Home » Избрано, политика

БГ партии се измъкват безнаказано от скандала с трафика на лични данни

2014.04.16 Един коментар

Прокуратурата, ЦИК и ресорната комисия се снишиха, въпреки че бяха залети от жалби на граждани, чиито имена са използвани в списъците за регистрация на евроизборите

.

Венелина Ангелова, Самуил Димитров, в. “Сега”

Мая Манолова

Мая Манолова

Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май. Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.

Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността помежду си и да обясняват колко трудно ще бъде да бъде някой наказан. А ако изобщо се стигне до санкция, тя може да се очаква далеч след приключването на изборите. Освен това виновник ще се търси сред хората, събирали подписи, а не сред партиите, тъй като по закон отговорността е лична. Още по-скандално е, че фалшивите подписи няма да бъдат извадени от подписките, докато не приключат проверките, стана ясно от думите на говорителя на ЦИК Александър Андреев пред “Сега”. Така на практика някоя формация може да премине изборната бариера и след това да се окаже, че не е имала необходимия брой подписи за регистрацията си. Засега отговор какво би се случило по-нататък няма.

До 14.30 часа вчера сигналите в Комисията за защита на личните данни бяха 36, но непрекъснато се увеличават, съобщи членът на комисията Красимир Димитров, който по-късно вчера бе сменен от парламента. Той обаче бе категоричен, че комисията не може да предприеме никакви действия по жалбите, докато нямат доказателства за нарушенията, а самата тя няма разследващи функции и не може да прави експертизи. Затова ще чакат реакцията на органите на реда. Димитров призна, че и през годините са имали подобни случаи, като дори е било доказано придобиването на лични данни “безвъзмездно или чрез покупко-продажба”, започнало е разследване, защото е ставало дума за престъпление, но конкретни резултати липсват. Довчерашният шеф на комисията Венета Шопова пък допусна, че информацията за личните данни може да е изтекла от някой, който работи с такива масиви. През годините подозренията падаха върху мобилните оператори, различни държавни структури и служби, които работят с такива данни. Оправданията на Димитров и Шопова обаче звучат странно, тъй като по закон КЗЛД може да наложи глоби между 10 000 и 100 000 лв. при установяване на злоупотреба.

В опита си да потуши скандала ЦИК, която получи над 100 жалби, вчера събра работна група, която да разгледа всички оплаквания и да ги пренасочи към съответните институции. Ден преди това комисията прехвърли решаването на проблема към в КЗЛД и прокуратурата. Държавното обвинение се оправда, че никой не го е сезирал и няма намерение да се задейства преди това. Ако получи сигнали, ще бъде назначена графологична експертиза при всеки случай и ако се намерят достатъчно данни за престъпление, ще започне и разследване. В късния следобед омбудсманът Константин Пенчев внесе сигнал за злоупотреба с неговите данни в прокуратурата.

“Ще стане ясно как партиите събират своите подписи за регистрация, а също така и за иницииране на референдум, където за няколко дни по необясним начин се събират стотици хиляди подписи”, коментира зам.-шефът на НС и основен автор на Изборния кодекс Мая Манолова. Според нея проверката на подписите ще подейства отрезвяващо и очистващо за целия политически пейзаж и няма да се стига до парадокса някои партии да събират повече подписи за регистрация, отколкото гласове по време на избори. Манолова препоръча на Комисията за защита на личните данни “по-активно да влезе в изпълнение на своите задължения”. Мустафа Карадайъ от ДПС обяви, че скандалът е доказателство, че новият Изборен кодекс е по-добър. По думите му големите партии няма нужда да прибягват до спекулации и машинации за списъците. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък заяви, че разчитат на съвестта на членовете и симпатизантите си за събирането на подписите.

—-СИГНАЛИ—

Омбудсманът Константин Пенчев е установил, че името му фигурира в подписката на Националдемократичната партия на Капка Сидерова, чиято регистрация в ЦИК бе анулирана именно заради липсата на 2500 валидни подписа. В същата подписка попаднал и депутатът от ГЕРБ и бивш областен управител на Ямбол Димитър Иванов. Неговата съпартийка и депутат Ирена Соколова пък се откри в списъка на “България без цензура” на Николай Бареков. Експеримент на Би Ти Ви пък откри имената на Ирена Кръстева, бизнесмена Николай Банев, чиято съпруга е независим кандидат за евродепутат, и социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев в списъците на Съюз на комунистите в България. Лидерът на формацията Павел Иванов заподозря пред “Сега”, че става дума за провокация, и обяви, че ще правят проверка на внесените от тях списъци. Самият той обаче открил, че неговото име фигурира в две подписки (което законът не позволява). Името и ЕГН-то на бизнесмена и председател на КРИБ Огнян Донев цъфна в подписката на Българска национално-патриотична партия.

—-РЕАКЦИИ—

Докато спорът за фалшификациите се водеше между институциите, правозащитници заподозряха, че нововъведението в Изборния кодекс ще доведе до злоупотреба от страна на работодателите. “Новата функционалност на сайта на ЦИК, която дава възможност всеки да провери дали фигурира в партийна подписка, е погазване на личните данни на гражданите”, коментира адвокат Александър Кашъмов пред Би Ти Ви. Той изтъкна като най-сериозен проблема със стимулирането на корпоративния вот. Всеки работодател би могъл да се информира за политическите възгледи на работниците си или кой от тях как с подписа си е подкрепил една или друга партия само като направи проверка в сайта на ЦИК. “Разликата между държавата на Оруел и демократичната е достъпът до личните данни на обикновените граждани. В същото време политическите убеждения на политиците в миналото са строго пазена тайна”, коментира Кашъмов.

 

One Comment »

  • Mariana said:

    Михаил Константинов: 100 фирми в България се занимават с покупко-продажба на лични данни –

    “100 фирми в България се занимават с покупко-продажба на лични данни, и то истински лични данни”. Това каза пред БНТ математикът проф. Михаил Константинов. “Такива мърляви работи като ЕГН-та отдавна са разпродадени. Истинските хубави лични данни са – къде работите, колко ви е заплатата, колко ви струва апартаментът, кога почивате, колко деца имате и в кое училище ходят. Те служат за всичко, най-невинно за реклама, второ – за изнудване, трето – за каквото поискате, или за да ви вземат жилището, което е масовата практика”, допълни математикът.”

    http://www.segabg.com/article.php?id=695514

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.