Home » Е-Списание, история

Д-р Сава Рясков: Аз също смятам, че цар Борис ІІІ е жертва на отравяне

2013.10.30 Няма коментари

Д-р Сава Рясков* е син на управителя на Българска народна банка и министър на финансите преди 9.09.1944 г. – Марко Рясков. Д-р Рясков днес е на 93 години и живее във Франция. Във връзка с материал на Лъчезар Тошев за цар Борис III и за политиката на България по време на Втората световна война, излязъл в Eurochichago.com (вж. тук) и във в. “Лечител”, д-р Рясков е написал писмо до г-н Тошев, част от което е било публикувано във в. “Лечител”.

Ето какво пише г-н Рясков:

 

St. Mandé, 2 окт. 2013 г.

Драги Господин Тошев,
[…]
Вашата последователна борба за разобличаване на престъпленията на комунистическия режим в България ми е близка до сърцето, не само защото баща ми беше жертва на този режим.

Споделям също Вашия интерес към цар Борис. Бях почитател на този човек, не само заради ролята му като български държавник, но и заради човешките му качества.

Съчетанието – монарх и обаяние, е по същество почти несъвместимо. Цар Борис го осъществяваше! Аз го изпитах при случайните ни срещи в Чамкорийската планина…

Изследването Ви по повод 70-тата годишнина от смъртта на цар Борис от една страна ми допадна, а от друга ми беше интересно. Допадането идва от анкетата, която правите, около причините за внезапното заболяване и последвалата го кончина. Аз също смятам, че той е жертва на отравяне.

Защо?

Ако имате книгата “Извън хватката на Хитлер” от Михаел Бар-Зоар, заслужава да се препрочете един пасаж на страниците 222-223, в който се цитира дневника на полк. Шьонебек, тогава германско военно-въздушно аташе в София. Единодушието на двамата големи интернисти – Зайц от Берлин и Епингер от Виена – е показателно: кожният обрив по тялото на царя не може да се обясни с инфаркта, а само с интоксикация.

Аз съм бил студент на Епингер, слушах лекциите му, държах при него изпита си по вътрешни болести, познавах качествата му на диагностик, затова вярвам, че е бил прав, като е изказал съмнението си за интоксикацията, като причина за инфаркта и на смъртта на царя.

Интересно ми беше, поради данните, които съобщавате относно плановете за откъсване на България от Оста, за образуването на блок от България, Румъния и Турция (също и Унгария – б.р.), за ролята на американското разузнаване, на Кьосеиванов и т.н. Мога да си представя добре, че цар Борис е бил склонен да съдейства за осъществяването на този план, което би попречило на окупацията на Балканския полуостров от съветската армия.

Жалко, че съдържанието на дворцовите архиви не е известно! Поздравявам Ви за инициативата Ви в Европейския парламент (в Съвета на Европа – б.р.) тези архиви да се върнат в България.
[…]
Напълно споделям и предложението Ви да не се забравя издирването и наказването на виновните за комунистическите престъпления. Отношението към тях би трябвало да бъде същото като към престъпленията на нацизма!
[…]
Добре е, че на хората у нас им е омръзнало да я търпят. Но би трябвало покрай роптаенето срещу сегашната неуправия, да се припомня, че тя е плод и продължение на Живковото време!
[…]
Като “old angry man” на 93 години, се радвам, когато енергични хора като Вас полагат усилия да разкриват и разгласяват исторически истини! За историографията като наука архивите са безспорно най-достоверните източници. Но за обяснение на действията на хората, от които зависят историческите събития, за разбиране на техните мотиви, архивите не разказват много! Повече говорят свидетелствата на съвременниците на тези събития. Техните спомени са огромен резервоар, който изтича безследно, особено когато тези спомени не са споделени в писмена форма. Би трябвало да се положат усилия, чрез разговори (интервюта) със старите хора, със запазена будна памет, да се компенсира тази загуба на ценни сведения за миналото и по-специално за характера на личностите, които са определяли хода на събитията.
[…]

Когато се разбра в София, че царят е тежко болен, баща ми е сметнал за уместно да го посети, за да му изкаже своето причастие. Царят му благодари за посещението и се обръща към него с въпроса “Как е Вашето семейство, господин Рясков?” Аз бях вкъщи, когато той се върна потресен от двореца. Потресен от тежкото състояние на царя и разтърсен от моралната сила на един умирающ да отговори на човешкото внимание с човешко внимание…
[…]
Бъдете здрав! Желая Ви сили и успех във всичките Ви начинания! Всичко добро!

Ваш Сава Рясков

Траурният кортеж с цар Борис III

Траурният кортеж с цар Борис III, София, 1943 г.

 

 

 

 

 

—————————————————————————————
* Сава Рясков е роден на 29 юли 1920 г. Завършил е гимназия в София и медицина във Виена, през 1944 г. През 1945 г. се завръща в България, където по-късно става известен офталмолог. Работи в Окръжната болница в София. Изследва влиянието на диабета върху зрението. През 1965 г. емигрира в Холандия, където също става известен офталмолог. Работи върху диабетната ретинопатия и метода лазерна коагулация за лечение на очни заболявания. Добива известност в научните медицински среди, става преподавател в Медицинския факултет в Ротердам. Заслугите му в областта на офталмологията са оценени високо. През 1987 г. се пенсионира. От 1990 г. живее в Сент Манде, Франция. Владее немски, английски, френски и холандски езици.
Бащата Сава Рясков, Марко Рясков – бившият управител на БНБ и бивш министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев (1935 г.), след 9.09.1944 г. е бил арестуван, репресиран, въдворяван в лагера “Белене” и пр.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.