Home » Авторски страници, политика

Гнил политически зарзават

2013.10.13 Няма коментари
Карикатура: Христо Комарницки

Карикатура: Христо Комарницки

 

 

 

 

 

 

 

Искате ли пресни, свежи новини от зарзаватчийницата? Ако лекичко ви понамирисват, повредата не е у вас. Това е защото са екстремно свежи.

Президентът Плевнелиев държа реч пред Обединените нации. Ура! Експрезидентът Първанов също дръпна прочувствено слово, само че пред необединените българи. Пак ура! Гледах ги и двамата по телевизията и много им се зарадвах. Роската с възможно най-напушената си усмивка заяви, че това бил най-щастливият ден в живота му, защото седял до президента на САЩ Барак Обама. Все си мислех, че най-щастливите дни са, когато ти се роди дете или когато си понесен на крилете на любовта.

Възможността за възникване на потомство между Барак и Пастирката не е за подценяване, въпреки че звучи малко екстравагантно. Много по-вероятно е обаче, ощастливяването да е следствие на сбъдване на мокри сънища. Честито! Радвай се, народе, президентът ти е щастлив. А това, че любовта е споделена, се вижда в речта му – точно повторение на думите на любимия Обама. Еднакви позиции по всички точки, което си е нормално между влюбени. Идилия! Представяте ли си, Роската чучнал в скута на Чичо Сам? Уха! Наздраве за младите! Само дето родата на сватовете ми е странничка.

Горе-долу по същото време, в центъра на София се изтъпанчи не кой да е, а зам. посланикът на САЩ, и пред събралото се множество обяви, че е дошъл с мъжа си. Аха, правилно прочетохте – с мъжа си. Както и да е – любов, какво да я правиш?

Докато настоящият главнокомандващ преживяваше върховното си щастие зад океана, експрезидентът Параванов хлъзна поредната си сънена реч пред родната аудитория. Тук усмивки нямаше. И на любов не миришеше. Врътнаха старата чалга, само че вече не се казва проект АБВ, нито ГДОЛ (Гражданско Движение за Обединена Левица). Сега ще са дискусионни клубове и в тях щели да се мъдрят политики.

Кой както иска за си го превежда. Сънливата обстановка изобщо не предвещаваше нищо весело. И изведнъж – ТРЯС! Бомба! Параванов щял да се бори с монополистите, олигарсите и корупцията по високите етажи на властта. Аууу, направо ги видях как се разтрепериха неговите приятели. Тресат се, само че от смях. Пак така се кикотеха и когато „страшният” Сергей Станишев ги заплаши със същото. Страшен смях.

И Батман Бойко, великият обещавач на справедливост и възмездие, се превърна в смехурко. И Волен, и Болен, и кой ли не от надуваемите кукли използват хумора вече 24 години. Явно се харесва на публиката дотолкова, че дори докато надуват следващата кукла – Валерко Скатски, не спират плочата. Все същите страшни смешки. Все същите изгнили домати.

Интересна работа. Когато отидем на пазара, ходим между сергиите, обикаляме, сравняваме и накрая избираме след дълго умуване възможно най-пресните, най-хубавите зеленчуци и плодове. Никога не протягаме ръка към гнилите, нали така? Никога не храним децата си с развалени, разпихващи се отпадъци, нали така? Е, защо тогава избираме за себе си и за децата си най, ама наистина най-гнилите или недозрели управляващи? Защо се храним с гнил политически зарзават вече 24 години?

 

Ивайло Зартов,

2 октомври 2013 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.