В четвъртък, докато протестът освиркваше новия палат на Цветан Василев, заменил легендарния ресторант “Кристал”, някой открадна колелото на Мария. Мария Стоева е жената, която изрисува “Мадарския конник” на Орлов мост. В петък протестът събра пари за ново колело на Мария. Под информацията на OFFNews за това, Мария публикува следния коментар:
„Така… Не знам как да започна…

14 августа, 6.30 pm. Этот день на фестивале можно объявлять Русским – в программе только русская музыка! Концерт составлен необычно: сначала – Р.Щедрин с его “Озорными частушками”, потом – А.Бородин со Второй симфонией, а закончится все главным хитом вечера – Вторым фортепианным концертом С.Рахманинова. Солистка – Валентина Лисица.
В беседе с вашим корреспондентом Валентина Лисица рассказывает, с чего все начиналось.

Престъпление ли е да държиш два часа дете на 1 година и 3 месеца на 35 градуса жега – без вода, без храна и изнервено, защото му се спи? То тогава работещите в Център за градска мобилност са престъпници! До това обосновано предположение стигнах след днешната ми „среща” с въпросната служба.

Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?
Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:
– Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни потомък), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.
Сияна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.

„Протестиращите трябва да внимават не само за врага, но и за представящите се за техни приятели, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите. По същия начин, по който си купуваме безкофеиново кафе, безалкохолна бира, сладолед без мазнини, властимащите ще се опитат да превърнат протестите в безобиден морален жест.”
Статията на философа Славой Жижек „Първо окупирай, после поставяй искания” е публикувана във в. „Гардиън” в края на октомври 2011 г. В нея той съветва лагеруващите в парка „Зукоти“ и за друга опасност:
„Не бъдете самовлюбени. Карнавалите са евтино зрелище. От значение е следващият ден, когато отново ще трябва да се върнем към всекидневието. Дали нещо ще се е променило?“

Инж. Петър Пенчев от Обществения съвет на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ е изпратил днес до председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Лъчезар Костов Заявление, във връзка с инцидент с неконтролирано изтичане на радиация в атмосферата от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ), намиращ се в центъра на София. Заявлението е отправено по Закона за достъп до обществена информация и в него се задават въпроси във връзка с инцидента, данни за радиационния фон, както и за основанията представител на АЯР да твърди пред националната телевизия, че няма изтичане на радиация и опасности за населението. Според инж. Пенчев вече трети ден в атмосферата над София има радиационно замърсяване.

Червеният ДС-елит губи окончателно и завинаги властта. Не тази, която се взема с въстания или при демократични избори. Червеният елит губи властта над съзнанието, над свободната мисъл, над принципите и ориентирите на хората. Дори младите и успешно индоктринирани кадри на червения елит като Кристиан Вигенин няма да спасят разпада на миналото и поглъщането му от бъдещето. Идва едно друго ВРЕМЕ – времето, когато народът на България става господар на съдбата си и поема отговорността за бъдещето си. Когато почва да мечтае, повдига глава и изправя снага.
Радвам се да съм част от тези събития, от това време, от тези хора.

Макар и лаик в зоологията и политиката, още тогава установих от видяното, че и в кучешкия, както и в нашия свят, има огромна несправедливост и борба за оцеляване. Също и стремеж за установяване в благословената ниша на ситите и задоволените. Ежедневно, въпреки зомбиращите облъчвания по радиа, ТВ и преглеждане на новините в интернет и пресата, виждам „кучета“ със загладен косъм, които радостно въртят опашка за подхвърлените им залъци от трапезата на олигарси и управляващи, и със злобен лай пазят жалките си придобивки. А също така и бедни, гладни, безработни, окаяни двуноги от градските покрайнини и селата, нямащи нищо общо със ситите си побратими. Тия вторите са петимни дори за постната бюджетна пица на безродника Дянков.
Но, по природните закони, особено валидни и в социалния живот, нещата са променливи. Често изгладнелите и озверени от глад индивиди се събират в глутници, които нападат и разкъсват всичко пред себе си. Тогава може да стане страшно.

Лесно е да си роб. За нищо да не мислиш. Рядко, но все пак ти подхвърлят огризки. Всичко ти е безплатно – и униженията, и боят, и парцелът, който са ти дали, за да си прикриеш голия задник. Безгрижен и щастлив…
Трудно е да си свободен. Имаш задължения и отговорности. Пред Родината си, пред народа си, пред семейството си, пред себе си. Трябва да се бориш и отстояваш свободата си. Да я извоюваш, ако се наложи. Нямаш почивни дни и минути. Свободен си всеки ден, всяка нощ, всяка секунда, а това изисква усилия, много труд и постоянство. Трудно е да е така. Но пък колко е лесно да се превърнеш в роб.

Огромен дъб рухна върху пейка в „Кисена Парк“ в Ню Йорк и уби на място бременната в шестия месец съпруга на българина Александър Диков – сержант в Националната гвардия, пише в. „Ню Йорк Дейли Нюз“. Трагедията е станала в неделя в район от парка, който според властите бил проверен за нуждата от санитарна сеч на 20 юни.
30-годишната Инги Ли-Диков си почивала на пейка, когато 15-метровото дърво паднало и я затиснало. Намираща се наблизо медицинска сестра се опитала да спаси бременната жена, но въпреки усилията й, Инги починала.
20-годишният Александър Диков се оженил за съпругата си преди година. Двамата се срещнали във фитнес зала. Очаквали първото си дете, което било момиченце и щяло да се казва Кристина.