Home » Избрано

Капитулираме за 48 часа, ако избухне война

2012.01.08 Няма коментари
Spread the love

Сега нямаме армия, способна да ни защитава. Ако някой смята, че не е така, се заблуждава. Впрочем и премиерът е на мнение, че войската не може да ни брани. Неотдавна той подхвърли на военен №1 ген. Симеон Симеонов култова фраза. Това стана по време на мач на премиерския тим с отбора на гвардията. През почивката бойците тръгнаха към съблекалнята, за да си сменят екипа, а Бойко Борисов се приближи до ген. Симеонов, който седеше на първия ред на трибуната. “Е, генерале, гледай ги, бе, ритаха 30 минути и се измориха. Сега сигурно си вземат душ. Нямаме армия, да знаеш, ама добре че сме приятели с Турция”, вметна майтапчийски Борисов.

“Прав е премиерът – казаха пред “Преса” двама висши военни. – Турците имат страхотна армия. Тръгнат ли, ще ни прегазят за 48 часа. Може и за по-малко, зависи колко гориво си вземат. Но е хубаво, че сме съюзници с тях.”

Ясно е, че Борисов се шегуваше, но е знайно, че в подобни случаи казва и истини. Той премълчава друга част от истината – че и неговата партия забива чрез военния бюджет пореден пирон в ковчега на войската. Управляващите приеха Бяла книга, която ще направи армията ни символична сила. Според нея за 3 години от войската трябва да си отидат 7000 души и по ирония на съдбата сечта започва през 2012-а – Годината на Дракона, символ на победата. Тогава ще бъдат уволнени над 1000 военни. С параметрите, заложени в документа, армията ни няма да е сериозна въоръжена сила. Тя по-скоро е тежка жандармерия, която “гази маковите полета” на Афганистан, за да посреща тероризма в бърлогата му, преди да е дошъл у нас. Вярно е, че така си изпълняваме съюзническите задължения, но по-важно е бойците да тренират как да бранят държавата.

Плановете са до 2014 г. България да остане с 23-хилядна редовна армия (при 30 000 щика сега) плюс 3500 платени резервисти. Наистина общо мъжете и жените под пагон ще са повече, но доста от тези военни ще са в структури и служби, които няма да воюват, ако се наложи.

Основните оръжия пък са сведени до 80 танка, 280 бронирани машини, 96 тежки оръдия калибър над 100 мм, 16 изтребителя, 6 бойни вертолета и 6 бойни кораба. Сухопътните войски ще се свият до две бригади – общо 8 батальона. Илюзиите, че осем батальона могат да опазят 111 000 кв. км българска земя, са наивни. Ами ВВС? Два руски изтребителя МиГ-29 дежурят денонощно, за да пазят небето ни. Задачата им е да прехванат нарушител на въздушните граници. Ако е един – добре. Но ако са няколко? Ами ако има масирано въздушно нападение? Какво правим тогава? ВВС имат и хеликоптери, но повече на книга. Новите, които купи МО, могат да правят само лупинги по думите на самия Бойко Борисов. От тях сега летят само два. Бойните вертолети Ми-24, които трябва да унищожават танковете на противника, са годни за резервни части. Тази година изтича ресурсът и на бомбардировачите ни Су-25. Пари за възстановяването им не са предвидени. Най-вероятно ще се сбогуваме и с тези самолети, които поддържат пехотата от въздуха и без тях тя е „пушечно месо“. При това състояние на флота Су-25 са единственото средство за контрол и защита на Черноморската ни екватория и икономическата зона в реално време. Така осакатена, една армия може ли да воюва?

Във военното изкуство има проста формула – 3:1.

Това е съотношението на силите нападение спрямо отбрана. Формулата е валидна дори и за принципа “малка модерна армия”. Важно е да се знае, защото с “модерното” заклинание политиците от 20 г. само режат безмилостно войската и я държат на изкуствено дишане и тя е само малка. Нека направим сравнение. По численост армията ни е около 20 пъти по-малка от турската, 5 пъти- от гръцката, 4 пъти – от румънската и 2,5 пъти- от сръбската. Сега със съседите живеем в мир и любов, което е прекрасно. Но никой не дава гаранции, че това ще е вечно. Гърция и Турция не махнаха пограничните си гарнизони, както се бяхме договорили, докато ние ликвидирахме всичките си поделения в дълбочина 100 км от границата. Международните агенции скоро съобщиха, че потъналата в дългове Гърция купува 400 танка. А тези дни френски министър в изявление каза, че нашата приятелка и съседка Турция за 1 г. е заплашила 7 държави.

Анализатори прогнозират, че светът отново може да се изправи пред опасността от класическа война. Кой знае? Да се молим да не се случи. И не е задължително опасността да дойде от някой съсед. Преди време Генщабът беше изчислил, че за да може армията ни в случай на военна криза да проведе отбранителна операция и да опази територията 10-15 дни, докато сработят международните фактори, трябва да е с численост 60 000 души. Бедата на родните политици е, че не виждат по-далече от хоризонта на управленския си мандат. И винаги разчитат на коалиционна солидарност. Преди 10 ноември 1989 г. се смяташе, че войската ни трябва да удържа пет дни нападение от юг, докато съветските войски от Одеския военен окръг преплават Черно море и дебаркират у нас. Сега пък се надяваме на чл. 5 от договора с НАТО за колективната защита. Но преди него има член 3, който задължава всяка страна първо да гарантира сама сигурността си. Сега ние нямаме съгласувателни планове с Алианса, кога и какви войски идват у нас в случай на военна криза. За разлика от времето, когато членувахме във Варшавския договор, и всичко беше разчетено.

Нека си припомним сентенцията на Наполеон, че който не храни своя, ще храни чужда армия. Ние засега само слушаме чужди съветници. Неотдавна МО награди експерти от международна група, която ни консултираше за реформата в армията. Оттам предложили да закрием военната си академия, защото била “раково образувание”. Запознати твърдят, че дори ни била предложена и идеята, лансирана преди това и в Латвия, да закрием за три месеца армията, за да спестим средства.

Въобще ние много обичаме да слушаме какво ни казват отвън. Под натиск на някои наши съседи кабинетът на Симеон Сакскобург­готски унищожи ракетите СС-23, които имаха боен радиус над 300 км. Това беше оръжие без аналог и страхотен възпиращ фактор. Нито една армия в региона не притежаваше такава огнева мощ. След като ни заставиха да унищожим СС-23, обещаваха да ни компенсират със западни системи за залпов огън и вертолети „Апач ”. Някой да ги е видял в армията ни? Все още разчитаме на руските “Град” с далекобойност само от 20 км.

Пак от онова правителство една дама настояваше да си махнем танковете, защото България нямала нужда от тях. Доблестен генерал след лют скандал с нея успя да спаси част от тях. Сегашният кабинет си бе наумил да сложи кръст на тактическите ракети “Точка” в пехотата. А те затова се казват така – на разстояние от 70 км бият в десетката. Но в последния момент се отказа от намеренията си. Всяка държава е сигурна, когато армията й държи барута сух. Но нашата е без барут.

 

Евгени Генов,

в. “Преса”

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.