгове. Аз наричам тези хора „демократските свински черва”. Те са от новия вид „ченгета”. Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. – не, не е така. След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета”. Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове” и организации и са окупирали много области. Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени. Това са хора, които според мен се интересуват единствено от днешния ден, за тях литературата не е нищо друго, освен средство да ласкаят суетата си и да печелят добри социални позиции, пари и известност. Литературата е вид ресурс. Не като петрола, да речем, а далеч по-скромен. Но ресурс все пак. И те искат да владеят този ресурс заради облагите, които това им носи.

    – За какви пари става дума, от писане на книги не може да се каже, че се печели добре?

    – Зависи какво разбирате под „добре”. Пък и пари могат да се изкарват не само чрез писателството като такова, а и по един заобиколен, индиректен начин. Като те поканят, например, на семинар в Германия, Франция или Съединените щати да представиш книгата си или на специализация в някоя от тези страни. Това са доходи, които имат вид на случайни – днес те канят, утре не. Но въобще не е така, защото те се възпроизвеждат – канят те този месец тук, следващия там, дават ти пътни, дневни, хонорари и стипендии, и така някак между другото можеш да изкараш толкова, колкото и от тиражите на книгите си. Участват в бордове на фондации…

    – Кои фондации?

    – Вижте кои са в Управителния съвет на „Отворено общество” (бел. ред. – Георги Господинов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Милена Стефанова, Нери Терзиева и Пепка Бояджиева), „13 века България” и ще разберете. Мрежите, в които гравитират тези писатели, включват и медии, чрез тях придобиват известност. И когато журналистите започнат да повтарят за някоя посредствена сантиментална преструвка „Ах, колко е хубава тази книга”, читателите може отначало да се учудят защо толкова се харесва това нещо. Но когато многократно им кажат, че тази посредственост е висока литература, те самите ще започнат да го говорят, защото смятат, че така заемат авторитетна позиция. Това е един от начините да се манипулира общественото мнение – като започнете от политиката и свършите с литературата. Хората са като ехо, както манипулаторите много добре знаят – отправете им едно послание сто пъти и накрая те ще започнат сами да го повтарят и дори да смятат, че това си е тяхно собствено мнение. Независимият ум със свои собствени критерии е голяма рядкост. На това знание се основават рекламата и политическата пропаганда. То се използва за манипулирането на хората от големите до дребните неща, в най-различни сфери.

    – Вие как успявате да се преборите за правото си да издавате в тази среда?

    – Самото издаване не е толкова трудно днес в България. В края на краищата в страната има частни издателства, поне няколко от които са добри – ако не успеете в едното, ще успеете в друго, стига книгата ви да е качествена. Проблемът е по-скоро в нейната разгласа, във възможността й да стигне до публиката. Тук вече ще имате проблеми, част от които ще са естествени, но друга част ще са резултат на злонамереност. Аз просто пиша силни книги и успявам, макар и в различна степен, да ги прокарам до публиката, въпреки всички спънки, които те срещат. Книгите ми си намират публика главно от уста на уста, от човек на човек. Към художествения успех има път не само отгоре. Не е непременно необходимо да сте парашутист. Има път и отдолу. Всъщност това е истинският, естествен път. Почти всички големи писатели в миналото са минавали точно по този път. Ако покажете качество, ако сте готов да понесете известни лишения, ще успеете да пробиете тази стена на мълчалива съпротива.

  5. Поздравления за автора и за идеята му за тази книга! Ще си я поръчам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *