2021-12-07

5 thoughts on “Започна конференцията за българите в чужбина

  1. Велке,

    Сбърка, че не дойде. Mисля не беше смислено да се бойкотира проявата , защото нямаше обективна причина за това, освен от позата на обидения, че не е поканен специално и лично.

    Французите казват „отсъстващите винаги са в грешка“.
    идеята е, че ако човек има несъгласие с нещо, на място може винаги да защити по-добре позцията си, отколкото ако го няма. Стига, разбира се, да имаш гаранции да може да изкаже сбободно мнението си.

    В Брюксел можеше да направиш каквото поискаш остро изкаване.
    Вероятно то щеше да има по-голям смисъл и тежест, отколкото недоволстване от дистанция.
    Впрочем, това че извадки от твоя мейл бяха прочетени от трибуната показа именно, че не е имало априори желание от страна на президенството да проведе една удобна за него среща, на която да се чуят само хвалебствия на властта от подставени представители на българите в чужбина, просълзени от доброто отношение към тях и гледащи с кравешко умиление в светлото бъдеще, обединени от националната кауза.

    А именно един форум, на който всеки е добре дошъл да каже открито какво мисли.

    Смисълът от участие на място беше и да се участва в писането на меморандума. И реално да се повлияе на посланието на форума.

    Друг въпрос е, че от форуми и говорилни и послания, па макар и открити, честни и диалогични, вече 20 и кусур години кой знае какво не е излезло.

    Затова ние от временните обществени съвети се борим за създаване на изборен легитимен представителен орган , който законодателно да е закрепен, с който властта да е „принудена“ законодателно да се съобрзява при правенето на политики и който ежедневно да се бори конкретно за правата на българите в чужбина, като „тежи“ при приемането и осъществяването на политиките. Да може да тропне по масата, но не от позицията на НПО, на която я открехнат вратата, я не, камо ли да я чуят и послушат, а на институция, чийто глас е законодателно облечен със сила, а начинът на сформирането му чрез избори, го облича с легитимност.

    А иначе, не знам дали ти е известно, че ключовата тема на този форум, панела за институционалната представителност, беше включен в програмата на конференцията още на 26 юли 2012, далеч преди твоя есенен ажиотаж. (Това е документирано. Аноснът беше направен от г-жа Цанкова по мейл до отговорилите до онзи момент българи на анкетата какви теми да се включат)

    за информация : ние от временните обществени съвети проведохме дву-часова среща с вицепрезидента г-жа Попова на 25 юли в президенството. Досещаш се каква е била темата, нали?
    Та така за това как се стигна тази тема да бъде централната в Брюксел, след като в предварителната програма и помен нямаше от нея.

    А иначе, това не пречи, че аз отидох на срещата песимист и си тръгнах песимист.

    Нямам илюзии за това какво реално е готова да направи политическата класа за да включи българите в чужбина в политическия живот на страната.
    Или по-точно ги загубих.

    Вече близо 4 години една малка група , прерастнала в последствие във временни обществени съвети, работим активно за избирателен район чужбина.
    Статии, експертни доклади и становища, писма, медиен натиск, десетки срещи с народни представители, евродепути, политици, изборни експерти, членове на ЦИК, по минстерски кабинети… с цел разясняване що е то избирателен район чужбина, как да стане, защо е необходим, какво ще промени, какво няма да промени, убеждаване, лобиране… Стигнахме до президентското вето на Изборния кодекс , а после и Конституционния съд.
    Да, успяхме да включим въпроса за нарушените изборни права на българите в чужбина както във ветото на президента Първанов на Изборния кдоекс, така и в искането за обявяване за противоконституционни на текстове от Изборния кодеск, който опозицията внесе в КС.

    Не, борбата не е започнала с писмото на Румяна Угърчинскя и кръглата маса при Омбудсмана декември 2011, като може би смяташ. (нито с нашата инициатива, впрочем. нямаме претенции за това)

    Като стана дума за кръглата маса при омбудсмана. По това време аз бях достатъчно „преорал нивата“ за да нямам илюзии, поради което и не отидох на нея.
    А и имах конкретно доказтелство за това, че Обмудсманът нямаше намерение да направи нещо повече от една поредна говорилня. 11 месеца по-рано той държеше в ръцете си юридическия инструмент , с който да провокира решение на Конституционния съд в посока създаване на избирателен район чужбина. Но не го използва, а се сниши. На два пъти.
    При случай ще ти разкажа подробности.

    Хайде да не губим енергия в безплодни спорове за и против Брюксел, кой пръв , кой втори, кой да води бащина дружина, кой е по-легитимен и кой по-малко.
    Легитимността идва чрез изборното начало.
    Тогава когато има избори , тогава ще се види кого българите в чужбина желаят да носи гласа им. За хубаво или за лошо, няма друг начин в съвременния демократичен свят.
    Това е то нашето предложение – да накараме да проработи представителната демокрация.

    Нека да работим заедно за каузата за легитимно изборно национално представителство на диаспората. Според нас то включва две неща , които не си противоречат, а напротив работят в тандем – обществени съвети по държави и Национален съвет на българите в чужбина и депутати от избирателен район „чужбина“.

    знам че ти имаш резерви относно обществените съвети / националния съвет .
    нека ги обсъдим диалогично. но нека да не е по мейла или по форумите защото липсва интерактивността на диалога.
    да направим скайп сесия или да се видим на живо по Коледа в Бг?

    стефан манов

  2. Г-н Калфин,

    Добре познавам Вашата лична ангажираност по въпросите на българите в чужбина. И като министър навремето. И като кандидат-президент миналата година. Вкл. и позицията , която изразихте на страниците на Еврочикаго в подкрепа на избирателен район чужбина .
    Дадохте ми възможност да разговаряме 55 минути на тази тема през лятото 2011г.

    Това, което Ви предлагам е следното.
    Нека депутати от БСП в Народното събрание внесат законопроект за промяна на Изборния кодекс създаващ избирателни района в чужбина, например следните три : Европа, Северна Америка и Океания, Азия и Африка.

    И да видим на първо четене кои парламентарни партии ще го подкрепят в Правна комисия и кои ще гласуват против.

    Само това е начинът да вървим напред.

    Тогава българите в чужбина ще се убедим, че БСП има искрено желание да включи българите в чужбина в политическия живот в страната.

    И ще разберем позицията, реалната, а не медийната, на другите парламентарно представени партии.

    А риск от подобен законпроект няма. И добър и лош, на първо четене той се разгелжда само по принцип.
    Техническите съображения по методиката ще изчистим между двете четения , така че да спазим изискването за единна норма на представителство. Знаете, има редица решения. Вкл. да използваме данните на ГРАО за броя лица с деклариран настоящ адрес в ужбина (към 610 000 души респ ) , вкл. плаващ мандат според избирателната активност в деня на изборите и т.н.

    А ако съм циник, ще добавя, че освен това за вас, БСП, а и по-общо политическия елит, няма политически риск.
    Приет на първо четене законпроект „по принцип“ далеч не означава реално станал избирателент район. Колко погребани законоппоректи има между първо и второ четене…
    Вкл. и приетият на първо четене проект на Новото време преди няколко години , който предвиждаше избирателен район чужбина.

    Само ползи в този предизоборен период.

    Нещо като референдума за Белене. Хитър подход.
    С подписката за референдум БСП направи висш политически пилотаж, защото изви ръцете на ГЕРБ и ги принуди в рамките на два месеца да променят публичната си позиция от „против“ на „за“ Белене. Пред свършения факт на референдума, единственият изход на ГЕРБ беше да яхне процеса и да го припознае.
    Е да де, ама народната посписка дойде от БСП.

  3. Записано в меморандума на срещата:

    Предложения за започване на дебат по следните теми:
    1. Избори на Обществени съвети
    2. Формиране на Национален съвет с 4/5 избрани от чужбина;
    3. Избирателен район „Чужбина“
    4. Премахване на ограничението за двойни граждани чл 65 от Конституцията.
    5. Електронно, дистанционно и предварително гласуване за чужбина
    6. Улесняване на гласуването в чужбина (секции и заявления).

  4. До преди малко бях на мащабна среща с представители на българската общност зад граница, организирана в Европейския парламент от вицепрезидента г-жа Попова и колегата ми Емил Стоянов от ГЕРБ. Очевидно тя ще бъде широко пропагандирана по медиите.
    Участниците – директори на училища, ентусиасти, доброволци, патриоти обясняваха на представителите на властта от какво имат нужда. Представителите на властта ги гледаха от една висока трибуна и благосклонно насърчаваха сънародниците ни да работят още по-енергично. Поредният разговор със сменящите се властници… Едни и същи въпроси се повтарят от години и нямат решение. За сметка на това политици, които не си представят, че е имало живот преди те да се качат на трибуните, кимат и обещават работи, които няма да станат.
    Имам някакво отношение по темата, защото в продължение на повече от година работих с Държавната агенция за българите в чужбина, с представители на българската диаспора, на институции и на гражданското общество, докато подготвихме един нелош проект за държавна стратегия за българите зад граница. Стана в края на мандата и тази стратетия не видя бял свят, а както разбирам е заминала в коша. Затова днешните управляващи любезно питат какво могат да направят за българите в чужбина. След това ще изработят поредната стратегия и т.н.
    Поклон пред тези наши сънародницци, които въпреки държавата организират училища, поддържат традициите, учат децата, намират помещения, плащат наеми, отделят от времето си за срещи с политици с една единствена цел – българите зад граница да се чувстват общност, а децата да не забравят и да се гордеят с родината си.

    http://www.facebook.com/notes/ivailo-kalfin/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/343424715754331

  5. Да отбележим и не толкова незначителния факт, че успяхме да упражним натиск и въпреки изключително краткото време, от страна на Президентството е била прочетена нашата Декларация на неприсъстващите, подписана от 432 лица, включваща лидери и админи на с 21.915 членове със следното искане:

    парламентарно представителство на българските граждани по света чрез демократичен избор на народни представители от редиците на българските граждани по света в Народното събрание на Република България.

    Тази тема е възбудила интереса на присъстващите и е била включена в дискусиите. Ще се настоява да бъде включена и в днешния заключителен меморандум.

    Текстът на тази Декларация е вписан в „Петиция за равни изборни права“ тук http://www.peticiq.com/ravni_izborni_prava. Ние от АБГ – Асоциация на българските групи призоваваме всички емигранти да подпишат петицията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *