Home » Избрано

В Ньойския договор няма и дума за това, че трябва да се предаде българската църковна власт на Сръбската църква

2011.06.08 Няма коментари
Spread the love

Председателят на КИЦ – Босилеград за казуса с черквата в с. Паралово, неравната битка за граждански и верски права на отец Йоан Занко Станойков и “благодушното” мълчание на българската църква и държава

Компроматната война на епископа на Вранска епархия срещу отец Йоан започна, откакто той заяви позицията си да служи на български език и да защитава българските духовни традиции и обичаи в Босилеградско. С тази цел той стигна до идеята за построяването на черквата „св. Иван Рилски” в с. Паралово. Малцина са тия, които могат да се похвалят, че през живота си са успели да построят черква. Благодарение на подкрепата на дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет на Република България и други патриотични българи, той се справи със задачата си. Но вместо признание, получи порицание от владиката Пахомий, който отказа да освети черквата, даже му даде писмена заповед да предаде ключовете от черквата на друг свещеник и го премести в друга енория. Жителите на с. Паралово единодушно подписаха петиция, с която искат от владиката Пахомий да им остави отец Йоан, който е и най-заслужил за построяването на черквата.

Демократичните принципи обаче не са характерни за Сръбската православна църква и желанието на селяните едва ли има някакво значение за владиката Пахомий. От тогава нещата са в застой. Въпреки че владиката публично заяви, че няма от отец Йоан да направи български мъченик, компроматната война срещу него продължи чрез назначеното от владиката Църковно настоятелство на Църковна община Босилеград. Това настоятелство, противно на всички християнски традиции, вместо да бъде избрано от местното население, е грижливо подбрано от владиката по някакви странни критерии които едва ли имат нещо общо с християнството. Главна дума в него водят хора, известни с комунистическото си минало, антибългарските и антихристиянски настроения и привързаността към великосръбските идеи на Шешел. Най-активни сред тях са Здравка Гагулска, юридически съветник на всички общински власти от Тито до Тадич, и пенсионираният началник на полицията Радомир Йойич, сърбин по народност. Трудно е да се повярва, че този закъснял „християнски” ангажимент е плод на тежки духовни терзания за безбожните комунистически прегрешения от миналото. По-скоро става дума за „патриотични” задачи, доверени на проверени лица да контролират какво се прави от и около олтара. По същия начин миналата есен владиката си избра и назначи за иподякон Зоран Стоянов, дотогавашен (неформално и сегашен) лидер на общинския съвет на сръбската Радикална партия в Босилеград, иначе със световно образование, завършил е факултет по общонародна отбрана, сега преименуван във факултет за държавна сигурност!

Така устроено, църковното настоятелство в Босилеград и просръбски настроените колеги на отец Йоан, поведоха компроматна война срещу него с цел да го злепоставят пред миряните като мошеник и крадец, който уж бил откраднал някакви пари при строежа на черквата и даже си бил купил къща с тях! В интерес на истината, той къщата си беше купил преди да се роди идеята за черквата в Паралово, но кой ли помни сега това. Ако наистина има основания, защо Църковното настоятелство просто не даде отец Йоан на граждански съд? Има един проблем: гражданските съдилища боравят с доказателства…

Самата църква „Св. Богородица” в Босилеград, вместо духовен и християнски център на българите от Босилеград, който да ги възпитава във високите морални и духовни ценности на християнството, през последните няколко години се превърна в сборен пункт на Сръбската радикална партия на Шешел и разузнавателен център на сръбската държавна сигурност, чиито цели открай време са асимилация и сърбизация на местното българско население. Тия коварни цели, дълбоко противоречащи на християнското учение, налагат използването на коварни методи и коварни хора за тяхното изпълнение. За да тушира обвиненията на българските малцинствени организации, че богослужението се провежда от сръбски свещеници на сръбски език, владиката Пахомий постепенно изтегли сръбските свещеници, като на тяхно място назначи местни свещеници българи. С това той удари два заека: изби един от главните козове за нарушаване на религиозните права на българите и се сдоби с послушни свещеници от български произход които вярно обслужват сръбската асимилационна политика. Нищо, че някои от тях с мъка сричат християнските книги, а други са прочути със сребролюбието и развратния си живот. Свещеническите им задължения се изчерпват със събиране на такси от опела, по някоя венчавка и кръщавка. Отвратени от това, истинските християни все по-малко отиват на черква, остават ония, които това го правят по навик.

Отношенията между Отец Йоан и владиката Пахомий се изостриха още повече защото той дълго не искаше да даде на владиката отчет за постъпилите и изразходвани средства за строежа на черквата. Докато той навсякъде молеше за средства, нито настоятелството, нито владиката даваха пари, а когато черквата бе построена, те побързаха да сложат ръка върху нея и даже да го изгонят от съображения за „национална сигурност” – да не чете Евангелието на български! Пари за черквата в Паралово нямаше, а по същото врем, Църковното настоятелство и тогавашния поп сърбин Миодраг Драшко продаваха църковните гори и си купуваха алуминиева дограма за прозорците на поповата къща! Отец Йоан не искаше да предаде ключа от черквата и отчета, вероятно защото подозираше, че владиката ще му вземе не само черквата в чийто строеж той бе заложил смисъла на живота си, но и енорията. Неизвестността продължи повече от година и към края на декември миналата година, владиката Пахомий даде писмено нареждане на отец Йоан в тридневен срок да предаде отчета и ключа от черквата в Паралово, иначе ще го даде на Църковен съд за непослушност. Ако наистина го направи, няма никакво съмнение, че го очаква най-строгото наказание – низвержение! Независимо от това дали и колко е виновен, той няма как да се защити от шовинистичните сръбски свещеници и владиката, явен българомразец, и то пред съд, в който фактите нямат абсолютно никакво значение.

Междувременнто, вестник „Братство” обяви скандалните разкрития на отец Йоан, че не той, а Църковното настоятелство и владиката Пахомий са замесени във финансова далавера. Министерството на вероизповеданията на Сърбия миналата есен отпуснало 200 000 динара (около 2 000 евро) за довършване на строежа на черквата „св. Иван Рилски”. След това Вранската епархия е предоставила на Министерството отчетни документи от които се вижда, че парите са похарчени по предназначение, но на черквата в Паралово нищо не е работено! Останалото трябваше да бъде работа на прокуратурата. И на покаянието на ония които ни учат на християнските заповеди „не лъжи” и „не кради”, но самите не ги спазват, особено когато трябва да се измами и открадне нещо от държавата! Приблизително по това време от Изворската черква изчезнаха стари църковни книги и църковни вещи от изключително значение за историята и националната идентичност на българското малцинство. И в тоя случай бе погазена Божията заповед,„не кради”! Всъщност, ако Сръбската православна църква незаконно си е присвоила всички български духовни светини и имоти в Западните покрайнини, защо пък да не открадне и църковните книги и вещи? Особено пък когато няма кой да ги защитава.

От това на отец Йоан едва ли ще му стане по-добре. Той е сам срещу владиката Пахомий, зад когото стои държавата Сърбия. Същата онази държава която го оневини в делото за педофилия което разтърси сръбската и голяма част от европейската общественост, и съсипа живота на три момчета – ученици на Богословското училищвъв Враня.

Шансовете му са минимални. Особено при предателското мълчание на българската държава и на Българската православна църква, чиито църковни великодостойници са добре запознати със случая отец Йоан, който с последни сили се противопоставя на злия демон, който през олтара навлиза в българските души и ги разгражда и сърбизира отвътре. Този въпрос Светия синод на БПЦ едва ли си поставя, и което е още по-зле, едва ли се и интересува от него.

Нещата около отец Йоан драматично се усложниха след като той на 7 ноември миналата година, по повод Деня на Западните покрайнини, по искане на ДСБ и КИЦ, в Босилеградската черква, пълна с българи и гости от младежката организация на ВМРО, отслужи панихида за жертвите на сръбския терор на границата и произнесе една българска патриотична реч. Иначе, служенето на панихиди на сръбските жертви на НАТО агресията Сръбската православна църква често практикува. Нашите жертви май не са толкова свидни на свещениците, които под расото си таят нескрита омраза към българите.

Каква съдба предстои на отец Йоан? Неговия проблем всъщност е част от нерегламентирания статус на българското малцинство след разпадането на бивша Югославия. В този нерегламентиран статус, статуса на българските черкви в Западните покрайнини пък изобщо не е регламентиран с никакъв международно-правен или църковен документ. В Ньойския договор няма нито дума за това че, освен териториите и административната власт, трябва да се предаде и българската духовна власт на Сръбската църква. От българска страна такъв документ, дори и да искал, е нямало кой да подпише, защото Българската екзархия тогава е под схизма наложена от Цариградската патриаршия и никоя призната църква не е имала право да сключва каквито и да е договори с нея. Сръбските окупационни власти. Просто са изгонили българските свещеници с насилие и терор, и на тяхно място са поставили свои сръбски свещеници.

Днес, когато България е част от Европейския съюз, а Българската православна църква част от Вселенската патриаршия, България действително е по-силната страна, която притежава възможността и механизмите да настоява за решаването на проблемите на българите в Западните покрайнини, се появи друг проблем – липсата на национално отговорни и достойни български политици, които да поискат това. Защото няма какво да се лъжем, духовната власт е огледално изображение на политическата власт.

Иван Николов

Бел.ред.: Текстът е взет от публикация в група във Фейсбук „Демонстрация в София, че правата на българите не се спазват”.  Заглавието е на Еврочикаго.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.