Home » Избрано

1-ви септември – Симеоновден, начало на църковната нова година

2012.09.01 Няма коментари
Spread the love

Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.

СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа, изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
Свети Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията той живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, построен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.

Обреди и Традиции

Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си “рамка” има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; “посяването” в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да “изнесат” благополучието.
Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на Св. Симеон”), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Коли се курбан — петле или кокошка,

Поверия за Симеоновден

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита. 

Вечерта гости посрещат Симеоновците. На този ден именници са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.

Честито на именниците!

 

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.