Home » Авторски страници

ДА ТАНЦУВАШ В ДЪЖДА

2010.12.28 Няма коментари
Spread the love

България – 2010

Ще питам Бог за кой ли път
защо мечтите ни не стават спомен.
ЕМИЛ ИВАНОВ (1957-2010)
от “Горчив бокал”

Колкото дните на 2010-та бързат да се изнизват, толкова по-често журналистите питат политиците и политическите анализатори: “какво се случи през годината в България?” Един от “петте” телевизионни журналисти дори се измъчи от това, че не получи исканите от него негативни отговори от значимо по-интелигентните си събеседници.
Вярно е, че социологичните анализи посочват, че българите сме сред най-болните, най-бедните и най-тъжните граждани на Европа – резултат, който в политическата аритметика се изписва:  45 + 20.
А в народопсихологията?  Обречени ли сме на липсата на талант за социална чувствителност и колективизъм (1)? Или на стереотипите на негативизъм, нихилизъм, егоизъм (2)? Имаме много талантливи хора, нямаме народ, трудно изграждаме отбор. Ние на Балканите “прокълнати” ли сме, както мисли Неманя Кустурица – или “ние самите сме нашето наказание” – думи на римлянинът Марк Теренций.
И най-важното: чувството за другия, за род, родина, град, приятел – превъзмогване на архаичните рефлекси на егоизма и агресията. Ако не възхищение, то поне толерантност към таланта на другия – ако ги няма, настъпва диарезис (отдалечаване), след това – разделение, на края – диастаза (разпад).
“Като отговор на официалното невежество и високомерие…. в София трябва да се ходи с широко отворени очи” – писа арх. Христо Генчев в книгата си “София мислена в пространството и отвъд времето”. И в България – за да има “гаранции за свободно развитие чрез наличие на достатъчно слънце, чист въздух, обилна вода, комунална чистота и спокойствие (5-те урбанистични права на човека)”.
Разкриването на механизмите, чрез които външни фактори, като признание на труда, финансови доходи, образование, култура, морал, религия, влияят на биологичните процеси е едно от най-големите предизвикателства в социологията, културологията, политиката и медицината. Българското общество е в състояние на критична недостатъчност на изяви на съвременен и проспективен начин на мислене не само на политиците (и медиите), но и на всеки – или на повечето – от нас. Не че ги няма, ерудираните българи са скрити (3) за политиката, науката, образованието… Изход за реализацията на младите таланти е миграцията в напреднали страни.
А ние тук повече от 20 години сме “В очакване на реформите” (4) – стотици хиляди  “Гого, Дидо, Лъки и Поцо” стоим в кафенетата и се оплакваме колко лошо живеем, идва един цар от Испания и ни казва, че за 800 дни ще смени парадигмата, отиваме и гласуваме за него – минават три-четири години и пак в кафенетата си говорим колко лошо живеем, и идва едно момче от Украйна….
Свикнахме да живеем с политиката на абсурда, така както бяхме свикнали с политиката на “светлото бъдеще” – нито бъдещето, нито реформите обаче дойдоха.
И все пак, социологични проучвания, направени неотдавна показаха, че младите и образованите хора на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от демокрацията – през 1991 г. те са били 3 %, сега са 28 % от тази възраст. В тях е надеждата през следващите 20 години да разберат, че “животът не е как да оцелееш в бурята, а как да танцуваш в дъжда” (5).
Автор: д-р Георги Чалдъков
Бургас-Варна
30 декември 2010
___________________________________________________
1. Baldwin M. Way and Matthew D. Lieberman. Is there a genetic contribution to cultural differences? Collectivism, individualism and genetic markers of social sensitivity. Social Cognitive and Affective Neuroscience 2010; 5 :201-211.
2. Много от нас изразяваме негативното си мислене и във всекидневните действия и разговори – нашите деца знаят, че “плодове и зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте”. Вместо “плодове и зеленчуци, който яде, той голям ще порасте!” Затова, като пораснат, тези деца казат, че Бербатов вкарал пет гола, но на слаб английски отбор, и – три гола, но тогава пък “Ливърпул” бил в криза…
3. В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със “скритите рецептори” и така не може да изяви ефектите си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности… Затова те се разболяват от захарен диабет тип 2. “Скриването” на рецептори се нарича down-regulation. Когато в едно общество има даун-регулация на ерудираните и етични хора, настъпва криза на икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата. Държавата боледува – гражданите й стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на света.
4. По аналогия на “В очакване на Годо” – абсурдна комедия на нобелиста Самюел Бекет.
5. Мисъл на Халил Джубран (1883-1931) от есето му “Пророкът”.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.