Home » Избрано

“Проклет да е Цеко!”

2012.01.19 Няма коментари

                                                                  Димитри Иванов,  в. “Сега”

 

РЕЗЮМЕ: В това писмо ще стане дума за критиката. Екологична, медийна, литературна, икономическа – всякаква. Край на резюмето.

Човек не може да прочете всички книги, да изгледа всички филми, да отиде на всички концерти. Щем не щем, осланяме се на оценките на специализираната критика. Бизнесът – и той. Standard and Poor’s понижи рейтингите на 9 европейски страни. Ако сте инвеститор, ще повярвате ли на Стандард енд Пуърс? Възможните отговори са три: “Да”, “Не” и “Не знам”.

1. Да. Стандард енд Пуърс са анализатори с авторитет. Аз нямам физическата възможност да боравя с толкова икономически и политически данни с колкото те боравят и ще им се доверя. Те казаха, че европейците не действат ефикасно за излизане от кризата и за растеж. Аз също виждам, че това е така и Стандард енд Пуърс не са криви, че това е така.

2. Не. Стандард енд Пуърс казаха, че не си поставят за цел да разрушат еврозоната. Значи те нямат вярна преценка дори за самите себе си. Кои са те, че ще рушат или няма да рушат еврозони? Заедно с Мудис и Фич Стандард енд Пуърс е просто една от трите големи рейтингови агенции. Къде бяха те да предупредят за кризата, която се разрази в САЩ и обхвана света?

3. Не знам. Досиетата на рейтинговите къщи са грамада от грешни прогнози. Неволно или предумишлено грешни, аз не мога да знам. Ако поискате да научите за предумишлено грешните прогнози, целещи икономическото сриване и поставяне под зависимост малки и слаби държави като България, прочетете книгата на Джон Пъркинс “Confessions of an economic Hit Man”. ЕС, колкото и да е кусурлия, ще е твърде голям залък за “икономическите хит-мени”. Те дори в една закъсала Русия не успяха докрай, макар Мадлин Олбрайт да каза, че не е справедливо Русия да разполага с толкова голяма част от подземните богатства на света. Грешен е икономическият модел “растеж, растеж”. Няма безкраен растеж. Той би унищожил планетата.

Аз лично клоня към отговор номер три, но поради липса на достатъчно знания не ще нагазя в по-дълбоки икономически води. Връщам се към моята по-обща тема за критиката въобще.

За да критикуваш нещо, ти трябва да можеш да направиш това нещо по-добре от този, когото критикуваш. Литературните критици критикуват книгите, които те самите не могат да напишат. На Кево (Кеворк Кеворкян) му вярвам, когато той прави телевизионна критика, понеже той правеше по-добра телевизия от сегашната.

Тези дни умря пианистът Алексис Вайсенберг. Аз не го познавах и никога не съм говорил с него, ала той ме отказа да пиша музикална критика. Леа Коен я пишеше по-добре от мен, но тя не можеше навсякъде да пише; аз също се вреждах да пиша и ми плащаха, и бях доволен, че пиша за музика, а не за политика. Пишех къде Стокхаузен вгражда в композициите си математически формули и защо той е на корицата на албума на Бийтълс “Sergeant Pepper” и защо толкова му се възхищават Майлс Дейвис и Пол Маккартни.

Престанах да пиша за музика, когато отидох на концерт на Алексис Вайсенберг, за да напиша рецензия. Казах си: Джимо, ти можеш ли като Вайсенберг да изсвириш “Петрушка” на Стравински? Я си погледни ръцете с пръсти като кебапчета. Така престанах да пиша рецензии за клавирни изпълнения.

Моето пиано – това съм го разказвал сто пъти – стана на трески през бомбардировката на София на 10 януари 1944. Сигурно щях да стана посредствен пианист. Трябва да благодаря на англоамериканците, че не станах. Не им благодаря, че в бой с тях загина кръстникът ми Спайч, който беше летец изтребител. Много софиянци загинаха тогава под развалините. Миналата седмица в парламента ни имало предложение да се почете паметта им. Парламентарната началничка казала не. Нито да се гласува, че арменското клане е геноцид. Само за българските турци ще се покайваме, дето насилствено им сменяхме имената по тодорживковото време. Аз мисля, че да ти вземат името е лошо, но е още по-лошо да ти вземат живота, ако си арменец в Османската империя или софиянец през бомбардировките. Аз щях да взема по-умно решение от решението на парламентарната началничка.

Искаше ми се да правя критичен преглед на българските медии; бил съм във всякакви медии и нещичко назнайвам. Но нямам нерви. И сили нямам. В София сега има повече радиостанции, отколкото в Лондон. Вестници с лопата да ги ринеш и вземи единия, че удари другия. От реклама на стоки те не се издържат, българското потребление е свито и продължава да се свива; сегашният началник на България генерал ББ (Бойко Борисов) дори препоръча самозадоволяване – “Садете си картофи”. Аз него престанах да го критикувам, щото не знам за коя негова глупост по-напред.

Голяма част от българските медии хвалят ББ с раболепието, с което медии и поети хвалеха Тодор Живков.

Прежалих се за един ден и следих, доколкото можах радиата, прегледах българските вестници. Оказаха се два вида. Такива, които са премълчали, и такива, които едва-едва са смотолевили, че български момичета и момчета, скиорчета, сноубордистчета и природозащитничета се появиха пред парламента с плакати “Проклет да е Цеко”.

Дали защото Цеко Минев не им дава да се пързалят на Витоша, докато парламентарните умове узаконят ламтежа му да застроява и да сече още гори във Витоша и другаде? Или защото са прочели поемата “Грамада” на Иван Вазов, дето селяците хвърлят камъни и казват “Проклет да е Цеко”, и става грамада от камъни? Не знам. В едно предишно мое писмо, озаглавено “Кукуригу”, аз написах, че се качвахме на Витоша дори през село Чуйпетльово, откъдето е по-трудно. Но ако децата с лозунги “Проклет да е Цеко” са протестирали против това, че алчните български предприемачи съсипват планините и черноморския бряг, аз съм с децата, понеже освен хубавата природа, ние друго нямаме и с дупчене за шистов газ ли, с друго ли ще я съсипване, все е престъпно.

Медиите премълчаха протеста “Проклет да е Цеко”, понеже откакто се комерсиализираха, повечето свирят на две струни. Едната е струната на клюките, измислиците, простотиите. Другата струна е лазенето пред ББ. Двете струни са в съзвучие.

Докога ще е тъй?

Едновремешните колежанчета философствахме така:

“Колкото повече учиш, толкова повече знаеш, колкото повече знаеш, толкова повече забравяш, колкото повече забравяш, толкова по-малко знаеш. Що да учиш тогава?”

Така измислихме закона за контрапродуктивността, само че ние не го наричахме закон за контрапродуктивността, а и едва ли ние сме го измислили.

На сергията на медиите колкото си по-четен, слушан, гледан, толкова повече печелиш от реклами. Колкото повече рекламираш, толкова повече досаждаш с тъпи реклами, по ти се стеснява аудиторията и по не печелиш от реклами.

Тук печатните медии имат мъничко предимство пред аудиовизуалните, понеже във вестника рекламните тъпотии просто ги прескачаш. Но това не променя световната медийна картина. Колкото и тъпотии и измислици и клюки да печатат печатните медии, аудиовизуалните ги надпростачиха благодарение на неимоверно бързото развитие на телекомуникациите.

Ала ето че влезе в действие законът за контрапродуктивността. Поради бързото развитие на телекомуникациите младите (аз ги наричам децата) почнаха да общуват помежду си, да се самоорганизират за екологически или за политически протести без посредничеството на каквито и да било медии, без партии да ги оглавяват, за да им яхнат протестите. Явлението е глобално – от “Окупирай Уолстрийт” до “Не щем шистов газ в България” и “Проклет да е Цеко” от поемата “Грамада” на Иван Вазов.

Племенникът на Иван Вазов играел вратар, когато българският футбол бил още в пелени. Във Варна били на посещение на добра воля английски моряци и щели да играят приятелски мач с българите. Варненци (варналии), за да не се изложат, поискали племенникът на Вазов, момче, което учело в София, да им е вратар. Момчето имало да пише съчинение за “Под игото” и обяснило това на чичо си Иван Вазов, когато той си пиел кафето с професор Шишманов. Вазов, заради спортната чест българска, кандисал племенникът му да отиде във Варна, пък той ще му напише съчинението за “Под игото”. На футболния мач във Варна английските моряци били българските домакини. Жалко че със загуба дебютирал българският футбол в първия си международен мач.

А професор Шишманов се спукал от смях, понеже Иван Вазов получил двойка за съчинението за “Под игото”, което Иван Вазов написал за племенника си.

Но аз съм само един разказвач на приказки; вие не вярвайте на моите приказки за литературната и за останалата критика. Те са измислици.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.