Home » Избрано

Реге беге

2012.09.01 Няма коментари
Spread the love

Тони Филипов, д-р,  Reduta.bg

 

«Пънкарят Ботев учи тийновете да четат», съобщава «Новинар». Актьорите от Добричкия театър подели инициатива “Яко е да слушаш български произведения” – “Яко е да слушаш Ботев”, “Яко е да слушаш Йовков”, „Яко е да слушаш Гео Милев”… В рамките на тази инициатива артистите избарали поемата „Септември” като хип-хоп, „По жицата” на Йовков като реге (бг), „В механата” на Ботев пък било издържано в пънк-рок аранжимент. Целта била да се стимулират тийновете да четат повече, представяйки им по модерен начин класическите произведения.

От кога разправяме, че няма да стане с вехтите подходи?! От 2002 г. се опитваме да обърнем внимание на отговорните фактори и артистичните среди. Текстът по-долу е кавър, съставен е от различни предложения, които сме давали през годините и които останаха нечути. Въпреки, че световният опит показваше, че това е пътят. През 2008 г. английският писател Мартин Бауам преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета. Ъпдейтваната версия на „Хамлет” гласеше: „К’во стаа в тъпата Дания?” А датският принц говореше като същи винкел: „Шъ мъ бъде, или нема а мъ бъде, копелуе?”

Пък в Китай направиха мюзикъл по “Капиталът” на Маркс. А нашите комунисти ги е страх да си признаят дори, че са го чели…

Училището трябва да слезе при живота. Нашите литератори и историци трябва да осъвременят образите на Левски, Бенковски, Стамболов, поезията на Ботев, прозата на Дедо Вазов… Ако трябва в чалга ритъм да ги обърнем, ако трябва Азис ще пее «Майце си», Мишо Шамара, не по-добре Криско, ще рапира «Септември», Щурците ли, ФСБ ли, да се разберат, да направят една рок опера от «Под присъствието»…

Да вземем един Левски. Крайно време е да намерим начин да го обясним тоя човек на младото поколение. И не чрез глупавото му тефтерче, щото поколение, което е било свидетел на откриването на тефтерчето на Вальо Топлото (това е писано през 2007 г.), няма да разбере мисленето в грошове на Левски. (Да не говорим какво ще стане, ако се открие тефтерчето на Бойко Борисов!) По-скоро трябва да се стъпи на някои малко известни факти от живота му. През 2002 г.  в Силистра издадоха юбилеен вестник “Апостолът” по повод 165-годишнината от рождението му. И там пише, че Левски бил учил за гримьор. Коя девойка или младеж няма да разбере, ако й обясниш, че Васил Иванов Кунчев е бил цар на макиажа и първият коафьор по нашите земи?

Или пък Ботев? Вола, на баба ти Илийца кола… Глупости на търкалета. Един нов прочит на историята изисква поетът да бъде представен като например Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото… Тука трябва малко да се помисли, щото КЗД вероятно ще възрази на «Империята на злото». Не пречи да си кажем и просто факнал мамата на османското присъствие….

А Вазов, нашият Шекспир? Той най-често тормози децата. На редовната сесия през май зрелостниците писаха по темата “От здравия разум до поетическото безумие в романа “Под присъствието”. И верно се получават поетически, пък и прозаически безумия: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”

За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок… „По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”

Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…

Никъде в описанието на тлаката нема дума за  R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…

Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! 10x!* Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма… Не сме XIX в., ей!

А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”

„Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? (Веднага на солариум!) Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”

Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при Черната Златка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!

Нещо трябва да се направи. Щото в момента имаме два варианта: да оставим младите да се възпитават от Златките, или от учЕните от Софийски университет. Лично ние не се наемаме да кажем кое ще е по-пагубно. Спомняте ли си министъра на просвещението Владимир Атанасов? Не знам дали още преподава в СУ-то, щото нещо чух, че го напъдили, но беше доцент и дълги години е индоктринирал невинните дечица. Не, в никакъв случай не пресилвам. Ето един пример от негово произведение: “ В “Септември” Гео Милев поставя в диалогични отношения собствения творчески опит и читателско съзнание, което вече е постигнало себе си в семантиката на неговите текстове, които в по-широк смисъл биха могли да се разглеждат като самообясняващи се текстови общности… Гео Милев има своя интерпретанта, чрез която бива динамизиран собственият текстостроителен опит.”

И в сблъсъка си с този дискурс нашият старателен матурант осъзнава всичките си шансове да остане интелектуален мутант и без да иска размахва ръце и започва да повтаря след Криско:

Бременно момиче, как ухаеш на аборт!
Говориме за вечния студенски живот.
Гордея се с черния ми дроб.
Откакто си се родил,

все Бай Ганьо си бил – пълен дебил…

Наскоро попаднах на един текст на Йордан Попов – „Трябва ли й дискурс на Рада?” Май ви споменах накратко. Там той разказва за три млади и интелигентни момичета, които не са чели „Под присъствието”. На въпроса му: „Защо?”, те отговорили: „Валери Стефанов”. Професор, преподавател в СУ, автор на множество учебници, еталон за оценка на кандидатстудентските работи.

Цитираните откъси от колегата Йордан Попов така ни заинтересуваха, че си поръчахме книгата на професора „Творбата – безкраен диалог”, чак от Пловдив ни я доставиха, и напълно разбрахме как академичната наука може да те набута в прегръдката на Азис и Златките. И пак изобщо не преувеличаваме.

Пример: „Бяла черква, „един невъзстанал град”… ще се мъчи да докаже своята „невъзстаналост”, да я превърне в предимство чрез редица ефектни пославия (тая дума не я знам, но и речниците не я знаят – Т.Ф.) към развилнелия се субект на властта – предателства, затворени врати и пр. Те трябва да легитимират верността към субординационната структурираност на социума  и да докажат окончателното загърбване на екстазната лудост…”

Да, наистина, това е откъснато от контекста. Но от това контекстът само печели. Честно!

И понеже вчера на поправителната матура дали пак Дедо Вазов – „Слепота и прозрение в произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. На тази тема проф. Стефанов също е посветил едно от есетата си: „Еросът на институциите (Дадо Йоцо вижда).

„Втората Йоцова среща до голяма степен носи посланията на първата – дошлият в отпуск войник бързо бива превърнат в любовен партньор: „Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.» Ако преди обект на любовните ласки бяха еполетите, сега е ласкана сабята – най-важната част от институционалното «тяло». В смисловата тъкан на творбата образът на сабята присъства като върховен израз на потентността, тя е «онова, което сече» и сегментира социалното поле. Сабята е знакът на крояческата мощ на Държавата-шивач».

……

……

……

Колкото пъти прочета този пасаж, все се разстройвам… Знам, че няма основания, но като стигна до превръщането на войника в любовен партньор и без да искам мисълта ми скача на подвързвача на партитури Самбане от романа на големият френски класик Луи Фердинанд Селин. Между другото, той щеше да е още по-голям, ако в края на живота си не беше се заял грозно с евреите… „Колкото до Самбане, той най-неочаквано не издържа на открай време мъчещото го желание да содомизира някой войник. Една злополучна вечер се осмели да го задоволи и това му нанесе непоправима вреда в очите на някои патриоти…”

Както виждате, абсолютно ми е необоснована асоциацията, без всякаква връзка, но асоциациите идват без да питат…

С последното изречение за „Държавата-шивач” професорът ни подготвя за третата и най-важна среща на Дядо Йоцо – с влака: „Социално разкроима „дреха” е станала цялата българска земя, или, по-точно – земята е метафоричното сукно, от което се шие „униформата” на „българското”. Влакът е иглата на Държавата-шивач, денонощно наведена над земята-сукно. Планината се разрязва, сече, за да се съчлени, у-члени изразимостта на държавата. Тъкмо в този непрекъснато актуализиран от влака-игла „бод” по снагата на планината „Българското” намира трайната си и тотална проявимост. Режещата ръка и сновящата игла произвеждат обществени отношения, утвърждават статуарната подредба на социалното пространство….”

И по нататък се обяснява как, ако сабята показва силата и твърдостта, то влакът е еманацията на твърдото проникване и обладаване на планинските недра…

Нека спрем до тук. Лично ние се чувстваме изтощен.

За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.

Ако трябва да съм честен, а, както знаете, ние се стараем да бъдем, такива учЕни има и по другите факултети. Мога да ви дам пример със социолози и политолози, но те са ми приятели и ще се въздържа….

———————————————–

* 10х! – тенкс, демек – мерси

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.