Home » Авторски страници

Ако нямаше 10-ти ноември и 4-ти февруари…

2012.12.26 Един коментар

Актьорът и режисьорът Йоско Сърчаджиев пак ме възхити със способността си да вади есенцията на нещата. Този път с отговора на въпроса “Какво ще кажете за днешната политика?”, който даде в едно телевизионно предаване. Сърчаджиев се замисли, потърси по-лесните за произнасяне думи, и каза, че като момче бил доста палав и често се биел с момчетата от съседната махала. Тогава чичо му Кольо го извикал и му казал “Йосо, не се прави на мъж, бъди мъж!”

Това е най-краткият и най-смислен политически коментар, който съм чувал досега. Всеки политик трябва да има един чичо Кольо до себе си, който да му казва “Не се прави на политик, бъди политик!” Като онзи роб, който зад гърба на триумфиращия римски император му повтарял: “Memento mori” (“Помни, че си смъртен”).

„Кой кой е” в тази знаменита за нашата политическа история дата 4-ти февруари 1997 г., ние, гражданите на Република България, научаваме най-късно – от наскоро излязлата от печат книга “Това се случи пред очите ми” на Йордан Василев – основател и първи главен редактор на вестник „Демокрация”. Книгата е съпроводена от „Закъснял послепис” на писателя Румен Леонидов. А дискусията на тема „4-ти февруари – 15 години по-късно. Къде се дянаха лидерите?”, организирана от млади социалисти във Варна „под патронажа” и с участието на президента Георги Първанов (2002-2012), провокира и президента Петър Стоянов (1997-2001) да каже съществена част от истината – а именно, че на 4-ти февруари лидерите на БСП не са се отказали сами от второ правителство, и че не те, а колективният политически разум е спасил България от евентуална гражданска война.

Сега, 15 години след 4-ти февруари 2007 г. и 22 години след 10-ти ноември 1989 г., можем да предполагаме какви щяха да бъдат съвременните герои на демокрацията, ако тези две дати ги нямаше в политическия календар на България. Т.е. ако комунизмът не беше си отишъл…

Тогава Илия Минев, Едуард Генов, Тодор Кавалджиев, Любомир Собаджиев, Петър Манолов и други честни българи щяха да са все още в затворите.

Желю Желев щеше да напише „Комунизмът. Документално изследване на съветския и българския комунизъм”.

Соломон Паси нямаше да изрече цинизма „Майната му на православието!”

Петър Стоянов щеше да си продължава адвокатската работа в Пловдив.

Емил Кошлуков щеше да учи в Московский государственный университет имени М.В. Ломоносова.

Д-р Константин Тренчев щеше да е доцент или професор по патология в Медицинския университет в Стара Загора.

Радко Попов и Петър Доков щяха да продължават да говорят на радиовълните на BBC и „Свободна Европа”.

Тодор Живков щеше да продължава да е “бодигард” на Любомир Левчев, Светлин Русев, д-р Александър Чирков и други, които „обичат повече властта, отколкото таланта си” – както казваше Константин Павлов.

Недялко Йорданов щеше да продължи другарските си разговори с партийните секретари на Бургас.

Георги Първанов още щеше да е „Гоце” и след време щеше да замени Тодор Живков.

Сергей Станишев, Андрей Райчев, Евгений Дайнов и Меглена Кунева щяха да бъдат членове на ЦК на БКП.

Благовест Сендов, Стефан Данаилов и Нешка Робева, освен депутати в Народното събрание, щяха да управляват съответно науката, културата и спорта в България.

Иван Костов щеше да е професор по политикономия и коментатор във вестник „Работническо дело”, може и министър на финансите.

Съпругата му Елена Костова щеше да основе фондация „Бъдеще за БКП”.

Надежда Михайлова щеше да е говорител на БКП, след това депутат в Народното събрание.

Симеон Сакскобургготски щеше да си стои в Мадрид и да мечтае за имотите си в България.

Ирина Бокова пак щеше да е генерален директор на ЮНЕСКО.

Елена Поптодорова пак щеше да е посланик на България в САЩ.

Бойко Борисов пак щеше да е генерал…

Но повече от един милион българи нямаше да могат да емигрират и така България щеше да си остане населена с 8 милиона затворници.

.

Д-р Георги Чалдъков

One Comment »

  • Nik said:

    ГЛУПОСТИ!
    ГЛУПОСТИ!
    ГЛУПОСТИ!

    Удивен съм от елементарната интерпретация, която уважаемият д-р прави на дворцовия преврат, осъществен от най-крадливата и продажна клика в БКП.

    Социализмът от марксистки тип беше обречен и оставаха броени дни до естественото му разпадане. Което корумпираната част от БКП и ДС не можеше да допусне по пътя си към тоталната, морално неограничена икономическа и произтичащата от последната плутократична политическа, власт.

    Поради което и избърза с маскарада, прославян като велика победа на демокрацията.

    Иначе нищо от нарисуваното от г-н д-ра нямаше да се случи.

    Онова, което се случи и продължава с пълна сила, се нарича ГЕНОЦИД над българското население.

    Есеистиката изисква внимателно боравене с фактите и интерпретирането им.

    В противен случай – волно или неволно – се превръща в СОФИСТИКА.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.