Home » Авторски страници, българи зад граница

„С българска книга – на британско училище“ – инициатива на БУ „Слово“ в Оксфорд

2016.05.25 Няма коментари

Как България стана популярна в едно малко английско училище в центъра на Оксфорд или как да популяризираме българската писменост и култура

10849742_948497941844662_9188533791242015056_n

В навечерието и около 24 май е най-вдъхновеното и заето с многобройни инициативи време за българските училища в чужбина. Пишат се и се прочитат вдъхновяващи послания, размисли и слова, всички българи в чужбина говорим за буквите и колко горди сме, че ги имаме и пазим. За училищата в чужбина този празник означава много. ‘Моите’ две училища във Великобритания – най-старото наше школо на острова, Българското училище към Посолството в Лондон, и едно от най-новите – Българското училище в Оксфорд „Слово“, в които съм избрала да продължа скромната си и тиха мисия да работя за България (защото, за да се посветиш на българското образование в чужбина е мисия и сърцато, лично решение), също посрещнат празника с концерти пред многобройна българска публика, пеейки „Върви народе възродени“…

Но не по-малко важен е и въпросът как популяризираме азбуката и културата си сред хората от приемащата ни страна, които не са свързани по никакъв начин с държавата ни. Как им разказваме „кои сме ние“! Наскоро си говорих с една британка – географ, която работи в едно от най-интересните места на света – отдела за стари карти в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, където се пазят безценни съкровища. Дали е за учудване или не, но дори и тя, която многократно е виждала кирилицата и е работила по разчитането на стари руски карти, не знаеше почти нищо за произхода на азбуката ни.

20160523_151610

За популяризиране на кирилицата Българското училище в Оксфорд „Слово“ поде една нова инициатива: по случай 24 май наши ученици да подаряват български книги на библиотеките в своите английски училища. Първата стъпка направи най-малкият от тримата ми сина – Мартин Киров, второкласник в БУ „Слово“, и ученик в 4-ти клас в едно малко английско училище в центъра на Оксфорд (West Oxford Community School). Не беше трудно – написахме посвещение и го прикачихме към избраните книги – двете първи двуезични книги на Милена Миташова, която имам щастието да познавам. Много важен момент беше реакцията на директорката на училището – тя подскочи от изумление и въодушевление, заяви, че е възхитена и че ще представи книгите, и ще прочете посланието пред всички деца по време на следващото общоучилищно седмично събрание, на което се представят успехите и проблемите на децата или се говори по дадена тема. Така със сигурност 160 деца ще чуят за нашата кирилица!

20160523_151925

След този успех силно се надяваме тази идея да намери много привърженици и последователи през следващите години, защото, както се казва, „Капка по капка вир става“ (а знаем каква сила има водата)! Така с колежката ми от БУ ‘Слово’ Теодора Петранова, която също има дете на училищна възраст в британско училище, смятаме, че ще дадем още един повод за самочувствие на нашите би-лингва ученици, които с гордост да разказват в своите британски училища за българската азбука, литература и култура. За нас е очевидно, че освен по-мащабните общи инициативи на българската диаспора, като концерти, участия в местни инициативи за връзка с различните други общности тук, успешната интеграция на нашата диаспора зависи много и от личните усилия на всеки един от нас. Теодора например, преди години е правила със съседи-съмишленици квартално парти в Оксфорд и покрай българското вино е разказала повече за нашата страна, и докато е била по-малка дъщеря й, е учела нейни британски приятели как се правят мартеници, както може би правят и много други български родители в чужбина.

20160523_123934

Тук е мястото да разкажа и за друг случай, с който беше популяризирана българската култура и традиции в центъра на Оксфорд, а именно когато с 30 превъзбудени английски деца (някои от индийски, германски, румънски произход) боядисвахме Великденски яйца . Всичко започна, когато по молба на сина ми Мартин, за да може да прескочи чакащите поне 50 деца и да се запише в един клуб, в който членуват всичките му приятели, станах член на една детска и младежка организация, носеща името „Woodcraft folk“, въпреки че тя няма нищо общо с обработката на дърво. Още с първите занятия бях възхитена – децата четяха и разиграваха народни приказки от цял свят, учеха се да танцуват танци на народите, играеха съвместно интересни игри (например игра, която им показва последиците от промяната на климата); изследваха природата или майсторяха нещо, като най-важният момент е партньорството и съвместната работа. Така, след като станах лидер на доброволчески начала, преди нашия православен Великден организирах сесия, посветена на него. Разказах как ние празнуваме този най-важен за нас църковен празник, за българските традиции, обясних за разликите със Западния Easter и им показах как се боядисват яйца. След това децата оцветиха по две, три, а някои и много повече яйца, използвайки най-вече метода с памук. Не само, че това им хареса много, но и се влюбиха в българския козунак, който бях приготвила специално за тях. Така, след като бащите и майките им на различни събирания вече с нетърпение очакват моите български баници, децата започнаха да ме питат кога ще направя отново козунак!

И накрая, съвсем накратко, за принципите на организацията, в която станах доброволец. Целта й е да се подготвят децата за едно по-добро съвместно бъдеще, да могат да вървят напред в живота без предразсъдъци, без ограничения, без страх от „различните“, горди със своята идентичност , но с уважение към всяка друга. И тук, и в България наша – на родителите – е отговорността да ги възпитаме като мислещи хора, така че когато пораснат, да не искат да ограничават права, а да ги защитават с все сърце!

 

Валентина Александрова-Кирова,

Основател, директор и учител в БУ „Слово“ в Оксфорд
и преподавател в Българското училище към Посолството в Лондон

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.