Home » Избрано

Българска поезия по стените в Лайден

2011.05.19 Няма коментари
Spread the love

Автор: Даниела Горчева

На 24 май 2011 година в центъра на холандския град Лайден – точно срещу сградата на кметството (Stadhuis), ще бъде открита стена с изписано на нея едно българско стихотворение. На български език и в превод на английски.

Стихотворението е на почти неизвестната у нас Данила Стоянова, дъщеря на българския интелектуалец, литературен критик и преводач Цветан Стоянов.

За своя трагично кратък живот Данила ни е оставила невероятно красива поезия. Ето стихотворението, което ще може да прочетете на стената на ъгъла на Breestraat и Ketelboetersteeg в родния град на Рембранд:

Дъждът

езерото

и вятърът

сънуваха красотата

на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.

Скрил глава

той пътуваше

и сънуваше

в тишината

всичко това.

Малко предистория

Това беше една дългогодишна мечта – да видя и стихотворение на български език на поетичните стени в Лайден, на които са изписани 102 стихотворения на всякакви езици, но не и на български.

Осъществяването й обаче стана възможно благодарение на невероятната подкрепа на българи, живеещи по целия свят, и най-вече на читателите на „Диалог“.

Поезия на стената в Лайден

Лайден е студентски град, известен с университета си от XVI век и с вълнуващата си история, град на духа. Град, който вдъхновява. И сякаш е естествено точно в този град, който от векове има репутацията на град на книгите, да се появят едни чешити, които да започнат да изписват поезия по стените на лайденските къщи. Поезия на всички езици.

След първото – изписано на руски език, стихотворение на Марина Цветаева през 1992 г. на стената на една антикварна книжарничка до Питерскерк по лайденските фасади едно след друго се появяваха стихотворения на разни езици. Радвах им се и ги показвах на дошли от Белгия, Франция и България приятели с тайната надежда следващото стихотворение да е българско. Но минаха години и през 2005 година проектът приключи, без да бъде изписано стихотворение на български.

Поезия на стените в София

Същевременно от 2004 година – по време на холандското председателство на ЕС, по инициатива на холандското посолство в София с тогавашен посланик баронеса Ван Линден идеята на лайденските чешити от TEGEN-BEELD се пренесе у нас и по стените на София започна да се появява поезия. Първо на холандски, после и на други езици.

А през ноември миналата година баронеса Ван Линден почина. На погребението една от дъщерите й прочете стихотворението, което е изписано на една софийска стена. Стихотворението на холандския поет Ян Ханло: „Мисля, че ти си това“, което може да се прочете на гърба на Природонаучния музей в София.

И тогава ми хрумна, че в памет на баронеса Ван Линден, която пренесе поетичните лайденски стени в столицата на България, може сега пък София да изпрати едно свое стихотворение в Лайден.

Намерих Бен Валенкамп и идеята го заинтригува. Обеща да говори с останалите „чешити“.

Изборът на поет и стихотворение

Любимите ми български поети не са един и двама, затова реших да е някой, който не е известен на широката публика у нас. Първоначално се колебаех между Александър Вутимски и Данила Стоянова – и двамата с трагична участ, и двамата загубили отрано най-близките си хора и на свой ред отишли си от живота съвсем, съвсем млади, но оставили след себе си прекрасна поезия. А Данила Стоянова е по-малко позната дори и от Александър Вутимски. Всъщност тя е известна едва в един съвсем тесен кръг любители на поезия и близки на семейството й. Преди да си отиде през 1984 година, ненавършилото 23 години момиче само подготвя своята стихосбирка „Спомен за сън“. Блага Димитрова написва предговора, но над 6 години стихосбирката отлежава в чекмеджетата на бездушни партийни функционери и излиза едва през 1990 година в пловдивското издателство „Хр. Г. Данов“. По щастлива случайност благодарение на Блага Димитрова тя попада в ръцете на Людмила Попова–Уайтман. Пленена от поезията на Данила, живеещата в САЩ Людмила Уайтман превежда стиховете й на английски и през 2003 издава на свои разноски двуезичната стихосбирка Memory of a Dream/“Спомен за сън“.

Това издание стана причина аз пък да науча за Данила. Изненадах се, че у нас малцина подозираха за съществуването на тази прекрасна поезия, а Данила е и брилянтен преводач и… наша съвременничка. През октомври тази година ще са минали едва 50 години от рождението й. Но тя завинаги ще си остане ненавършилото 23 години момиче.

Споделих избора си с Людмила Уайтман и я помолих да ми изпрати от САЩ една стихосбирка, за да покажа стиховете й на Бен Валенкамп и на хората от TEGEN-BEELD. Людмила го направи светкавично и пратката пристигна само за пет дни в Холандия.

Как бе събрана сумата за изписването на стихотворението

Хората на Бен Валенкамп харесаха поезията на Данила и се съгласиха да изпишат едно нейно стихотворение на някоя стена. Оставаше да се намери свободна фасада в центъра на града, а това никак не беше лесно. На 30 април Бен Валенкамп ми съобщи радостната новина: имахме стена – и то на Брейстрат – главната улица на Лайден, а собствениците на къщата бяха съгласни да изпишем българско стихотворение на нея. Оставаше да се намерят пари за калиграф, а също за изглаждането на фасадата, за боядисването й и т.н. – около 1200 евро.

На 6 май, точно на Гергьовден, изпратих писмо по електронната поща до мои читатели, приятели и познати и още докато го изпращах на части и по азбучен ред, първите преводи вече бяха направени на сметката.

На 11 май парите вече бяха преведени на името на фондацията в Лайден!

Въпреки че обръщението беше само към живеещи в чужбина българи, писмото бе получено и от десетина живеещи в България мои приятели и познати и те решиха да подкрепят начинанието. Писмото не бе изпращано до чужди граждани, макар че отначало мислех да включа в акцията холандските си роднини и приятели. Не стана нужда. Не изпратих писмото и до приятели етнически турци, прокудени от родната си България с т.нар. голяма екскурзия. Някои от тях обаче научиха по свои си пътища и ми се обадиха да ме попитат защо не съм се обърнала и към тях. Че ние не милеем ли за България, казаха ми те с укор и пратиха пари. Пари изпратиха и съвсем непознати ми хора, които получили писмото чрез свои приятели.

Само за 3 дни парите бяха събрани, преведени по сметката на фондацията в Лайден и въпреки това хората продължаваха да пращат.

Така станах свидетел на най-вълнуващата гражданска акция.

Всъщност случи се нещо наистина необикновено и красиво: за Деня на българската азбука и култура живеещи в чужбина българи направиха един красив подарък на България.

Направиха го, мисля, с надеждата, че това може да се превърне в една мъничка стъпка към постепенното възраждане на духовността в България.

На тази духовност, която последователно и целенасочено бе смазвана през дългите години на комунистическия режим и която продължава да бъде смазвана от милиционери и двойкаджии по литература и роден език, които и до днес управляват страната ни, вживени в собственото си „риалити“ шоу.

Източник: Списание „Диалог“, Холандия

Шекспир също е част от поетичните лайденски стени
Фотограф: Даниела Горчева

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.