Home » Archive

Articles Archive for 21 май 2016

Авторски страници, българи зад граница »

[21 май 2016 | No Comment | ]

В навечерието на 24 май, празника на нашия Дух, Български, Лондон чу и видя нещо изключително красиво. Този „разглезен” мегаполис, в който светът се надпреварва да се изяви с най-високите си културни постижения, вчера бе в плен на България. Не знам дали ще намеря точните думи, за да споделя огромното вълнение от красотата, която преживяхме. Но трябва да знаете за това, защото концертът, посветен на 24 май и на бъдещото председателство на България на Съвета на Европейския съюз, зареди всички присъстващи в залата с огромна положителна и красива енергия, която връща вярата в доброто, в моженето, връща желанието за живот и творчество.

българи зад граница, Избрано »

[21 май 2016 | No Comment | ]

Посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова също се обяви в защита на правото на глас на българите в чужбина. Пред БНР Поптодорова отчете, че избирателната активност на нашите сънародници на САЩ не е особено висока, но това, по думите й, не може да бъде основание за промените в Изборния кодекс, които ограничават възможностите за откриване на секции:

Авторски страници, литература »

[21 май 2016 | No Comment | ]

Забелило безоблачно лице,
ще го подпали слънцето отгоре,
а то стои – две шепички селце,
припича се и с Господ си говори.
И не, че няма хал хабер за свят –
познава му и пъкъла, и рая,
но тук животът спре ли по обяд,
и свят да няма, все ще му е тая.

Авторски страници, литература »

[21 май 2016 | No Comment | ]

До тук – добре. Обаче нашият селски херой Герги, инак известен като пиянде и кавгаджия, решил, че един само медал му е недостатъчен. Та отишъл той у Койчови и от пътя още се развикал, че Койчо е длъжен да му даде спасеното прасе. Щото, нали, ако не бил той – ни прасе, ни дявол. Притеснен от тая желязна логика (буквално, щото Герги размахвал един винкел), Койчо се опитал да му обясни, че цялата работа губи смисъл, ако даде прасето, и вместо това му предложил да го почерпи в кръчмата на Цепата. Пили те, каквото пили, и до някое време Герги си траел, ама като се натряскал до козирката, бесовете пак го наскачали и отново викнал, че си иска спасеното прасе. Койчо, който също бил понаправил главата, отначало го търпял, но когато хероят казал, че отново ще метне прасето в барата, не устискал. Те тогава таман минавали покрай казана, а отвън седели няколко каци с джибри. И тъй, наш Койчо да вземе да метне хероя в едната каца, и то с главата надолу. Да те видя аз – рекъл – как се мятат прасета в барата.