Home » Избрано

За силата на личния пример

2012.01.17 Няма коментари
Spread the love

Д-р Милен Врабевски вярва, че не трябва да чакаш другите да подобрят света около теб и че бизнес се прави с родолюбие

 

Дори и след две десетилетия преход, да правиш пари от наука в България все още звучи екзотично. Не по-малко екзотично звучи и да имаш морална кауза и гражданска позиция, които са тясно преплетени с бизнеса ти. Вероятно това обаче е ключът към успеха на „Комак медикал“, която от близо 15 години се занимава с клинични изследвания на нови медикаменти. Зад всичко това стои един човек, който вярва, че личният пример отключва врати и е единственият начин да направиш света около себе си по-добър. Плюс голяма доза родолюбие.

Да подадеш сигнал

„Ако искаш да промениш средата си, не трябва да чакаш държавата да го направи. Ако не беше така, нямаше да има Възраждане“, казва изпълнителният директор на компанията д-р Милен Врабевски, който произхожда от стари възрожденски родове и е убеден, че когато човек дава пример, винаги се появяват съидейници. Това може да се окаже заразително дори и за държавата. Когато преди четири години решава да финансира ин витро процедурите на шест семейства, вероятно не е предполагал колко далеч може да стигне инициативата му. Две години по-късно се създава държавният фонд „Асистирана репродукция“, благодарение на който досега са предоставени средства на над 10 хил. жени и са се родили близо 1400 деца. През 2010 г. държавното финансиране е в размер на 10 млн. лв., на следващата година се увеличава до 15 млн. лв., и на практика в момента капацитетът на българските клиники по репродуктивно здраве е запълнен. „Струва си човек да подаде сигнал с личен пример и да види след това дейността си умножена и канализирана“, казва той.

Всичко е свързано

Участието на д-р Врабевски в инициативата „Искам бебе“ е част от програмата за корпоративна социална отговорност на „Комак медикал“ и фондацията му „Българска памет“. Дейностите са насочени към четири национални приоритета – борба с демографската криза, реинтеграция на диаспората, инвестиции в българското историческо и културно наследство и реализация на младите хора в България. „Нещата са взаимосвързани, когато има българи и правилно самосъзнание, има и мотивация за растеж“, категоричен е Врабевски. Дарителството за него не е спорадични инвестиции в шоколадчета за домовете за сираци. Всъщност фокусът на фондацията е насочен към децата в равностойно положение. „Ние разсъждаваме така: ако има 30 хил. деца в неравностойно положение, мислим ли достатъчно за онези 1.2 милиона в равностойно и защо да не ги направим 1.8 милиона?“, казва той. Всички действия са строго програмирани, знае се всеки лев за какво е похарчен и какъв е ефектът от него. Фондацията има брифинги, план за действие, отговорно лице със срок, ситуацията се проследява и анализира и има обратна връзка за промяна в подхода.

През ЕС към България

Всяка година по инициатива и с финансиране на фондацията 40-50 деца отиват в Брюксел, за да видят, както казва Врабевски, „новото място на България в света, да разберат, че България е сред държавите, които вземат решенията, и да си възвърнат самочувствието“. Тази година 99 българчета от Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, мюсюлманчета от Югозападните Родопи и деца от смесеното население на Североизточна България ще празнуват 3 март в белгийската столица под мотото „Отново заедно в Европейския съюз“. „Тези деца там са доказателство, че в ЕС ние можем да върнем всичко това, което сме изгубили в миналото с цената на толкова много кръв – обединението на нацията“, убеден е Врабевски. Посещението е организирано със съдействието на четирима наши евродепутати начело с ръководителя на българската делегация в групата на Европейската народна партия д-р Андрей Ковачев. Според Врабевски, подобно на ин витро кампанията, това е още един пример за успешно партньорство с политиците. Пътуването до Брюксел ще бъде награда за написаните от децата есета на тема „Кирилицата – българската азбука – световно културно наследство„. „Искаме да се ориентираме как мислят, какви са им проблемите, от какво още имат нужда, ако щете, и за образованието им по български език и литература“, обяснява той. Те ще бъдат и на организираните от фондацията всяка година във Варна семинари за ребългаризация. „След това ние ще се върнем с тях по селата и градчетата, ще видим какво още може да направим, ще организираме обучение за европроекти, защото хората в тези региони постоянно се оплакват от липса на заетост, а има толкова много възможности“, смята Врабевски.

Една мечта

Не, че понякога добрите намерения не се посрещат с подозрение. Когато преди няколко години фондацията организира първия си кандидатстудентски курс в Якоруда, първо плахо се записват 18 деца, а после – още 12. „Как ли не бяха мачкани тези деца от разни местни структури, плашеха ги, че ще ги преименуваме, че ще ги покръстим. Но от тези 30 млади хора и 30-те бяха приети, това е 100% успеваемост“, разказва Врабевски. На следващата година бройката на курсистите се утроява, а след това се учетворява.

„Комак медикал“ има и стипендиантска програма, през която годишно преминават по 4-5 студенти по медицина и фармация. Мечтата на Врабевски е в България нещата да се случват като в Харвард, където най-добрите студенти са с работни места още преди да завършат, защото излизат със знания, които директно започват да носят печалба. Той самият не е имал този шанс въпреки отличната си диплома и подготовка и въпреки огромното си желание да стане хирург. По времето, когато завършва медицина, в България се вихри Виденовата криза, а назначаването на работа става с пари на черно. След като работи една година без заплащане, решава, че трябва да си смени профила. Не се оплаква. Просто е убеден, че това не би трябвало да се случва с младите хора отсега нататък, защото ще останем без българи в държавата.

Нотка родолюбие

„Когато инвестираш, трябва да има една малка нотка на родолюбиво чувство във всичко това“, казва Врабевски. Започва от нулата, за да стигне компанията му днес до клонове в 12 държави в Югоизточна Европа и в Прибалтика. Не крие, че в близката чужбина не обичат много българите, защото така са ги учили, но именно тук бизнесът има ангажимент. „Когато човек инвестира в наука, към него тръгва каймакът на обществото и ако правилно координираме и ръководим процесите, този каймак вече има съвсем различно отношение към България и оттам ние създаваме благоприятна среда за развитие“, смята той. Обследването на една молекула отнема десетина години, а това означава за този период да се плащат заплати. Умножено по 50, върху колкото проекта в момента работи „Комак медикал“, 40 от които са в близката чужбина, това има сериозен икономически ефект. „Представете си с още 200 такива инвеститори за какъв магнитуд става дума“, казва Врабевски.

За него първата крачка е задача на бизнеса. „Ако не защитаваме националните приоритети, ние нямаме право да изискваме от политиците да го правят“, смята той. Според д-р Врабевски личният пример означава, че изградената позиция е нещо, в което си инвестирал. „Оттам нататък правото ти на претенции е в пъти по-голямо.“

 

Източник:   в. „Капитал“

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.