Текстът, публикуван тук, е реч на Петко Симеонов на първия свободен митинг в България на 18 ноември 1989 г. Четейки тази реч сега можем да видим, че по някакъв начин тя не е престанала да бъде актуална.

Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За броенето значение имат само действителните бюлетини. Тоест всяка форма на протест – празна бюлетина или такава с красноречиво послание, няма никаква тежест. Неучастието в избори също не е никаква форма на протест, тъй като допринася за снижаване на избирателната активност и на практика улеснява влизането на партиите на статуквото в парламента. Нещо повече – ниската избирателна активност дава шанс на ментета от типа РЗС, “Марешки”, ГОРД и пр. да се докопат до законодателната власт и да развъртят търговия с гласове.