Home » Авторски страници, българи зад граница

Къде се завръща българинът, когато иска да намери сърцето си

2012.09.29 Един коментар
Spread the love

“Да се завърнеш в бащината къща…”

Димчо Дебелянов

 

Къде се завръща българинът, който живее в чужбина?

Кои сме ние, лутащи се по далечните и негостоприемни земи на чужбина? Коя сам аз, българка, живееща в Испания, или испанка, тъгуваща за България? Защо съм тук и накъде искам да тръгна? Все въпроси, които си задавам отдавна и отлагам отговорите, защото ме сковава страх – същият страх, който накара родителите ми да заключат входната врата на дома ни в България и да тръгнат да си търсят късмета зад граница. Сега сме тук, понасяйки лишения от друг тип – загуба на роднини, приятели, неща, които си обичал. Като си помисля само, че приятелките ми в България ми завиждат, въпреки че всеки път им обяснявам, че щастливките са те, а не аз. Че няма по-хубаво нещо от това да говориш на родния си език, да обичаш на родния си език.

Като чувал с камъни ми тежат двете години, откакто живея в Испания. При мен „завръщането в бащината къща” беше да дойда тук – при родителите ми, които обичам. Но сега не знам къде е тази ”къща”- защото тук мога да прегръщам мама, в смисъла на Дебеляновия стих, който тази година изучавам в Българското училище, но я няма смирената вечер, въпреки че всяка нощ се моля да сънувам нещо от България.

Сигурно съм една от малкото, които не свикват с хубавия живот тук. Аз си искам моя, предишния живот, с дните, прекарани на село, когато се събира целият род на някой голям празник. Тази година пак ще пропуснем Гергьовденското печено агне. Испанците имат много празници и ги празнуват с голям ентусиазъм, но това са си техните празници, а на мен ми липсват българските.

Къде се завръща българинът, който живее в чужбина – да намери това, което е загубил, когато е напуснал България – сърцето си.

Колко пъти се прибирам вкъщи (коя къща?), разочарована и обидена от някоя дума, която, казана от български приятел, дори не би ми направила впечатление; и внезапно ме връхлитат спомени за родното ми място и колко много искам да се върна… Да избягам, да открия света, в който всички живеят щастливо. Да изтрия сълзите от лицето на милата ми баба, която стои на вратата и ни чака часове права, когато се връщаме през лятото.

Знам, че мечта и действителност са различни неща, но се надявам да се случи онова, което феите във вълшебните приказки винаги казват: „Ако много силно желаеш едно нещо, то непременно ще се сбъдне”.

О, скрити вопли на печален странник,

Напразно вспомнил майка и родина…

 

Яна Христозова, 18-годишна

Хатива, Испания

One Comment »

  • Nik said:

    Мила Яна,

    Твоята изповед не би оставила равнодушен никого, който е все още човешко същество, а не скот от фермата на Джордж Оруел.

    За съжаление вече почти три четвърти век у нас се насажда тотална бездуховност, и тя е основната причина за всички последващи я беди, сполетели и сполетяващи българите.

    Едно време евреите са били насила изгонени от Обетованата земя поради поругаването на Спасителя. Днес българите са подложени на по-перверзна политика: принудени са доброволно да напуснат Отечеството, за да останат живи.

    Моята професия е юрист-международник. Което ми дава необходимите познания за оценка на ставащото в България.

    То се нарича ГЕНОЦИД. Същото, което сториха на евреите през Втората световна война, но днес камуфлирано и перфидно.

    Родителите ти просто са избягали в търсене на спасение за тебе, за себе си и дори за баба ти, която вероятно поддържат финансово, за да оцелее със символичната си пенсия.

    “Кои сме ние, лутащи се по далечните и негостоприемни земи на чужбина?”

    Вероятно сте изучавали вече творчеството на Яворов. “Изгнаници клети” – това са 95% от българите в чужбина (другите 5% са криещите се от грядущия гняв на ограбения от тях народ, надяващи се да похарчат краденото далече от идното Правосъдие).

    За съжаление, не сте “отломка нищожна”, ами между 2 и 3 милиони, и то цвета на нацията, нейната напразна надежда и упование.

    Уви, не сте и част “от винаги храбър народ-мъченик”. Насажданата в течение на много десетилетия тотална бездуховност превърна някога гордия и храбър народ в чалгаризирано население, принудено да оцелява ден за ден.

    “Защо съм тук и накъде искам да тръгна? Все въпроси, които си задавам отдавна и отлагам отговорите, защото ме сковава страх- същият страх, който накара родителите ми да заключат входната врата на дома ни в България и да тръгнат да си търсят късмета зад граница.”

    По-точно не може да се каже: именно СТРАХЪТ, насаждан целенасочено от следовниците на хамелеона БКП, приел най-разноцветни окраски (сини, жълти, оранжеви, кафяви, и пр., и пр.), мотивира първосигнално милиони българи да изоставят родните гнезда и да потърсят спасение някъде в чужбина.

    Сковавани от същия стаден СТРАХ, сънародниците им бездумно се устремяват към изборните урни, за да легитимират нови претенденти за спасители на нацията, които са чисто и просто поредните ешелони на геноцидната конспирация.

    “…Приятелките ми в България ми завиждат, въпреки че всеки път им обяснявам, че щастливките са те, а не аз.

    Не, мило дете, нито ти, нито те сте щастливи. Абсурдно е. Всеки от вас е нещастен по своему. Животът в постоянен материален недоимък, гарниран с порнография и безкултурие, няма как да се нарече щастлив.

    “Тази година пак ще пропуснем Гергьовденското печено агне.”

    Като прескачам езическите корени на обичая, само ще отбележа, че две трети от българите в България от години не могат да си позволят не агне, ами дори кози крак – при двадесетократно по-ниски доходи и често пъти неколкократно по-високи цени на стоки от първа необходимост. Пак ГЕНОЦИД.

    „Ако много силно желаеш едно нещо, то непременно ще се сбъдне”.

    Хубава мисъл, но тя има и продължение (което често пропускат да споменат):

    „Ако много силно желаеш едно нещо, то непременно ще се сбъдне” – стига НЕПРЕСТАННО, СМЕЛО И САМООТВЕРЖЕНО ДА СЕ БОРИШ ЗА ПОСТИГАНЕТО МУ!

    Сигурно ти правят впечатление непрестанните вълнения, протести, бунтове, заливащи държавата, в която пребивавате с родителите си.

    Е, тези хора ще сбъднат онова, което силно желаят. Защото

    – за съжаление или за щастие –

    безплатен обяд няма… и няма и да има.

    Все пак се радвам, че в съзнанието на едно младо създание са се породили мисли, говорещи за наличие на стремеж за промяна.

    Затова:

    Нека Господ Бог да благослови теб и всички като теб в благородните ви мисли и последващите ги реални постъпки.

    29.09.2012 г. Ваш: дядо Николай Гусев

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.