Home » Избрано

Писателят Г. Витанов БОГАТ: Опитомяват ни лесно зад граница!

2011.04.08 Един коментар
Spread the love

Интервю на Лалка Златанова

Зелената карта никога няма да узрее” – думите са на съвременния български поет и писател-емигрант Георги Витанов Богат, който живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и председател на първия в българската история Съюз Българските писатели в САЩ и по света.

Пише от ученически години. Първата му книга „Козомания” (сборник разкази и новели) е наградена с престижната за времето литературна награда на СБП „Южна пролет”, обявена е и за най-добра дебютна книга на провинциална тема. Спрягат го за баща на „маниите” в българската култура, заради масово появилите се в разговорния речник думи с надставка „мания” ( както и в тв. предавания, рекламни клипове и печатни издания ). В литературните среди през 80-те години някой го наричат „младият Радичков” или “младият Хайтов” .

През това време обаче всички издателства му отказват публикации. Единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп.”Отечество. Уж „несъществуващата” комунистическа цензура спира писателят точно заради разкази, в които лирическият герой е селски идиот, “един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци.”

/ Из “Оре Чоре”/

Георги Витанов – Богат завършва тези дни последната си книга в Чикаго “Green card”. Всеки емигрант, успял или не, носи носталгията в сърцето си и за всички нас зелената карта никога няма да узрее, казва писателят.

За това как българите се “опитомяват” някак си естествено в друга среда, различна от тази, в родната ни страна, продължава разговора с писателя Георги Витанов-Богат в третото издание на радиофилмите “Пловдив- Чикаго” – чуйте в прикачения звуков файл (ще го прикачим по-късно, като го получим от Дарик).

НОСТАЛГИЧНО В ИЛИНОЙС

Георги Витанов Богат

Средният Запад -
Илинойската прерия…

Една огромна ерия…

Нашата Добруджа трици да яде
пред това Чикагско поле.

Земя, питомна и богата,

но за мен – непозната.

Гледам и паля цигара без нужда.

Това не е моя земя – мисля си!

Тази земя ми е чужда..

Гледам – няма го синура!

Няма я кривата круша,

в напуканата и кора,

дето
чеше врата си козата Белуша!

Гледам, няма я старата джанка,

дето по жътва, подир ручок,

всички се тръшвахме в обеднa

дрямка!

Къде е междата с трънката и шипока,

дето в грамадата камъни

вие се и съска Гошо, смока!

Къде са нашите пирински вади,

чиито среброструйни води

пие жадно тревата в ливадите?!

Тази тучна зеленина

в моравите край Елджин,

мирише ми не на трева

– на безоловен бензин!

Даже едрият карфиол

в кварталния Мол,

мирише ми на карбол…

Тази земя е страшно питомна,

огромна и плодородна.

Но сори, гай! – не е моята родна…

Къде са моите планини –

Родопа, Рила, Пирина?!!!

Господи!…

Защо чак сега,

в тази моя стара, бяла глава,

блясва със страшна сила

смисъла на „Родино Мила”!!!


Източник: http://dariknews.bg/


One Comment »

  • Петя said:

    Oчакваме новата книга с нетърпение!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.