Църквата посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след неговата смърт. В празничния календар Лазаровден е на различна дата в различните години. Но винаги е в събота преди Цветница (Връбница, Палмова неделя) и седмица преди Възкресение Христово – Великден.
Още в първите векове на християнството е било установено възкресяването на Лазар да се припомня преди началото на т.нар. Страстна седмица, т.е. седмицата на Христовите страдания с неговото арестуване, съдене, бичуване и разпъване на кръст. Кратък се оказва пътят от „Осанна!“ до „Разпни го!“ за Сина Божи и човешки, който връща живота на своя приятел Лазар малко преди да преживее собствената си кръстна смърт.
Тропар, глас 1
„Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя,
из мертвых воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и мы, яко отроцы победы знамения носяще,
Тебе победителю смерти вопием:
осанна в вышних, благословен Грядый во имя Господне.“
„За да увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.
Затова и ние, които носим като децата знамената на победата,
на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:
Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!“
Според средновековните писания, възкресеният Лазар живял още 30 години в пост и въздържание, и бил провъзгласен за първи епископ на град Китионна остров Кипър.
През IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от свети Иоан Златоуст, блажени Августин и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са Църквата ползва до ден-днешен.
.
Лазаровден в народните обичаи
Нашият народ нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. Денят е свързан с няколко интересни и старинни по произход обичаи – лазаруване, кумичене и боенек. На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи да обикалят домовете. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често „боенек“. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.
Именници на този ден са: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
