Оправихте ли се?

.

„Оправихте ли се?“ – питаха ни след година емиграция. „Оправихте ли се?“ – питаха и след десет години. Ние какво да кажем? Ако не си се „оправил“, си некадърник. Ако си се „оправил“, си се поамериканчил. А един направо си ми каза, преди да замина: „Е, вие с жена ти ще миете чинии, но поне децата ви ще се оправят.“ Да се оправиш в живота е българската мечта, както да станеш милионер е американската. Българската мечта е по-всеобхватна от американската. Американската е прекалено конкретна, което води до неудовлетвореност. Например, всички емигрирали през деведесетте станахме милионери, в смисъл, че цената на имотите ни надвиши милион долара, с течение на инфлацията. Оказа се, че днес американската мечта е да станеш милиардер. Ние, българите, както обикновено бяхме позакъсняли. Виж, българската мечта е по-универсална. Или си се „оправил“, или не.

„Оправил“ означава много неща. Тук спадат и колата, и къщата, и вилата, и банковата сметка, и работата. В „оправил“ е закодирана и една почти незабележима умереност в мечтите. Мултимилиардерът не се е „оправил“. Той се е „олял“ и е „червив от пари“. Харесвам умереността. Тя е в духа на българина. Умерени сме в прогреса, умерени сме и в разрушението. Какво е умереността? То е признание на висша сила, управляваща съдбата на човека. Не искай повече, отколкото може да ти се даде.

Какво в крайна сметка е да се „оправиш“ в САЩ? За моя най-голяма изненада, това „оправяне“ до много голяма степен съвпада с мечтата на социалистическа България. Това е мечтата за трите ключа – от колата, къщата и вилата. Първо е колата – „БМВ“, „Ауди“ или „Мерцедес“, после собствената къща – изплатена, най-накрая вилата във Флорида – черешката на тортата. Какво се учудвам? Та емигрантите от деведесетте си бяхме деца на социализма, а човек, с каквото е израснал, с това живее и с него си умира. Даже и най-върлите демократи сред нас в крайна сметка осъществиха социалистическата мечта. Аз се питам, ако социализмът беше такова противно на човека общество, щеше ли той чак досега да управлява постъпките и да владее умовете на хората? Имах един разговор с българин, израснал след деветдесета година, никога не живял при социализма, който ми обясни, че той мрази комунистите и социалистите до дъното на душата си. После ми обясни, че смята американското здравеопазване за грабителско, несправедливо и неоправдано скъпо и че то трябва да бъде регулирано от държавата. Та ей така. Социализмът лош, но безплатната здравна помощ не си я даваме. А за сметките в колежи да не говорим. Почти няма българин, който да не е платил или направил усилие да плати колежа на децата си. Защо бе, джанъм? Нали социализмът с безплатното образование беше лош? Оставете децата ви капитализма да ги научи на добро. Да си плащат заемите до пенсия. Така ще станат агресивни, ще работят три пъти по-здраво и може би някои от тях ще станат мултимилиардери? А? Не. Не щат. И тук има умереност. Ние да си им платим образованието, пък и да не станат мултимилиардери. Важното е да се „оправят“ децата.

Грижата за децата е още един фронт на съвременния български емигрант. Какво емигрант, на всеки българин. Не е българско да не се погрижиш за децата си. Често грижите продължават и след трийсетгодишна възраст. В моя случай майка се грижи за мен, а аз съм на петдесет и девет. Майка се грижи за мен като ми е пример за подражание, като ме изслушва, като просто я има. Аз пари от нея не вземам и в дома ù не живея. Аз се уча от нея да се грижа за порасналите си деца. Засега не се справям много добре, но се уча. Българите не сме толкова цивилизовани, както американците. Те и американците са различни. Например мексиканците-американци и китайците-американци също много се грижат за децата си. Какво да иска човек? Нецивилизовани хора. Виж, да изриташ чедото си от къщи на осемнайсет години и оттогава да го виждаш само на четвърти юли е цивилизовано. Злобея, разбира се. Либералната религия ме плаши и оттам злобея. А не бива. Обикновен сатанизъм, сър!

Лошото е, че много българи се подведоха, обърквайки либерализма с цивилизацията или, както казва Швейк: „объркаха яйцата на очи с божий дар“. Много, прекалено много красиви, умни и весели български деца объркаха пътя.

Днес да се „оправиш“ не означава трите ключа. Нито пък някакъв си доход. Да се „оправиш“ днес означава здрави, силни и умни деца, които гледат с надежда в бъдещето си и живеят нормален, здрав и весел живот! Да се оправиш днес означава голямо, нормално, здраво, силно и весело семейство. Да се оправиш значи Род – сплотен и силен. Да се оправиш значи да живееш между, с и за твои хора, твоя плът, твоя кръв, да ги обичаш и да си обичан!

Оправихте ли се?!?

.

Виктор Хинов

.