Home » Авторски страници

Иновации ли…?

2012.08.30 Няма коментари
Spread the love

Формално и за пред Брюксел ГЕРБ насърчава иновативната дейност, реално харчи в пъти повече средства за СРС-та

 

Пари за нищо (Money For Nothing) все още е култов хит на британската рок група Дайър Стрейтс (Dire Straits), създаден преди повече от четвърт век. Пари за нищо са и средствата, заделяни в продължение на три години от правителството на ГЕРБ за иновации. От 2009 г. до края на 2011 г. сумата е ни повече, ни по-малко от 7 288 818 лева, съгласно справка, предоставена на ДУМА от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). Според Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обаче, парите, заделени за иновации за същия период, са 9 000 000 лева. Къде се губи разликата в размер на  1 711 182 лв. със сигурност могат да проследят единствено ревизорите на Агенцията за държавна финансова инспекция, а може би и те трудно ще се справят. Факт е, че министърът на икономиката Д. Добрев, подобно на колегата си, министъра на спорта С. Нейков, няма представа в какъв обем и за какво конкретно се харчат парите на данъкоплатците. За онези, които се чудят много или малко са 7 млн. лева, платени за три години за насърчаване на иновациите,  ще припомним, че сумата, дадена от бюджета само за 2008 г. по същата програма, възлиза на 9 300 000 лева. Всъщност, поемайки управлението на страната, правителството на европейското развитие съсредоточи енергията и финансовия ресурс на държавата в асфалт и бетон, в строителство на грандиозна пътна и спортна инфраструктура, аргументирайки (твърде наивно) избора на първия приоритет с привличането на инвеститори и връщането на емигрантите, а втория с някакъв имагинерен престиж и загриженост за елитния спорт. Не знам дали би се намерил на този свят смелчага (или дори безумец), който да твърди, че елитният спорт, магистралите или пък “устойчивото невежество”,  придобиващо все по-застрашителни размери,  могат да генерират устойчив растеж на икономиката, като предпоставка за повишаване качеството на живот едновременно на много хора. Особено в днешния постиндустриален ХХІ век. Със сигурност обаче има многобройни примери за държави, заложили на инвестиции в образование, наука и технологии, направили качествен скок в развитието си в рамките на десетилетия.

България като член на ЕС вече трябваше да е преосмислила приоритетите си, ако иска да разчита на европейски пари в бъдеще. За ужас на днешните управляващи развитите държави все по-настойчиво налагат идеята за преразглеждане обема на финансовия ресурс на така любимите за нас структурни, регионални и земеделски фондове, считани, че подпомагат тип икономика от отминалия ХХ век. След признатия провал на Лисабонската стратегия, която трябваше да направи ЕС конкурентен и динамичен, сега вниманието е съсредоточено в “Европа 2020” като основа за стартиралото обсъждане на финансовата рамка за периода 2014–2020 г.  Проектът, залагащ на интелигентната специализация, е структуриран около три стълба – “умна” икономика, базирана на знанието и иновациите, конкурентноспособна и устойчива, заради ресурсното “позеленяване”, и не на последно място социална, даваща възможност за включване на всеки гражданин и регион.

В състезанието за доминация в геополитически и икономически аспект Европа фокусира инвестиции в иновации и научно-изследователска дейност, аргументирани в програма, известна като “Хоризонт 2020”. За целта са предвидени 80,2 млрд. евро, които ще бъдат насочени към Европейския съвет за научни изследвания (24.6 млрд. евро), към промишлеността, за осигуряване на водещи позиции в иновативни технологии (17.9 млрд.евро) и към шест приоритетни области (31.7 млрд. евро):  а) здравеопазване, демографски промени и качество на живот, б) продоволствена сигурност и селско стопанство, морски изследвания и биоикономика, в) чиста енергия, г) екотранспорт, д) климат, е) иновативни общества. Финансирането е на проектен принцип и ще се предоставя на динамично структуриращи се общности за знания и иновации, което означава, че предстои жестока конкуренция за таланти и истински “лов” на интелект вътре в общността. Вече има три функциониращи “общности на познанието” в рамките на ЕС – за устойчива енергетика, климатични промени и информационно общество. Участниците в подобни структури по правило са образователни институции, разработващи технологии, компании и бизнес формации, подкрепящи иновациите и предприемачеството. Целта на подобни партньорства е да гарантират превръщането на познанията в търговски продукт и да “докарат” идеите до пазара на стоки и услуги. България няма присъствие в  съществуващите три формирования, а на хоризонта се задава структурирането на нови – за суровини, селскостопанска производителност и устойчивост, рационално използване на водата и интелигентни градове. Във функциониращите от десет години 36 европейски технологични платформи (само тази в строителството обединява 230 организации от 23 европейски страни в т.ч. 10 университета, МСП и големи компании) също липсва българско участие. Това едва ли е изненадващо за нас, тъй като иновациите не са припознати като част от дневния ред за развитие на страната, особено през последните три години.

Стартирайки плановете си за мегастроежи с мащабно изливане на асфалт и бетон, още през 2009 г. управляващите спират програмата за насърчаване на иновациите. В последващите 2010 г. и 2011 г. се изплащат скромни суми по проекти, спечелили финансиране на обявените по време на правителството на тройната коалиция  І-ва, ІV-та и V-та конкурсни сесии на Националния иновационен фонд. Средствата отиват за етапи от разработки на информационни и комуникационни технологии, за иновативни решения в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, химията, електротехниката, енергетиката, биотехнологиите и др. (виж фигура 1 и 2). Това обаче не решава проблема с липсата на цялостна политика на правителството по отношение на иновативната дейност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 1 и 2. Разпределение на финансираните проекти съответно за 2010 г. и 2011 г. – в цифри количество проекти от съответната област

 

На едно от последните си заседания, проведено на 22.08.2012 г., Министерски съвет изненадващо реши да предостави пет милиона лева на Министерство на  икономиката, енергетиката и туризма за насърчаване на иновациите, потвърждавайки в аргументацията си фактическото спиране на програмата от началото на управлението. Пет милиона лева за обикновения българин, трайно “абониран” за последното място в ЕС по доходи, са огромна сума, но така ли изглежда тя и от върха на държавния Олимп. Пет милиона са годишната сума за издръжка на столичния общински инспекторат и едва половината от парите, платени от софийска община за снегопочистване само през м. декември – януари 2011/2012  г. Пет милиона лева ще струва поддръжката на новооткритите участъци на АМ “Тракия” между Ямбол и Карнобат за две години. Пет милиона правителството похарчи, за да рекламира туризма ни през 2012 г. Пет милиона са държавните помощи за собствениците на овце и кози-майки по схемата de minimis. Пет милиона достигнаха санкциите, наложени на автобусните превозвачи до средата на тази година.

Пет милиона за иновации са елементарно отбиване на номера и демонстриране на “съпричастност” към  нещо, различно от магистралното строителство и новирането на спортни бази, което управляващите нито искат, нито се стараят да разберат още по-малко да направят усилие за анализ на значимостта му за бъдещето и за просперитета на страната. Дори медийният шум, вдигнат около идеята за изграждане на хай-тех парк в София, лансирана от президента Плевнелиев и “издигнатите” безброй въздушни кули около проекта, който за сега се разпознава повече като строителен, не могат да скрият очевадната истина, че приоритетите на правителството обитават различна  вселена от тази на иновациите. Доказателство за последното са публичните средства, харчени от бюджета за специални разузнавателни средства и за поддържане на примитивно производство на култура, която освен, че вече не е обект на селскостопанската политика на ЕС, е и вредна за здравето и провокира зависимости. Сумите заделяни само за тези две “мероприятия” са в пъти повече от изплатените за насърчаване на иновациите (виж таблицата).

 

Иновации   СРС  Фонд “Тютюн” – 

Публични средства в лева, изразходвани от държавния бюджет по години

2009 г.        0        17 264 300 108 000 000

2010 г.        4 343 857   15 980 860 116 000 000

2011 г.        2 944 961   19 884 400 70 000 000

2012 г.        441 998      19 716 100 73 000 000

За 2012 г. сумата за Иновации е изплатената към 30 юни.

 

Нито създаването на нова дирекция в МИЕТ за “Инвестиции, иновации и предприемачество”, нито  публикуването тази пролет (а очаквано от 2010 г.) на проекта на закон, регулиращ отношенията между институциите и създаващ стимули за иновативния процес, се оказа на нивото на очакванията на заинтересованите организации. Заявената амбиция  чрез нормативния акт да се осигури съгласуване на политиките и активизиране  връзките в триъгълника на знанието така и не се реализира  в съдържащия  едва 15 члена проект. Конкретните механизми за реално стимулиране на иновативната дейност на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения, екипът, работил по текстовете е оставил за регламентиране от други “специални” закони . В момента проектът е подготвен за внасяне в Министерски съвет. Дали до края на мандата на това правителство България ще има закон за насърчаване на иновациите, няма кой да каже със сигурност. Дори и да стане факт, само след година ще се наложи внасянето на поправки, тъй като приемането нова иновационна стратегия на страната е планирано за 2014 г.

Макар за пред Брюксел в актуализираната “Национална програма за реформи – 2012” управляващите да са посочили, че “Иновационната политика е една от ключовите области за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и за ускоряване на потенциала за растеж”, отвъд правилно написаното домашно, реалните действия на правителството издават липсата на систематичност, последователност и устойчивост на мерките, насърчаващи иновациите, както и отсъствие на елементарна политическа визия по отношение преориентиране на икономиката ни от ресурсна в икономика на знанието. “Инфраструктура, съоръжения, най-ниски данъци, толкова можем, не трябва да се разпиляваме”, отсече премиера (на 09.04.2012 г.) тази пролет.

Иновации ли…

 

Светла Василева

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.