Home » Авторски страници

Лесно е да си роб

2013.08.08 Няма коментари
Карикатура: Тодор Цонев

Карикатура: Тодор Цонев

Лесно е да лежиш на дивана, да гледаш телевизия, да си бъркаш в носа и да се специализираш в нищонеправене, докато жена ти работи на три места, за да изхрани децата и търтея на дивана.

Трудно е да поемеш отговорност. Ти да работиш на пет места, за да се грижиш за семейството си, като при това непрекъснато повишаваш квалификацията си.

Лесно е да си смел и яростен борец за справедливост на маса с приятели по чашка. Да псуваш дистанционно, да мразиш телевизионно и да кълнеш родни и чужди изедници.

Трудно е всеки ден, пред колеги, началници, властимащи, навсякъде, където и да срещнеш несправедливост, да й се опълчиш. Да въстанеш срещу поробители и потисници.

Лесно е да си безчувствен, безсърдечен, и безмозъчен. Да се криеш зад оградата, да затвориш кепенците си.

Трудно е да осъзнаеш, че няма чужда болка, няма чужда неправда и не помогнеш ли ти, не чакай помощ и ти.

Никакъв проблем не е да вземеш подкуп. Ти си държавен чиновник, прокурор, съдия, кмет. Убеден си, че дори ти се полага. Сложно е да устоиш на лесните пари, да живееш само от заплата. Да откажеш да бъдеш проститутка, която всеки може да си поръча.

Лесно е да си идиот. Да те манипулират и насъскват срещу несъществуващи врагове. Да те привикват под знамената в защита на поробителите ти.

Трудно е да си признаеш, че ти сам помагаш на шайката от олигарси, местни феодали, корумпирани политици и магистрати да те ограбват. Помагаш им с отказа си да видиш, да прозреш, че те са истинските виновници за геноцида срещу семейството ти и срещу сънародниците ти.

Лесно е да си платен журналист. Разобличаваш поръчания. След това тишина и репортажи за кокошки, кучета и прасета. Следва нова поръчка и отново „велики” медийни постижения.

Трудно е да не бъдеш това, а честен и принципен журналист, при това всеки божи ден. Без изключения и без компромиси.

Лесно е да си свиня. Застанал си на входа и на изхода на държавата. Подкупил си, назначил си и държиш в зависимост армия от надуваеми кукли, набедени за политици и бандити – кривосъдници в тоги. Милиарди левове от данъците на българските граждани се наливат в джобовете ти.

Трудно е да се разследваш сам. Направо е невъзможно да се самоарестуваш и самоосъдиш.

Лесно е да си роб. За нищо да не мислиш. Рядко, но все пак ти подхвърлят огризки. Всичко ти е безплатно – и униженията, и боят, и парцелът, който са ти дали, за да си прикриеш голия задник. Безгрижен и щастлив…

Трудно е да си свободен. Имаш задължения и отговорности. Пред Родината си, пред народа си, пред семейството си, пред себе си. Трябва да се бориш и отстояваш свободата си. Да я извоюваш, ако се наложи. Нямаш почивни дни и минути. Свободен си всеки ден, всяка нощ, всяка секунда, а това изисква усилия, много труд и постоянство. Трудно е да е така. Но пък колко е лесно да се превърнеш в роб.

.

Ивайло Зартов,

31 юли 2013 г.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.