2024-03-29

2 thoughts on “Изкуството на обичта

  1. „Изкуството на обичта е човещина, живот, свобода, надежда, то е най-прекрасното творение на Бог(a)за човека.

    За да откриеш това изкуство, трябва да заобичаш самия себе си и Бог(a), Kойто ти е дал силата да обичаш и да можеш да твориш. Ако можеш и кажеш благодаря на Бог(a) и на самия себе си, тъй като можеш и съществуваш, и дишаш, тогава ще почустваш това несравнимо чувство, което превръща и теб самия в творец.“

    Когато отиват в Рим, за да се защитят от клеветите на немското духовенство, братята Константин и Методий носят със себе си дар за Ватикана – мощите на втория (за първи се счита апостол Петър) папа – Климент Първи.

    Според някои изследователи Тринадесетата глава на Първото послание до коринтяните на апостол Павел е писана не от него, а от папа Климент І.

    Това е най-силното послание за истинската обич, писано някога от човек (в текста се употребява терминът любов, но всъщност става въпрос за онова, което на гръцки се зове AGAPE – за разлика от storge – майчина обич и eros – сексуална любов).

    Ето и самото послание:

    „[13:1] Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

    [13:2] Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.

    [13:3] И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.

    [13:4] Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

    [13:5] не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

    [13:6] на неправда се не радва, а се радва на истина;

    [13:7] всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

    [13:8] Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

    [13:9] Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

    [13:10] но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.

    [13:11] Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

    [13:12] Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

    [13:13] А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *