Преводите на пари от работещите в чужбина към домакинствата в родината им са значително по-слабо засегнати от световната криза в сравнение със спада на преките чуждестранни инвестиции или движението на частни капитали през границите. Този източник на финансиране в по-слабо развитите държави се оказва по-устойчив на логиката на кризата дори от международните помощи или затягането на бюджетните разходи във водещите икономики.
Това твърди Дилип Рата, ръководещ отдела за миграция и пари от емигранти към Световната банка. Заедно със своите колеги проф. Джефри Коен и проф. Ибрахим Сиркечи те публикуваха книга, в която се твърди, че е първата, проследяваща случващото се в кризата с около 215 милиона души по планетата, които работят и изпращат у дома пари в помощ на близките.
Авторите посочват, че картината на този специфичен сектор от икономиката е доста по-сложна, отколкото се смята. Досега икономистите са наблюдавали ситуации на криза в страната, от която са напуснали гастарбайтерите, но не и такава, в която закъсва икономиката, в която са отишли да си търсят късмета.
По собствена логика
При избухването на кризата е имало масова тревога, че парите от мигрантите ще намалеят през 2008-2009 г. с последващи допълнителни отрицателни ефекти за икономиките в родните им страни. Това действително се случва през 2009 г. – средствата се свиват с 5%, но то се оказва единственото изключение в най-новата история. На следващата година преводите се възстановяват на нивата от 2008 г. Прогнозите на Рата, Коен и Сиркечи са, че през тази година парите от мигрантите ще достигнат 400 милиарда долара при 372 млрд. долара през 2011 г.
Възможното обяснение за това е мотивацията на мигрантите – те приемат трудностите на живот в чужбина в името на подпомагането на семействата си. Връзките с близките остават толкова силни, че те продължават да намират начини да изпращат средства и когато за тях самите става все по-трудно да намерят работа. В действителност преводите към родината са малка част от доходите на гастарбайтерите и те успяват да ги запазят като абсолютна стойност, като ограничават потреблението или се събират да живеят заедно, за да пестят разходи за настаняване.
Фактор за стабилността е географското разнообразие, т.е. в колкото повече държави са разпръснати мигрантите на една страна, толкова по-стабилни са паричните потоци, които те изпращат обратно. Типичен пример са хората от Южна Азия – индийци, пакистанци, балнгладешци и филипинци могат да се срещнат навсякъде по света и в големи общности. Понеже не съвпадат напълно икономическите цикли на САЩ, Европа и страните от Персийския залив например, това гарантира защита срещу резки спадове в размера на връщаните към родината пари. Статистиката за Бангладеш и Пакистан дори показва, че годишният растеж на този източник на финанси е двуцифрен и това е впечатляващо, дори като се има предвид, че официалните данни за тези държави обикновено са занижени, казва Дилип Рата. За сметка на това Латинска Америка и Карибския район пострадаха тежко, защото гражданите им търсят работа изключително в САЩ.
Източник: в. „Капитал“