Home » Авторски страници

ИЗМЕРВАНИЯ, ОЦЕНЯВАНИЯ И КРИТЕРИИ

2011.05.05 Няма коментари
Spread the love

КОНКУРЕНЦИЯ, ОЦЕНЯВАНИЯ И ИНФОРМАТИВНОСТ

Венелин Чалъков

Потребността от  конкуриране (състезаване)  е жизнено важна за  всяка личност и всеки социален организъм – семейство, предприятие, община, държава, защото им гарантира оцеляване и нормално развитие. Гърците си  имат специално ведомство на развитието и конкуренцията.

Социалната конкуренция се осъществява на пазара, чрез  обмен на информация (комуникиране) между потребител и предпожител (производител или търговец), посредством средствата – слово, етикет, реклама, оферта.  Дезинформаторите и манипулаторите се възползват от нерешения проблем, свързан със свободата на словото и със завидна изобретателност пречат на потребителите да купуват разумно, обуначват неразумните,  но голямата обществена вреда се състои в провалянето на всяка конкуренция. Манипулира се  с неистини : вместо  “международна общност осъжда” лъжат с “международната общност осъжда”; вместо  рубрика  “Тренинг на ума” лъжат с име  “Губивреме”; вместо цена на стока   170 лв., четем цена 169, 99 лв..  Манипулира се с умълчавания. Слушаме   реклама –  “ Добро настроение и кулинарни изкушения в хотел Х “, но не чуваме колко са цените на тези стоки. … .

· Изгонването на дезинформаторите и манипулаторите от храма на информирането е възможно, чрез   стандартизиране на всички стоки. Образователните дейности предлагат на пазара духовните  продукти знания, умения, възпитаности, научните дейности  предлагат информационните продукти анализи, открития, модели, изобретения, партиите предлагат на електоралния пазар управленски проекти и потенциални държавици, медиите предлагат сайтове, вестници,  … .

· Адекватни стандарти се правят чрез методите, включени в   малко познатата теория на полезността – “венеца” на науката Мениджмънт (ръководене), която работи с понятията ценности, показатели, измервания, оценявания, функции на полезност и размитите категории вредно « полезно. Ключово понятие в тази теория е понятието “оценяване”. Оценяват се поведения, виновности, интелекти, доверия. опасности, приноси, проекти, … . Познавача на тази теорията  знае как да купува изгодно. Когато си купува обувки той се интересува от цената и трайността, защото знае функията на полезност  “разход = цена / трайност”. От два чифта обувки, едните с цена 30 лв. и трайност 3 години, а другите 20 лв. и  1 година, той ще купи скъпите, защото спестява 10 лв.

При  комплексни оценявания, както е например,   оценяването на “успеваемост” по двата показатела “знания” и “умения”, теорията на полезността предлага  формулата (модела)  “оценка = 1параметър х 1показател + … + nпараметър х nпоказател” .

Показателите и параметрите в този модел се определят от ценностната система на оценителите, при което спонтанно възниква конфликт на интереси между оценявани и оценители. Този модел се прилага за получилите надкритични оценки по всички показатели. Параметрите във формулата се осмислят като тегла, трудности, приноси, …  . Теглата са относителни, когато максималните им стойности се определят от актуалните постижения и абсолютни, когато максималните им стойности се определят от върховите постижения.

Оценяване с относителни тегла е допустимо при малка отговорност на оценяването, но не и при матури, олимпиади, атестирания, акредитирания (категоризирания), присъди,  рискове за аварии в АЕЦ, … .

Оценките  са убедителни, когато се правят с асолютни тегла, извлечеви чрез водене на  адекватни статистики.

Адекватни стойности  на теглата или показателите, когато те са физически неизмерими или неизчислими, ефективно се получават  чрез  анкети, обработени по метода (процедурата) “експертно оценяване с елиминиране на некомпетентните оценители”, който е с ранг на ръководно изобретение, защото има вградена самозащита от лобиране и корупция. Тази процедура  има прост  алгоритъм, съчетаващ обработване на данни отразени в тримерен масив çоценяващи, оценявани, оценки ç, формула за изчисляване на оценки и  критерий за елиминиране.

Ннедоумение буди, игнорирането на тази процедура при  отговорни оценявания в науката, изкуствата, спорта, ръководенето на държава, присъждането на нобелисти, канонизирането на светци, … , и използването на примитивните процедури “да-не”, “ранжиране” или “ просто гласуване”.

При отговорни класирания, номинирания, … , първо се ползва процедурата за “отсяване по Парето” на оценяваните, за които има поне един по-добър конкурент по всички показатели. Останалите в “ситото” се класират адекватно чрез модела за комплексно оценяване

Теорията на полезността твърди, че  оценките са информативни (по-богати на информация), когато са представени в шестобална (шестостепенна) система. Слабо информативни  са оценките във вид на растяши или намаляващи редици от редни числа (места).

Трансформирането в шестобална система е лесно. Примерно, местото m на държава, по намаляване величината на “брутния вътрешен продукт” измежду n държави,  се трансформира шестобално, по формуллата оценка = ((n – m) / n) x 6, където  оценката  е  закръгленото нагоре число.

· Компонентите на нашата действителност се различават по своите свойства, отношения и структури. Свойствата  имат величина, определима чрез число. Примерно, свойството цвят на предмет има величина определена от честотата на излъчваната светлина.  В свойството цвят човек различава, познатите от дъгата шест  качества, цветовете : червен, оранжев, жълт, зелен, син и виолетов. Цветовете на дъгата са нагледен пример за  философската закономерност “преобразуване на количеството в качество”, в случая – “преобразуване на честотата на излъчване в цвят на излъчването”. Философска закономерност е и  размитото прерастване на качествата от “отрицателни” в ”положителни” от вредни в полезни и обратно. Примерно, някои вещества  в голямо количество са отрови, но в малки количества са лекарства.

· Получени данни, за постигане целите на оценяване, се класифицират в степени (качества), чрез   възходящи или нисходящи скали, които дават възможност за  убедително определяне на критерии за полезност или вредност на притежавани качества.

Доминирането на шестобалната скала за оценяване, се  обяснява със  спонтанното   асоцииране на шестте степени със шестте цвята на дъгата, при  полезност, с цветовете “зелен, син, виолетов”, при вредност, с цветовете “жълт, оранжев, червен”.

Шестобалната скала запазва свойството си да ранжира адекватно, чрез числата включени в балните интервали.

При шестобална скала, информативни български думи за именувяне  качествените оценки на умения на ученици, студенти, бизнесмени, политици, държавници, … ,  се получава от  думите – опасен, неумеещ, безпомощен, добър, превъзходен, талантлив или от гласните букви в ред – ъ, у, о, и, е, а. Само тези наименования правят неоспорим от оценяваните адекватният критерий за  умения определен чрез категориите “можещ ” « “неможещ”.

С малки изменения същите думи са информативни при  оценки на политически рейтинг, ръководителски рейтинг, борсов индекс, кредитен рейтинг, брутен вътрешен подукт, … . Примерно, при 138–мо место по БВП, измежду 152 държави,  балът, изчислен по формулата за шестобално трансформиране, е единица – 0, 51. Именуван с думата “опасен”, той информира гражданите, че държавата им е бедна, но  и  опасна за живеене. Политик, с до 16% рейтинг, е не само слаб, но и опасен.

При оценяване качество на  продукт информативни са думите: опасен, лош, увреден, добър, предъзходен, отличен. Тези наименования дават възможност, качеството на стоките, в етикетите  да се означава асоциативно чрез цвят. Щандовете на стоки с отлично качество да бъдат оцветени виолетово, а с добро качество – зелено. Хотелите категоризирани като  добри, да придобиват право, да се боядисват зелено, синьо или виолетово, категоризираните вестниците да се печатат на светло зелена, синя или вилетова хартия, а жълтата преса –  на  жълта хартия.

При оценяване  поведение на личност или трудност на проблем (задача), достатъчно информативни са трибалните оценки : за поведение – “лошо”, “добро”, “примерно”; за задачи – “лесна”, “трудна”, “много -трудна”.

· Проблемът  свързан с времевата ограниченост на изпитните процедури се решава, със замяна на пълното изпитване с  извадково. Статистическата представителност на извадка се гарантира чрез равновероятен избор и достатъчен обем (брой) на извадката. Практикуването  на изпити с  три въпроса (задачи), има достатъчна надеждност, само при въпросници  с  до около  дванадесет въпроса.

Проблемът за достатъчен обем на  извадката отпада при тестовото изпитване, където се  задават всички въпроси. Простото тестово изпитване има проблеми свързани с адекватността на оценяването, при   различни трудности на въпросите и определяне на критерия за успешност. Проблемите се решават чрез използване на модела за комплексно оценяване, шестобално трансформиране на оценката и ограничението –  броят  на въпросите в тест да е кратен на 6, и  те да не са  по-малко от 36, което прави  лесно самооценяването.

Информацията включена в тази статия самиздат,  предназначена за   граждани, родители, оценители, ръководители, политици, е достатъчна за решаване на подценявания голям  световен проблем за защита на конкуренцията, посредством унифициране  на методите за оценявания, чрез изработване и приемане на единни стандарти. Очаква се съдействие на гражданското общество, медиите и  търсачката Гугъл.

05.2011                                       [email protected]

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.