2022-11-30

2 thoughts on “Над 40% от българите, които могат – не работят

  1. Безработицата в България е 12%
    По данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. безработните лица в страната са 395 500, а коефициентът на безработица – 12%.
    Статистиката отчита, че в сравнение със същото тримесечие на 2010 г. броят на безработните лица се увеличава с 54.5 хиляди., а коефициентът на безработица – с 1.8 пункта.
    Продължително безработни за една или повече години са 208 400 души или 52.7% от всички безработни лица, като в сравнение с първото тримесечие на 2010 г. броят им се увеличава с 46.1%.
    Агенцията по заетостта обаче отчита коренно различни тенденции. По нейни данни докато през март 2010 година в бюрата по труда са били регистрирани 375 607 безработни лица, то през март 2011 година те са вече 352 493 души или с 23 114 по-малко.
    Равнището на безработица през март 2011 г. според Агенцията по заетостта е е 9.52 % и в сравнение с март 2010 година тя намалява значително – с 0.62 процентни пункта.

  2. Това не е статистика, а стъкмистика.

    Реално безработните в България са колкото работещите – защото има хора в пенсионна възраст, които могат и искат да работят, но нямат абсолютно никакъв шанс да започнат работа, за която са напълно пригодни – дори са с няколко порядъка по-добре подготвени от заемащите съответните длъжности титуляри.

    Основната причина?

    Г Е Н О Ц И Д Ъ Т !

    На територията България след 1989 г. се осъществява тотален ГЕНОЦИД над българското население. Най-засегната част от населението е БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД.

    Вероятно ще ви се стори странно, че НАРОДЪТ е само малка част от населението. Но това е факт, който съществува от време оно и е част от битието на всяка държава.

    Населението е ГРУПА (физически) ЛИЦА, ЖИВЕЕЩИ НА ОПРЕДЕЛЕНА (държавна) ТЕРИТОРИЯ И ПОДЧИНЯВАЩИ СЕ НА СЪОТВЕТНА (държавна) ЮРИСДИКЦИЯ (власт) – и толкова.

    НАРОДЪТ е онази минимална част от това пасивно, аполитично, неосъзнато мнозинство, която не позволява на плутократични „елитни“ групи (партии) да го водят за носа, не плаща данък на митове и демагози, не допуска да го манипулират, и с цената на всичко успява да устои на съблазните на властта и на Мамона.

    НАРОДЪТ във всички времена е бил малцинство – от 3 до 7% от населението. Политическата система, известна като „Демокрация“, неслучайно разчита на „гласовете“ на мнозинството – т.е. на населението.

    Едва ли е странно, че най-големият възход на България е времето между 19 май 1934 г. и 1939 г. Тогава нашата държава постига престижното седмо място по жизнен стандарт в Европа.

    Причината?

    Политическите партии са забранени.

    Днес ситуацията е коренно различна. Роилите се след 10.11.1989 г., подобно на попови прасета, отрочета на Партията с голяма буква (БСП, СДС, ДПС, ДСБ, ССД, РЗС, ГЕРБ, и пр.) се наредиха на опашката, за да получат поредната доза „доверие“ от страна на населението.

    Последното, разбира се, всеки път оставаше разочаровано, но акълът му пак не идваше. И как да дойде нещо, с което природата не го е дарила?! Именно липсата на този атрибут е основната причина всеки път плутократите да печелят – независимо от абревиатурата на партийните названия.

    Европа пък стои отстрани и гледа сеир – макар че формално-юридически (т.е. според изискванията на Правото) е задължена да се намеси, за да спре ГЕНОЦИДА над българите (население и НАРОД).

    По този повод проф.Янко Н. Янков-Вельовски пише ( http://iankov.blogspot.com/2011/05/5.html ):

    На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да припомня, че

    съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K. Roemer,

    „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права,

    като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“.

    Което означава, че Техни превъзходителства посланиците са акредитирани

    НЕ САМО ПРИ (ПРЕД) БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

    НО И ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    и в този смисъл от една страна

    всяко посегателство на българската държавна власт върху правата на българските граждани

    СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕЖДАНО КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА АГРЕСИЯ ВЪРХУ НАПЪЛНО СУВЕРЕННИ СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

    съдбовно засягаща правата и интересите на ГРАЖДАНСКИТЕ СУБЕКТИ НА ОБЩНОСТНОТО ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО;

    а от друга страна

    всяка аргументация (каквато често пъти ми е била изтъквана лично на самия мен!!!) от акредитирани в България дипломатически представители на други европейски държави,

    издигаща и обосноваваща тезата за ненамеса във вътрешните работи на България по повод и във връзка с нарушенията на човешките права на българските граждани,

    НЕСЪМНЕНО ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНО СЪУЧАСТНИЧЕСТВО В ИЗВЪРШВАНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

    Впрочем, позволявам си също така да припомня, че ИМЕННО ТАКОВА Е И ПОСЛАНИЕТО НА приетата през 2009 г. от Комисията на Европейските общности и от Европейския съвет т. нар. „Стокхолмска програма за защита на гражданите“.

    *************

    На тук визираните адресати-членове на чуждестранния дипломатически корпус в България си позволявам да обърна внимание върху факта, че

    тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие

    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,

    а именно като хуманитарен КОЛАПС;

    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати

    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    *************

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ

    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН

    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.

    27 Май 2011 г. Янко Н. Янков“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *