Home » Авторски страници, литература

От миналото не остана нищо

2018.01.16 Един коментар

Стихотворения на Андрей Андреев

.

ОТ МИНАЛОТО НЕ ОСТАНА НИЩО

От миналото не остана нищо.
Като че нищо и не е било.
Отнесе всички северни огнища
безумното вселенско колело.

И свечерява. И не свечерява.
Ала сърцето не изпитва страх.
Написани са песните, остава
прощални думи да добавим в тях.

Щом нищо светло взорът ни не види,
щом рая сме превърнали във ад,
да кажем сбогом и да си отидем
от тази есен и от този свят.

Така било е и така ще бъде
до края на живота и смъртта.
И никого не мога да осъдя.
И никому не мога да простя.

.

Снимка: bTV

.

БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ

В черната земя наполовина,
във скали вградени,
в долини,
във градчета с изтънели зими
и по склонове на планини.

Гледам ви… И бавно се изнизват
дни, години, векове край мен.
И в дворовете ви тихи влизам
като богомолците смирен.

И се моля, без да се преструвам.
Коленича, свеждам ниско кръст.
И с протегнати ръце целувам
камъка и българската пръст,

дето в себе си ви е приела
с ниски зидове и нисък свод.
Може би затуй сте оцелели.
Може би като един народ,

чийто майстори са ви градили
със молитва и пищов, с кама,
от земята сте събрали сили,
за да превъзмогнете срама,

и от хляба, който тя е раждала,
и от виното, което тук е пил
българин, чиято силна жажда
никой извор не е утолил.

Нека ви запомня тъй: нозете
българинът вбил в корава пръст
и след най-жестоките кланета
се изправя с целия си ръст.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Андрей Андреев е роден през 1943 г. в с. Раковица, Кулско. Завършил е Литературния институт “Максим Горки” в Москва. След първата си книга “Неделя” (1971) издава още няколко стихосбирки, сред които “И посрещнете щъркелите” (1977), “Докато трае утринният хлад” (1995), “Сираци на вечността” (1997), “Пътьом” (2000), “Сираци на вечността” (2006, избрана поезия), избрано в два тома – „Кладенците на моя живот“ и „Заветът на битието“, лирика и преводи (2013). Носител на наградата на Съюза на българските писатели. Преводач от руски. Автор на антологията “Калина алена, калина черна” (2008). Редактор на сп. „Везни“.

.

One Comment »

  • Мирослав said:

    За да се изгради нова сграда, старата трябва да бъде срината до основи, да се почисти терена и да се трасира наново.Няма смисъл от кръпки,защото мухълът е пропил старото!!!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.