Home » Избрано

Маджед ел-Шафи: Ако си мълчиш, нямаш право и да се оплакваш

2012.10.05 Няма коментари
Spread the love

Снимка: Reuters

Маджед ел-Шафи е египтянин, живеещ в Канада. Роден е в Кайро, в уважавано мюсюлманско семейство, но в младините си решава да приеме християнската вяра. Заедно с това, той основава движение, борещо се за правата на християните в страната. За наказание, той е арестуван и изтезаван. Успява да избяга в Канада, където продължава с хуманитарната си дейност. Днес Маджед ел-Шафи ръководи една от най-големите организации за човешките права в Северна Америка – One Free World International или “Един Свободен Свят”. Тя работи в около 30 държави – в някои легално, в други – не. Основната й цел е да помага на малцинства, страдащи от дискриминация, както и да промотира равноправието.

По време на негово посещение в страната ни миналият месец, Дарик се свърза с Маджед ел-Шафи, за да го разпита за това как вижда ситуацията с малцинствата из света, както и да разберем какво го довежда в България. Ето какво разказа той:

– Роден сте в мюсюлманско семейство в Кайро, но като сте бил на 18 години решавате да се покръстите. Разкажете ни какво се случи, когато решихте да приемете християнската вяра. Режимът на Хосни Мубарак официално не е бил религиозен, нали така?

– Не е точно така. Държавата със сигурност не се отнасяше към религията по екстремен начин, но религията все пак играеше роля във властта. Аз съм роден в мюсюлманско семейство. Чичо ми беше съдия във върховния съд, а баща ми и брат ми бяха адвокати. Като завърших гимназия, отидох в Александрия, за да уча и аз право. Основното нещо, което ме накара да се усъмня в религията си, беше преследването на християните в Египет по това време. В момента има между 7 и 8 хил. християни по египетските затвори само, защото са християни, а строенето на църкви е забранено със закон. Но не ме разбирайте погрешно – не става въпрос за спор между религиите, а за свобода на вероизповедание. Разговарях по този въпрос с най-добрия ми приятел Тамир, който е християнин, и той ми даде да чета Библията. Когато се покръстих, бях арестуван от египетските власти и изтезаван в продължение на една седмица. Провисваха ме от тавана, биеха ме, горяха ме с цигари. Най-накрая ме осъдиха на смърт. Бях под домашен арест, но успях да избягам в Израел. С помощта на Амнести Интернешънъл и ООН отидох в Канада. Това беше преди 10 години. Когато се покръстих, аз и мои приятели в Египет основахме нелегално движение за човешки права, което за две години събра десетки хиляди привърженици. Когато дойдох в Канада, пък, основах One Free World International, което помага на религиозни малцинства из света. Например, в Пакистан помагаме на християни, на индуисти, на ахмадити (това е направление в исляма). В Пакистан хора от тези малцинства се ползват като роби в буквалния смисъл на думата. Насилват ги да работят в заводи за тухли, например. Аз съм давал сведения по този въпрос 7 или 8 пъти – пред парламентарни комисии в Канада, пред американския Конгрес.

– Какво направиха парламентарните комисии в Канада и Америка? Международния съд за правата на човека прави ли нещо по въпроса?

– Нищо. Ние ги принудихме да ни изслушат и това беше. Жалката реалност е, че Западът гледа на Пакистан като на партньор във войната срещу тероризма, но самите те са терористите. Нали Осама бен Ладен се криеше до пакистанска военна база. Човечеството има лошия навик да си повтаря грешките. Запада продължава да дава пари на пакистанското правителство и парите остават в ръцете на политиците и на военните. Те не стигат до хората, които се нуждаят от тях. Това е моралната дилема на Запада – кое е по-важното: правата на човека или вложените ни интереси в дадена държава? И затова аз работя в тези държави, защото вярвам, че рано или късно, ще предизвикам някаква промяна. За мен поражението не е опция. Тази дума я няма в нашия речник. Бил съм в много държави, говорил съм с представители на правителства. Реалността е, че съвременният свят е едно мрачно място. Но знаете ли защо? Не заради злите хора, а заради добрите, които нищо не правят. Това са моите виждания – че като няма светлина, ще властва тъмнината. Искам и българският народ да чуе това послание. В нашата организация сме получавали сигнали, че в България има корупция.

– Как всъщност действа Вашата организация? Как помагате на малцинствата?

– Работим в четири насоки: Хуманитарна помощ – храна, дрехи; Спасителни мисии – до момента сме работили по стотици случаи из целия свят и винаги сме имали успехи. Помагали сме на хора да бягат от преследване, успявали сме да убедим дадено правителство да ги пуска затворници на свобода; Говорим от името на различни малцинства пред западни органи, като например пред парламенти и в университети. В една държава като Канада или Америка народът има влияние върху правителството; Комуникираме и се борим със самите правителства, които извършват престъпленията. Но не просто ги обвиняваме, а им предлагаме да си сътрудничим с тях, представяме им препоръки как постепенно да се справят с даден проблем.

– Колко хора работят за организацията Ви и кой Ви финансира?

– Имаме 28 клона из целия свят, някои от които са тайни. Общо за One Free World International работят около 4000 души, много от които са доброволци. Финансират ни частни лица, подобно на Амнести.

– Кои са малцинствата, на които помагате?

– В Китай например помагаме на вярващите на религията Фалун гонг, която е подобна на будизма. Помагаме и на уйгурите, които са тюркски мюсюлмански народ в северозападен Китай. Тези две общности не са много известни на Запад и са по-дискриминирани, отколкото християните в Китай. В Китай има 20 милиона уйгури. Да, на фона на 1,4 милиарда това е капка в океана, но все пак са 20 милиона. Но останалите мюсюлмански държави не помагат на Уйгурите. А защо? Много просто – защото държави като Пакистан и Саудитска Арабия имат интерес да са в добри отношения с Китай, който е световна суперсила. Затова си мълчат и затова, когато стават убийства на Уйгури, никой не го обсъжда. Защитавали сме и други малцинства – вярващите в религията Баха’и и ахмадитите в Иран, индуистите в Пакистан…

– Как се самоидентифицирате? Като християнин, или…?

– Като деец за човешките права. Може и като християнски деец за човешките права.

– В Египет се намира едно от най-древните подразделения на християнството – Коптската православна църква. Към нея ли принадлежите?

– Не вярвам в подразделенията на християнството. За мен важното е да вярваш в Христос и в Библията. Това те прави християнин. Подразделенията са човешко дело, целящо да контролира хората. За мен човек трябва да се чувства свободен в религията си, отношението му с Бог трябва да бъде лично.

Интересно е това, което казвате за подразделенията. Има хора, които вярват, че трите авраамически религии – юдаизмът, християнството и исляма – са подразделения на една и съща вяра. И трите вярват в един и същ Бог, например…

– Не съм съгласен с това. За юдаизма и християнството – да. Те даже споделят една свещена книга – еврейският Танах, което е Старият завет на християните. Но разликата между тях и исляма, според мен, е твърде голяма и тя е, че за мюсюлманите Иисус е пророк, а за християните той е Божият син. Интересното с християнството е идеята за жертването. В много религии Богът нарежда на своя народ да умира за него. Но в християнството Бог праща своя син да умре за нас. Но това са просто философски размишления. Пак ще повторя, че за мен важна е свободата на вероизповедание, както и свободата да не вярваш в нищо, ако това желаеш. Важното е да не налагаш своята вяра на другите.

– През последното десетилетие има много анти-американски чувства из целия свят. Много американски президенти са открито религиозни, и Джордж Буш-младши даже каза, че се е молил на Бог, докато е решавал дали да нападне Ирак. Много мюсюлмани идентифицират Америка като християнска държава. Може ли да се каже, че народите в Пакистан и Афганистан страдат от християнска агресия?

– На Запад е много важно разделението между църквата и държавата. Това го няма в Пакистан и Афганистан, където ислямският закон е в основата на конституцията. Поради това хора в мюсюлмански страни често не разбират, че западните държави не са религиозни по същия начин като самите тях. Да вземем за пример размириците в редица държави покрай анти-ислямския филм “Невинността на мюсюлманите” – проблемът не е във филма, а в реакцията към него. Аз изобщо не защитавам филма. Според мен той няма никакви качества, но защитавам свободата на словото. По интернет има стотици филми срещу християнството, юдаизма, индуизма… Защо индуистите не се бунтуват и не започнат да убиват посланици? Убитият посланик в Либия беше съпричастен към революцията от самото начало, беше на земята с хората, помагаше на възстановяването на държавата, а те го убиха.

– Западните медии не са ли твърде пристрастни? В Индия например е имало сражения между индуисти и мюсюлмани, които обаче не се споменават на Запад. Защо, когато и друга религия е замесена в религиозни насилия, те се споменават по-малко, отколкото когато са извършвани само от мюсюлмани?

– Интересно е, че споменавате Индия. Наскоро бях там и като всяка държава тя също си има и своите проблеми. В Индия има големи райони населени с мюсюлмани и да, случват се сблъсъци между общностите защото има екстремисти от всяка религия. Но като цяло мюсюлманите в Индия живеят в мир, няма дискриминация срещу тях. Знаете ли, че в Индия общо живеят толкова мюсюлмани, колкото в цял Пакистан? Повече от 150 милиона. Но да се върнем към въпроса – ние живеем в един много технологически развит свят. Ако хората чувстват, че медиите ги подвеждат, те лесно могат да влязат в интернет и да се поразровят.

– Но, реално погледнато, правят ли го? Повечето хора не се ли оставят просто да им се поднесе информацията наготово от медиите?

– Да, това наистина е проблем. Отговорът е, че трябва да вложим нужните усилия, за да се дообучим сами. Чак тогава ще можем да съдим. Нека погледнем т.нар. “Арабска пролет”. Изразът беше измислен от Запада като вид “приказка за деца”, за да представи събитията в добра светлина. Аз в никакъв случай не защитавам диктатурите, обаче нека обърнем внимание на това, в което се превърна въпросната “пролет”. Тя в момента е една студена, смъртоносна зима. Особено за малцинствата в тези държави. Западните медии на сляпо ликуваха за тези “ветрове на демокрацията”, но чакайте малко! За каква “демокрация” говорим? Като извадим една диктатура от дадена държава, ние създаваме политически вакум. Резултатът е, че в Египет, в Тунис, властта в момента се поема от мюсюлмански екстремисти. И за кого искаме да гласува народът по време на изборите, като между 30 и 40 % от египетското население е неграмотно? Те не могат да си напишат името. Това значи, че когато се гласуват промени в конституцията, народът даже не знае за какво гласува. Затова трябва да има обучение, преди да може да има демокрация. Без него тя е невъзможна. Затова няма какво да се лъжем с крилати фрази, като “Арабска пролет”. А в настоящата ситуация аз се притеснявам не само за малцинствата в Египет, а и за умерените мюсюлмани там – за жените, които не искат да носят фередже, и за мъжете, които не искат да носят брада. Как знам, че в един момент и те ще пострадат? Защото и в миналото се е случвало. Ние трябва да се учим от грешките си. Иран е добър пример за това – иранският шах беше зъл, какъвто беше и Мубарак. Хомейни го замести, уж за добро, а какво всъщност се случи? Шиитските екстремисти взеха властта и Иран днес е един краен режим. Когато избухна Зелената революция през 2009-та по време на изборите в Иран, режимът избиваше хора по улиците и Западът просто стоеше и гледаше. Страхувам се, че това ще се повтори в целия Близък изток днес.

– Да разбирам, че нямате доверие на Мохамед Морси, когато казва, че се разделя със своето минало като деец на Мюсюлманските братя, защото иска да бъде президент на целия египетски народ?

– Нямам му дори 0.1 % доверие. На думи е лесно, но нека погледнем действията на Морси. Преди изборите през юни, той обеща да назначи една жена и един християнин за свои вицепрезиденти. Той обаче не го направи, а назначи само един вицепрезидент – Махмуд Мекки, който е съдия с крайни виждания. (Морси също така избра и екип от 21 съветници, сред които три жени, двама християни и, според Асошиейтед прес, “голям брой лица с ислямистки виждания” – бел. ред.). Морси не е започнал с обещаните реформи. Той премахна важни генерали, направи значителни промени в конституцията и даде на себе си твърде много власт.

– Но нали самите генерали позволиха да се проведат изборите? Все пак след революцията в началото на 2011 г. те ръководеха страната.

– Има различни твърдения за това кой какво влияние има в Египет. Има твърдения, че генералите вдигнаха ръце от властта, за да се избегнат кръвопролития. Каквато и да е истината, фактите, за които знаем, са, че властта в момента е в ръцете на Морси, който поставя свои хора на много ключови постове. Всичко това ме кара да се замислям за това какви всъщност са намеренията му. Защо не започна с образованието, с конституционна реформа, със свободата на медиите, със свобода на политическа опозиция?! Няма сведения тези неща да се случват, а това е притесняващо.

– Защо сте в България?

– Много ми харесва страната и хората Ви, познавам много българи в Торонто. Целта ни в момента е да наблюдаваме, за да научим каква е ситуацията в държавата ви. Трябва от обикновени българи да научим неща за вашата култура и история, за политиците ви, за проблемите ви. Знаем, че догодина предстоят избори и искаме да разговаряме с различни политици. Трябва да разберем как да подкрепим вашия народ.

– По своя инициатива ли идвате, или сте поканен от някого?

– В момента започваме да обръщаме поглед към Източна Европа. Преди месец бях в Украйна. За момента нямаме тамошен клон, нито тукашен. Затова започваме да “чукаме” по различни врати и да гледаме къде можем да разширяваме действията си.

– Доколкото разбирам, Вашата организация работи най вече с държави от Третия свят. Не е ли малко необичайно, че възнамерявате да навлезете в България, която е член на Европейския съюз и на НАТО?

– Да, необичайно е, но нашата организация все пак търси държави с политически и социални проблеми и затова искаме да се разширим и в тази част на света.

– Кои според Вас са основните проблеми, за които България се нуждае от помощ от Вас?

– Корупцията. Имаме много сведения за наличието на такава. Търся да намеря, например, някое младежко движение, което можем да подкрепим. Търся негови лидери. Не знам точната житейска история на отделните политици, но търсим някакво движение, което ще “промени ветровете” в страната и ще доведе до истинска демокрация. Не казвам, че нямате истинска демокрация, но има какво да се учи. Вярвам, че най-доброто предстои за България. Важният въпрос е как ще подкрепим това в идната година преди изборите.

– Българската държава е съставена от около 80% етнически българи, 10% етнически турци и 10% роми, като около 15% от населението са мюсюлмани. Ще разговаряте ли и с тези малцинства?

– Разбира се, макар че за сегашната ни визита не сме го предвидили, тук сме само за един ден. Но стигаме пак до това дали тук има добронамерено правителство. Ако имахте, тези проблеми нямаше да са проблеми. Според мен има липса на истинска почтеност. Затова съществуват проблемите, и затова търсим да намерим и добронамерен кандидат. Липсва силна воля, която да пренесе България напред до следващия етап в развитието й. България е важен член на Европейския съюз и, колкото и да е малка държавата, може да има влияние. Швейцария също е малка държава, а има пръст във важни международни решения, нали? Според мен, България може да направи същото. Народът трябва да се вдигне и да се бори – не проповядвам революция, а да се борите за правата си, за правото на обучение. Най-ефикасният начин да се постигне това е като отидете да гласувате догодина. Днес присъствах на протест (срещу правителството и срещу монопола на енергийните дружества, организиран от евродепутата Слави Бинев, 22 септември – бел. ред.) Поговорих си с хората и най-вече ги питах дали ще гласуват. Те ми казаха, че няма. Но защо? Опитах се да им обясня, че има държави из света, в които хората си дават живота за правото на глас. Тук имате шанс да се борите – било то чрез медиите, в парламента. Има начини. Гарантирам ви, че ако 7-те милиона българи се навдигнат от недоволство, нещата ще се оправят. Независимо дали правителството е корумпирано, или не. Всичко зависи от волята на народа. Лошото е, че има хора, които си казват: “Животът тук така или иначе е труден, защо пък да ми пука и за това?” Аз отговарям, че трябва да се действа сега, защото само така можеш да подобриш бъдещето – не само своето, ами и това на вашите деца. Ако си мълчиш – ти нямаш право и да се оплакваш. Не говоря за насилие, но трябва да се предприемат действия, макар и да изглеждат незначителни. Всеки има два избора – да стане част от проблема, или да бъде в сърцето на решението. Няма трети вариант.

– Ако намерите движение на млади хора, както казвате, как възнамерявате да си съдействате с него? А ако не намерите, какво ще направите?

– Не е задължително да е младежко движение, може да е нова политическа партия, може да е стара партия, но с правилен подход. Важното е да има международен глас. Ние имаме добри връзки в Америка и в Канада. Много е важно целият свят да ги чуе. Така повече хора ще се заинтересуват и ще бъдат готови да помогнат. Това ще е втората ни стъпка, след като открием правилното движение.

– Работите ли в други развити държави, като например Франция? Там има голямо арабско малцинство от Алжир, Тунис, Мароко, което също се чувства дискриминирано от правителството.

– Не работим с тях. Фактът е, че няма перфектна държава в света. Хората не са перфектни, съответно и правителствата няма как да бъдат. Но във Франция има свободна съдебна система, има правосъдие и свобода на пресата. Да не говорим, че във Франция наскоро избраха президент социалист, който има по-голямо отношение към малцинствата. Така че там хората ползват инструментите, които им се предлагат. Малцинството във Франция е в по-добро състояние отколкото това в Пакистан, и се налага да си избираме приоритетите. Да, ние сме една от най-големите организации за човешки права в Северна Америка, но все пак има граници на нашите възможности. Приоритети са ни правата на жените в Пакистан, насилието срещу децата, трафикът на хора… А трафикът на хора ни е основен приоритет тук в България. Ще е хубаво ако можем да кажем, че сме решили всичките големи проблеми по света, за да можем да стигнем и до проблемите на Франция!

– Прави ми впечатление, че в момента говорите за проблемите на “малцинствата” по принцип, така пише и на вашия сайт. Но във ваши минали интервюта, говорите много специфично за християнски малцинства в мажоритарно мюсюлмански държави. Защо я има тази разлика между вашите минали интервюта и нещата, което говорите в момента?

– Ще Ви обясня. Предполагам, че идва от личния ми житейски опит. Когато започнах организацията си преди 8-9 години, наистина най-вече исках да помагам на християни, при това най-вече в Египет. Християните действително са дискриминирана общност в много държави, до различна степен, разбира се. Някои нямат достъп до работни места, други ги плюят по улицата, трети ги арестуват и измъчват. Говорим за десетки милиони хора из целия свят. Преди 3-4 години обаче си лежах в леглото и си зададох въпроса: Ако видя как кола блъска човек на улицата, ще се обадя ли веднага на линейка, или най-напред ще го попитам каква му е религията? Тогава осъзнах, че всички малцинства имат еднаква нужда от помощ. В живота е важно да се учим от опита си и аз също се уча. Все пак ние сме хора и е неизбежно най-напред да се съсредоточим в личната ни болка. Но в момента в който преодолееш тази болка и я надживееш, ти порастваш и започваш да виждаш нещата по-цялостно. Започваш да забелязваш и чуждата болка. Знаете ли как ще се реши проблемът с дискриминацията срещу малцинствата? Когато всичките религии и всичките техни подразделения се обединят и започнат да се борят заедно срещу онези, които извършват дискриминацията. И тогава ще спечелим тази война. Повярвайте ми!

 

Интервю на Николай Тихов, Dariknews.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.