Всичките са маскари

Интересно нещо е животът. Колко много различни животи всъщност живее човек. Първо е ембрион и светът му е затворен в рамките на матката. Всичко, от което се нуждае, получава веднага без забавяне. Е, и в този свят има конфликти. Спи ти се, когато мама иска да танцува, или ти се танцува, когато на мама й се спи, но това са дребни грижи. Раждаш се и веднага усещаш страх, задух и студ. Докато разбереш къде си и ето – вече си гладен и жаден. Има обаче нещо ново. Нещо, неусещано до сега. Това е светлината. Отначало не можеш да я понасяш. Болят те очите, сълзят непрекъснато от нея, но постепенно очичките свикват и светлината постепенно влиза през тях в душата ти.

Идва един момент, когато най-много се плашиш от това, което те е успокоявало преди – тъмнината, теснотията и самотата. И започва твоят път на търсене на въздух, топлина и светлина. Като растеш всяко нещо около теб ти открива себе си. Яйцето може да е пластмасово с играчка вътре, но може и да е истинско с белтък и жълтък. Колко различни видове яйца има по този свят?!? Невероятно. А има още толкова много неща. И ти ги гледаш, пипаш, чупиш, отваряш, сънуваш, изработваш, измисляш. И постепенно мама и тати от най-умните и най-силните хора на Земята стават стари, консервативни и закостенели, а ти си млад, силен и знаеш за живота много повече от тях, а и от всички останали. В този момент идват и първите големи разочарования и травми.

Оказва се, че животът е много по-сложен, отколкото си го мислил, и колкото по-рано излезеш от грижите на мама и тата и и се сблъскаш с него, толкова по-рано разбираш, че нищичко не знаеш. Тогава, ако можеш, ако не си се скарал окончателно с тях, се връщаш при мама и тати. Искаш да чуеш от тях, че някак си всичко ще е наред или, ако не е наред, ще се оправи. Искаш да почерпиш спокойствие не толкова от техните знания, но от техните години. Знанията в наше време може да ги получиш и от компютъра. Тези компютърни знания единствено могат да те объркат и изплашат още повече, защото те създават повече въпроси, отколкото дават отговори. Така е със знанието. Друго е с мъдростта. Мъдростта е усещане за божественото. Божественото е същността, пълната и окончателна истина за всичко, а знанията са това, което на нас, хората, ни е дадено да видим по повърхността на нещата. Знанията са формата, а божественото е съдържанието. Мъдростта е устрем към съдържанието.

Идва болен човек. Затворен, уплашен, намръщен. Има оплаквания. Ти го изслушваш. Преглеждаш. Предписваш хапчета за оплакванията. Той си тръгва. Пак затворен, уплашен, намръщен. А ако си побъбриш с него? Пошегуваш се. Усминеш се. От сърце се опиташ да успокоиш страховете му, да го разсмееш? И той си тръгне обнадежден. Ракът му ще изчезне ли от това? Не и да. Ракът ще продължава да е в тялото му, но за миг той няма да е в душата му. Да махнеш рак от душата медицинска процедура ли е? Има ли код за нея? Колко струва да ти махнат рак от душата? А кое е същността на медицината? Знанията ли? Не са те. Без тях не може, но същността на медицината е усмивката. Същността на медицината е любовтта. А ракът и машината може да го диагностицира и лекува.

Аз за какво започнах, то накъде отиде… Ставам бъбрив с възрастта. Говоря отнесени работи. Глупости говоря. Та, за маскарите. Преди мразех бай Ганьо и обичах Алеко, с интелигентните му приказки, европейския му костюм и джентълменското му поведение. Днес бай Ганьо постепенно измества Алеко в душата ми. Бай Ганьо с вярата му в това, че „всички са маскари“, е най-здравият корен, който дава жизнени сили на българското дърво. Щастливеца е просто една от клонките на това дърво – тази, която е израснала на запад и се къпе в лъчите на западната либерална идея. Е, това слънце взе да залязва днес. Слънцето на либералната идея избухна с протуберансите на джендъризма и постхуманизма и се превърна в черна дупка, готова да погълне целия свят. Но не и бай ви Ганья. „Всички са маскари“ – промъморва той и без митинги, без майдани, без граждански войни запраща на бунището поредните „лидери“, готов е да прати там и генерала, когато му дойде времето. Стабилен е Ганьо Балкански. Като Балкана е непоклатим.

„Всички са маскари“ не е нихилизъм. Това е мъдрост. Дълбоко познаване на божествената същност на нещата. Всичко, що е днес ново, един ден ще се омаскари, ще остарее, ще стане непотребно и ще отиде на бунището, така че не се прехласвайте по новото. От невъзпитан, неук, смешен, алчен селянин, на когото мястото му е в историята, днес бай Ганьо ми се представя като прадядо ми. Седнал на трикрако столче в коларската си работилничка, тъпче лулата си и изпод навъсените вежди гледа света около него. Аз му казвам: „Дядо, а дядо, какво става с този наш свят? Накъде отива той? Ще оцелея ли? А децата ми дали ще са добре?“. Той ме поглежда с топлите си кафяви очи, дръпва си от лулата и дума: „Няма страшно, чедо. Всичко, що е сега, ще отмине и ще се забрави. Това са вятърът и мъглата в гънките на Балкана. Балканът, чедо, той винаги ще е там, да ти даде храна и подслон. Винаги можеш да разчиташ на него. Дръпни си от лулата, па да се хващаме на работа. Ей онова колело там виждаш ли? Трябва да му набием обръча.“

Българският народ наби обръчите на маскарите. И на генерала ще му набие обръча, ако трябва. Коранът, коренът да е здрав. А клоните може и да се подкастрят.

.

Д-р Виктор Хинов

.