2024-02-22

4 thoughts on “Източните тайни служби, българската връзка и атентата срещу папата

  1. госпожо Угърчинска не слугувайте на бившето КГБ.

    прочетете изказването на секретаря на Ватикана Анджело Содано.

  2. Румяна Угърчинска: В ИМЕТО НА ИСТИНАТА
    2011.06.10

    ПРАВО НА ОТГОВОР
    на статията „Източните тайни служби, българската връзка и атентата срещу папата“, публикувана от http://www.Eurochicago.com на 9-ти юни 20011

    Желая да внеса яснота, там където се търси да се внася излишна полемика. Когато аз посвещавам години на журналистическите си разследвания, преди да си позволя да напиша или публикувам каквото и да е, аз изпълнявам преди всичко професионалния си дълг. Журналистът е свидетелят нагърбил се да провери събитията преди да ги предостави в разбираем вид на обществото. Той не е съдия и не издава никому нито обвинителни, нито оневинителни присъди. Журналистът е винаги в опозиция на тези, които злоупотребяват с властта. Негов дълг е да търси истината, независимо кому е удобна или изгодна тя. Само замръзналият в тоталитаризма мозък не би могъл да разбере този не само елементарен, но и задължителен от гледна точка на журналистическата деонтология, подход.
    От гледна точка на независимия журналист няма никакво противоречие да се разобличава както КГБ – ДС, така и ЦРУ. От гледна точка на воините от студената война или на тези, които не са се все още решили да станат свободомислещи и назависими, сигурно изглежда различно. Но това си е техен проблем и няма нищо общо с нормалния журналистически подход. Бих препоръчала на тези, които използват жлъчни епитети към мен, без да са се опитали да ме срещнат, нито да прочетат книгите ми, да разговарят с господата, на които се оповават….

    Целият отговор на Румяна Угърчинска може да прочетете на адрес: https://www.eurochicago.com/2011/06/rumyana-ugartchinska-v-imeto-na-istinata/

  3. За съжаление българската емиграция винаги е била разединена до конфронатция – отчасти заради агентите на ДС, отчасти заради националните ни характеристики.

  4. Не виждам ползата от публикуването на извадки от някаква виртуална книга, написана от някакъв „виртуален“ дисидент, Петър Бояджиев. Изпратен от службите да разбие политическата емиграция, българският „политзатворник“ бе разобличен и буквално изпъден от Ценко Барев и Българското Освободително движение в Париж. За изненада на някои, но не на всички, този репресиран „антикомунист“ беше предложен за министър председател от БКП/БСП през 1992 година. Пропаднал и нереализирал се нито във Франция, нито в България човек, тича след влак, който е изпуснал завинаги. Цитираната от него Румяна Узунова, представяна за „дисидентка“ беше на заплата в радио „Свободна Европа“, съставна част от Държавния департамент на САЩ. Посрещнатият с почести от Желю Желев „дисидент“ Владимир Костов, полковник от ДС, продал познанията си за пари, също беше на заплата при американците. Всички тези хора работеха по поръчка и се стремяха да се харесат на работодателите си. Днес никой никъде не споменава техните дописки, освен някакви писарушки, които страдат от комплекси за неоцененост. В заключение личи, че въпросният Т.Бояджиев изобщо не е чел книгата на Румяна Угърчинска, която впрочем не издава никакви „оневинителни присъди“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *