2022-08-17

3 thoughts on “Чопър

  1. Тъжната нова България

    Липсата на гражданско общество, защото България е едно голямо село и може да има само Селско общество.
    Българинът е много смел само тогава, когато знае, че ще остане безнаказан за делата си.
    Живеем в мизерия с успокоението, че други са по-зле и от нас.
    Мъже с оскубани вежди мечтаещи за футболна кариера.
    Известни хора, само с това, че са известни.
    Самозаблуждаващи се дришльовци, които до вчера са карали москвича на баща си.
    Намазани пръдли в моловете.
    Липса на алтернатива на изборите, винаги избиращи по-малкото зло.
    Млади хора слушащи музика с очите си.
    Похабено сегашно поколение на 40, което е смятало, че големият успех ще дойде с демокрацията.
    Продавачи на сергия с по няколко висши образования.
    Естрадата не само не остана в 80-те, а се превърна в желаната носталгия.
    Апатични млади хора без интереси и мотивация.
    Застаряваща нация, която все повече мисли, че преди ни беше по-добре.
    Кух патриотизъм подклаждан само от празното число 1300.
    Вечно неразбрани артисти.
    Бетонни курорти.
    Малки хора с малки цели.
    Полуграмотна интелигенция.
    Прически тип – отпред късичко отзад модерно.
    Жълти вестници, които определят настроенията на нацията.
    Общество, което си кротува, защото му е достатъчно само да има хляб.
    Едни и същи отегчени гости, в едни и същи отегчителни медии.
    Похвали, че нещото е много добро, като за българско.
    Нископлатени лекари и учители.
    Бедна нация, пълни заведения.
    Чужденците в България, които бързо се побългаряват.
    Ново българско изкуство с претенция.
    Хора мразещи чалгата, които след малко алкохол са върху масата.
    Чужди успехи, които дразнят.
    Масов подход към живота, който се свърша с “Това не може да стане”.
    Три семейства в едностаен.
    Делене на сини и червени във всичко.
    Модерни имена на децата. Приятно ми е Рикардо Свинаров..
    Вехти дрехи с италиански етикети.
    Гадатели и лечители на цената на един sms.
    Чуждици, които ни правят да сме куул.
    И вечното очакване на някакво чудо, което ще ни оправи.

    Тъжната нова България, за която се молим поне Господ да я пази…

    Автор:Vasko Katincharov

  2. И аз бях снощи в Библиотеката (там под националната Кирил и Методий) и прочетох набързо 400 грама.
    Ник, книги и разкази четат днес само тези, които нямат пари за кръчма. Наздраве и да знаеш, че е верна приказката – сит на гладен не верва!

  3. Прочетох още един прекрасен разказ, написан от талантливия Алекс Болдин.

    Алегорията на повествованието е толкова завладяваща, че на човек му идва да завие срещу Луната – макар че това небесно тяло не е ни най-малко причастно към кучешкия живот, който ни наложиха след инсценираното „събаряне“ на цирка.

    Благодаря на Бога, Kойто дава таланта, и на човека, който не заравя дарбата в земята, а щедро я раздава на целия свят.

    Същевременно се чудя на читателите, които не намират пет минути време да поощрят писателя, споделил с тях частица от Божествения си дар.

    Чак пък толкова да сме заети…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *