Home » Авторски страници

“Нишката на Радой” и спасението на нацията днес?

2013.01.15 Няма коментари
Spread the love

Петко Симеонов, коментар в социалната мрежа, 14.01.2013 г.:

 

Преди години реагирах много остро на едно известно име, което предлагаше във все още съществуващия вестник “Демокрация”, да се създаде нещо като преторианска гвардия от честни и почтени хора, на които да се гласуват широки пълномощия, за да се оправят нещата у нас. Сега бих трансформирал неговата идея така: честните и почтени млади (в смисъл в активна възраст) хора, които се самооценяват като такива, знаят, че в биографията си нямат нищо покрито и мръсно, мислят за общото благо и са готови да жертват за него удобства и имот, да търсят и установяват доверителни контакти с другите като тях, за да бъде изградена национална мрежа, която би била способна да поеме отговорността за нацията и държавата, когато днешния елит неизбежно рухне. При изграждането на тази мрежа да знаят, че е малозначна партийната принадлежност и симпатия!.. Без мрежа от такива и така самоизградени благородници, нямаме бъдеще.

…В средата на 70-те години, затънали в тайни разговори на тема “Какво да се прави?”, Радой Ралин даде идея: всеки сам говори с човек, на когото има доверие, без да споменава имена на други хора. Това за себе си нарекох “нишката на Радой”. Да гради “нишката на Радой” усърдно се зае Желю. Той се беше върнал от изселването в Грозден. Аз, поради причини, които не са важни тука, се самоограничавах, но все пак правех по нещо. (Ванчо*, спомняш ли си един разговор у нас, в кухнята на Веренишка, когато ти беше с един твой братовчед, мисля от Враца? А ти, Ефтимов**, помниш ли нашите срещи (ако ти си ги забравил, Пепа*** помни)? Бог да прости Коцето Господинов, в “Троян”. Той беше от “моята нишка”. Коцето ми се обади, когато бяхме почнали да се вихрим на “Раковски” 134 и плачеше – беше болен и знаеше, че си отива, и ме питаше: “Нали знаеш къде щях да бъда сега?”; отговорих му: “Знам!”. След ден-два той умря. А защо ти се доверих на теб и Пепа, а прогоних Х, У, Зет? Тях ги нямаше в нито едно от разклоненията на “нишката на Радой”…

Когато на 3 ноември 1988 г. се събрахме в 65-та аудитория и основахме Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, всички бяхме от “нишката на Радой”, прераснала в “Мрежата на Желю”, но без цялата да я хвърляме в огнището на начинанието. Напълно съзнателно!

.
—————————————————————————————–

*, **, *** – приятели на П. Симеонов във Фейсбук

 

Карикатура: Алла и Чавдар Георгиеви

Карикатура: Алла и Чавдар Георгиеви

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.