Всички авторски страници

Авторски

• Проф. Л. Гаврилов: Да привлечем повече българи в чужбина към националния живот

  Във връзка с проекта за подпомагане на масово гласуване за изборите в чужбина на 5-и октомври – интервю за Националното радио на проф. Любомир Гаврилов* от Временните Обществени съвети на българите в чужбина
  

  .

  

  Стартира проект за подготовка за масово гласуване в чужбина на 5-и октомври. Координаторът на временния Обществен съвет на българите във Франция Любомир Гаврилов заяви в интервю за предаването „12+3“, че целта е да се привлекат повече българи в чужбина към националния живот:

  Това най-добре може да стане, но за съжаление няма да стане на тези избори, чрез избирателен район в чужбина, който искаме повече 20 години, за да може да излъчваме наши представители в НС. Това може да стане, на първо място, чрез една широка мрежа, каквато имаме в почти всички държави, от наши съветници, които да приканват към гласуване, т.е. да правят информационната кампания.

  Ние поддържаме много добри контакти с МВнР на техническо ниво, на политическо ниво – малко по-малко и това е главният проблем. От години насам влизаме в контакт с министерствата, но когато трябва да се вземе политическо решение, тогава често се сблъскваме с непреодолими бариери. Самият факт, че толкова години българската държава наблюдава безучастно как работната ръка изтича, как млади хора заминават да учат в чужбина и не се връщат. В момента половината работна ръка на България е в чужбина. България безучастно гледа и не успя да създаде избирателен район в чужбина, в който ние да имаме поне няколко представители, които да кажат какви са нашите проблеми и нашето желание за участие в националния живот. На това се гледа с пренебрежение, както беше в периода на Студената война, обясни той.

  Гаврилов заяви, че информационната кампания за европейските избори е била много слаба и голяма част от българите в ЕС не са знаели, че могат да гласуват по избор – или за български представител, или за представител в държавата, която живеят, и то дори да нямат двойно гражданство.

  Цялото интервю на Снежана Иванова с Любомир Гаврилов можете да чуете от звуковия файл, качен в сайта на БНР.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Проф. Любочир Гаврилов преподава математика в Университета на гр. Тулуза, Франция. Той е автор и съавтор, заедно с други членове на Временните Обществени съвети на българите в чужбина, на изследвания и доклади за активността и характеристите на гласуванията в чужбина при различни български парламентарни и президентски избори.

  .

• Плевнелиев критикува политици и олигарси пред The Financial Times

  Българският президент глава коментира в интервю за британският вестник и „Южен поток“ и КТБ

  .

  В интервю за британския в. „Файненшъл таймс“ президентът Росен Плевнелиев разкритикува остро политиците и олигарсите. Критиката на президента срещу политиците и могъщите олигарси в България е за това, че разчитат прекалено много на държавни фондове. „Нашите олигарси са пристрастени към държавните пари“, подчертава Росен Плевнелиев. И

  Плевнелиев се зарича да внесе ред в търговете за поръчки за енергийни и инфраструктурни проекти, пише Dir.bg, като цитира БТА.

  Европейската комисия разследва дали България е нарушила правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като е сключила договори на местни и руски строителни компании във връзка с руския проект за нов газопровод „Южен поток“, който е предвидено да заобикаля Украйна, припомня „Файненшъл таймс“.

  Страната освен това бе разтърсена от случая с Корпоративна търговска банка, една от най-големите български кредитни институции, която бе затворена, а депозитите в нея – замразени.

  „Като президент се чувствам разочарован, че много решения за (държавни поръчки), по-конкретно за големи инфраструктурни проекти, са взимани без достатъчно прозрачност и зад затворени врата.“

  Плевнелиев изтъква, че „хората искат да видят по-голяма прозрачност във всички тези сектори. По тази причина служебното правителство ще направи свой приоритет предлагането на ново законодателство за създаване на електронно правителство, което следващите (управляващи) да приемат“, отбелязва той.

  В България ще бъдат произведени предсрочни парламентарни избори на 5 октомври, припомня „Файненшъл таймс“.

  Вестникът отбелязва, че българският президент технократ изглежда взима на мушка обявената през май сделка, с която държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) повери на няколко базирани в София частни компании построяването на българския участък от „Южен поток“.

  Проектът за доставяне на руски газ през Черно море до Австрия е критикуван заради цената от 3,5 милиарда долара, определена за българския участък от газопровода, посочва „Файненшъл таймс“. Според базирани в София енергийни консултанти това са близо три пъти повече средства, отколкото ще струва строителството в Централна Европа.

  Проектът се озова в центъра на нов спор миналата седмица, след като компания, контролирана от руския бизнесмен Генадий Тимченко, който е в американския списък със санкции заради Украйна, се оттегли от смесено дружество с БЕХ за „Южен поток“, пише „Файненшъл таймс“. Компанията, руската „Стройтрансгаз“, бе заменена от филиал на „Газпром“ без какъвто и да било търг за договора.

  Брюксел, който гледа на „Южен поток“, като на заплаха за своите усилия за диверсифициране на газовите доставки за Европа, започна своето разследване през юни, точно когато българските изпълнители се готвеха да започнат строителството.

  „Ще оставим проекта „Южен поток“ замразен, докато ЕС извършва своите проверки в съответствие с наказателната процедура, и ще започнем строителството само когато (Европейската) комисия даде зелена светлина, колкото и дълго да отнеме това“, подчертава Росен Плевнелиев.

  (Вчера служебният вицепремиер Екатерина Захариева каза, че повторен избор на изпълнител на участъка от проекта може да стане, само ако търгът бъде поискан от Европейската комисия. В момента Брюксел проверява дали са спазени всички изисквания около избора на изпълнител.
  За изпълнител на българския участък от газопровода бе избран консорциум между руската “Стройтрансгаз“ и българското „Газпроект Юг“ АД. В българското дружество влизат: „Главболгарстрой“, „Промишлено стоителство – Холдинг“ ЕАД, „Техноекспортстрой“ ЕАД, „Понсстройинженеринг“ ЕАД, „ПСТ Холдинг“ АД. – б.р.)

  Корпоративна търговска банка бе затворена, след като бе доведена до несъстоятелност след спор между мажоритарния акционер Цветан Василев и Делян Пеевски, противоречив политик и един от най-големите длъжници на банката. И двамата мъже имат връзки с изпълнители, избрани за „Южен поток“, пише FT.

  КТБ ще остане затворена поне до октомври, докато международни одиторски фирми проверяват нейния баланс, обяснява Росен Плевнелиев.

  „Централната банка и прокуратурата ще имат международна поддръжка, за да установят всичко, което има нужда да знаят, включително проверката на тези нереални вериги от офшорни компании (използвани от български компании) от началото до края“, допълва българският президент.

  Източник:  в. „Сега“

  .

• Близнашки поема координацията на изборите

  След оттеглянето на Красимира Медарова няма да има нов отделен министър по изборните въпроси. Служебният министър-председател проф. Георги Близнашки ще поеме координацията на изборния процес от страна на централната администрация.

  Това ще обяви Близнашки днес в интервю за БНТ след централната вечерна емисия, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

  „Надявам се, че няма да допуснем никакви изненади“, казва в интервюто служебният премиер и допълва, че за нормалното произвеждане на изборите е необходима добра координация на администрацията и на връзките с гражданското общество.

  В петък президентът Росен Плевнелиев издаде указа за назначението на бившия председател на ЦИК Красимира Медарова за служебен министър по организацията на изборите. След критики към назначението й от страна на „Протестна мрежа“, Реформаторския блок и Института за дясна политика, Медарова се оттегли от поста в неделя. Тя беше председател на ЦИК в периода 2011- 2013 г., назначена от квотата на ГЕРБ.

  В интервюто за БНТ, цитирано от правителствената пресслужба, проф. Близнашки коментира оттеглянето на Медарова така: „Откликнахме на обществените критики, състоятелни или не, но в създалата се обстановка преценихме да не се създава подобна длъжност“. Въпреки това той определя предложението Медарова да заеме длъжността министър по изборните въпроси като „добро“.

  Служебният премиер допълва още, че „не сме се отказали от провеждането на референдум за изборните правила“. Той беше председател на инициативния комитет, който внесе в парламента подписка за провеждане на референдум по въпросите за задължителното гласуване, мажоритарната система и електронното гласуване.

  „Служебното правителство не участва в изборите, то ще създаде нормална обстановка за тяхното провеждане. Никакви ‘Костинбродски афери’ няма да допуснем“, категоричен е служебният министър-председател пред БНТ. /Сapital.bg/

• Текстилната компания „Аглика“ открива своя фабрика в САЩ

  Мара Георгиева, в. „Капитал“

  

  Българската текстилна компания „Аглика“ отваря своя фабрика в САЩ – в град Ларго, Флорида, съобщи за „Капитал дейли“ маркетинг директорът Елица Петкова. Инвестицията от 10 млн. долара е за производство на дигитално напечатани текстилни изделия. Технологията за брандиране върху хавлиен плат е създадена от инженерите на „Аглика“ и е патентована. От две години тя е внедрена в производство.

  Инвестицията

  Американската Aglika LLC ще заработи на 1 септември. Работата й ще се ръководи от България, в момента в САЩ са командировани двама инженери. „Единият от собствениците на „Аглика трейд“ – Мая Петкова, също ще остане там няколко месеца до задвижването на проекта. Привлекли сме като маркетинг консултант Дейвид Кампочиано, който доскоро е работил като вицепрезидент на компанията за луксозни химикалки и писалки Senator“, обясни Елица Петкова.

  Фабриката в САЩ ще е с производителност 60 тона на месец – кърпи, одеяла, халати, шалове, столове тип шезлонг, тениски, суитшърти, възглавници. „Оставаме единственият в света производител на дигитално напечатани хавлиени кърпи с резолюция на фотографска снимка“, уточни Петкова.

  Засега предприятието ще бъде в имот под наем. Договорът предвижда стъпаловидно увеличаване на площта в зависимост от нуждите, но идеята е „Аглика“ да построи собствена фабрика през следващите три години, съобщават от компанията.

  Първоначално на работа в Aglika LLC ще бъдат наети 50 души. „Готови сме да плащаме американските заплати“, заяви Елица Петкова. Българската фирма ще плаща и мита за суровини и материали, които идват от България, но също така от Индия и Китай. „Скъпо е да се инвестира в САЩ, но ако очакванията са реализация на ефективно производство на съществуващ и развит пазар, важи в пълна сила „Целта оправдава средствата“. Гиганти като Google, Twiter, Pepsi и Coca-Cola в Европа са част от нашето портфолио на пазара на брандирани рекламни продукти, а техните централи в Америка са нашите бъдещи клиенти“, обобщава Петкова.

  Идеята

  Идеята за проекта идва през април т.г. след най-голямото изложение за промоционални продукти в Ню Йорк, организирано от световната организация ASI (Advertising Speciality Insitute), в която вече членува и „Аглика“. Компанията е единственият изложител от Европа на този панаир.

  „Идеята за наша фабрика в САЩ е на вицепрезидента на ASI Ед Коехлер. Пред собствениците на компанията ни – Петко Петков и Мая Петкова, той подчертал плюсовете на фирмата – богат асортимент, иновативни предложения, доставка при поръчка в екстремните срокове от седмица-две в зависимост от количеството. Срокът е ключов момент за този бизнес, свързан с конкретни дати за събития, кампании и маркетингови стратегии“, обясни Елица Петкова.

  По думите й „Аглика“ първо възнамерявала да организира в България производство на дигитално напечатани текстилни изделия, като използва иновативните си разработки. „Опитахме да кандидатстваме за европейска субсидия, но тя ни беше отказана поради неадекватните и, смея да твърдя, некомпетентни служители в министерството на икономиката, които явно не успяха да видят икономическата ефективност на този проект. Изводът, който си направихме, е, че на българска почва поради некомпетентност и бюрократщина истински ефективните инвестиционни проекти със социална и икономическа значимост не могат да се реализират. Клишето, че в Америка ти е необходима единствено идея/ниша/ продукт, за да успееш, остава валидно“, коментира Елица Петкова.

  Компанията

  „Аглика“ е производител на текстил от 1968 г. През 1996 г. фирмата е приватизирана и днес в нея работят 400 души, които произвеждат хавлии, халати, спално бельо, олекотени завивки, възглавници. Компанията има две предприятия – „Аглика“ във Велико Търново и „Аглика трейд“ в Твърдица. В България е единствен производител на поларени одеяла. Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани – за хавлията „Дабълфейс“ (от памук и микрофибър), която съхне три пъти по-бързо, и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи и не пропуска въздух и вода. Партидите от кърпата с двете лица се доставят за колекциите на модните къщи „Емануел Унгаро“ и „Мисони“.

  През миналата година фирмата навлезе на пазарите в Швеция, Финландия и Норвегия, където продава специален вид поларно пончо. „Аглика“ нашумя с това, че уши юбилейните кърпи за чай на английската кралица. Компанията се развива и в мебелния бранш (с дигитално напечатани дамаски), както и в туристическия бизнес с комплексите „Аглика палас“ на язовир „Жребчево“ и „Агликините къщи“ в Еленския Балкан.

  .

• Враговете на НРБ

  Сред т. нар. „врагове на НРБ“ най-ожесточено са били преследвани „бившите хора“, както ги нарича ДС. Двама български експерти разказват как е била осъществявана „класовата профилактика“ в комунистическа България.

  .

  Материал на Дойче Веле

  

  Превратът на 9 септември 1944 година вкарва в България съветската система на безпощаден терор и унищожаване на „експлоататорските“ класи. Заграбването на частната собственост и т. нар. „национализация“ в края на 1947 г. отварят много работа на реорганизираната по модела на НКВД Държавна сигурност. „Вражеският“ контингент набъбва и достига през 1952 година 800 000 души, от които близо 30 000 са бивши едри и средни предприемачи. Освен членовете и симпатизантите на унищожената политическа опозиция, духовенството, царските офицери и дипломати, полицаите и адвокатите, към враговете на Народната република са причислени индустриалците, собствениците на големи жилищни сгради, кулаците, банкерите и търговците.

  За „бивши хора“ са обявени и представители на интелигенцията, както и високопоставени администратори и технократи. Част от тях са изпратени в трудови лагери и изселени в най-забутаните краища на страната. БКП и ДС създават обширни „концепции“ и оперативни планове за пълното изолиране на „бившите хора“ и техните семейства от обществото, като клеймото „врагове на народа“ се предава от началото на 50-те години и по наследство. На децата на „бившите хора“ е забранено да следват висше образование и да бъдат назначавани на отговорна работа.

  В изследване за съдбата на т. нар. „бивши хора“ в НРБ професор Вили Лилков посочва, че тормозът и гоненията срещу тях са били особено педантични и са продължили до края на 1989 г. „БКП и нейният режим постигнаха съществен успех в репресиите срещу хората от предприемаческото съсловие в България, много от които бяха наследници на бележити възрожденски родове. Тези хора в крайна сметка бяха смачкани от комунистите“, обобщава професор Лилков. Успехът на кървавата диктатура обаче е бил добре обмислен. В мемоарите на съветския поръчков убиец Павел Судоплатов, който навремето е бил натоварен от Сталин да помогне за унищожаването на опозицията в България, се споменава например, че в разговор с него Георги Димитров се похвалил как благодарение на челния опит на НКВД комунистическа България предотвратила емигрирането на опозицията и унищожаването й се извършвало „на място“.

  

  Смяна на тактиката

  След работническото въстание в ГДР през 1953 г. и особено след унгарските събития през 1956 г., БКП и ДС внасят в тактиката по доубиването на вътрешния враг някои съществени промени. За агенти-доносници сред „бившите хора“ вече се търсят предимно техни родственици и приятели. За резиденти на мрежите на ДС в учреждения, предприятия и квартали се избират само най-верните на партията „тройни“ и „четворни“ комунисти, според терминологията на ДС. Членове на компартията са и посредниците между резидентите и мрежата от доносници, разказва професор Лилков, позовавайки се на архивите на Комисията по досиетата.

  Вместо некадърните предишни шпиони – полуграмотни селски милиционери и криминални рецидивисти, ДС вкарва в тормоза срещу „бившите хора“ новата си стратегия за вътрешно разложение на класовия враг. Интелигентни „слушалки“ сред „бившите“ трябва редовно да донасят дали надзираваните слушат вражески радиостанции, дали се събират и коментират политиката на народната власт и не се ли готвят да избягат зад граница. „Мозъчните центрове“ на ДС дори излизат с оферти за сносна работа и позиции в кварталните организации на ОФ към част от оставените без работа образовани предприемачи, инженери и други „оперативно интересни лица“. Чекистите се надяват, че принудените от недоимъка „бивши“ ще приемат назначенията и така сами ще се дискредитират в своята среда и пред семействата си като помагачи на комунистите.

  Ролята на Българската православна църква

  Изследването на проф. Вили Лилков хвърля нова светлина и върху делата на БПЦ по време на комунизма. „Трябва да преоценим някои прибързани изводи за Светия синод и митрополитите, особено през 50-те и 60-те години, когато са били живи хора като екзарх Стефан. Документирани са редица случаи, в които „бивши“ хора са намирали убежище и закрила в църкви и манастири. Особено показателен е случаят с основателя на българските танкови войски полковник Генов, който след две изселвания се пренася да живее в Троянския манастир и намира там закрила. Един от най-големите въздушни асове – генерал Стоян Стоянов, макар и герой от войната, е прогонен от Народната армия и от София и се пенсионира като библиотекар в Рилския манастир. Героят от Балканските войни и Първата световна война генерал в оставка Денев след 9-ти септември е бил принуден от ДС да подпише съгласие да донася за свой близък – русенския митрополит Михаил. Милиционерите подготвили изселване за цялото му семейство, което докарали на гарата в Русе. Пред тази тежка гледка старият войн се съгласява да подслушва опасния за новата власт духовник. След това обаче той нито един път не стъпва в къщата на митрополита, за да не даде повод да му се искат сведения. Потресаващо е и поведението на един „враг на НРБ“, който бива принуден да доносничи срещу видинския митрополит и същевременно най-активно разпространявав позиви срещу народната власт и СССР“, обрисува професор Вили Лилков противоречивата и нееднозначна истина за съпротивата на „бившите хора“ срещу диктатурата.

  

  Неизучената „система на злото“

  Проф. Ивайло Знеполски е категоричен, че българската историография е все още длъжник в усилията да бъдат разкрити истинските измерения на извършените в НРБ престъпления. „И досега няма систематизирано повествование за съдбата на големите български родове и фамилии по времето на комунизма“, казва културологът. Усилията на историците, изследващи репресивния апарат на тоталитарните режими, показват във всеки случай, че до смъртта на Сталин през 1953 г. подходът към унищожаването на „вражеските“ класи в отделните „народни демокрации“ в Източна Европа е един и същ. След 1956 г., под влияние на специфични за всяка една страна условия, отношението към „експлоататорите“ започва обаче съществено да се различава. В Полша например управляващата компартия е принудена да прави реверанси в политическо и икономическо отношение към „враговете“, докато в първичния си див и варварски вид комунизмът се запазва само в персонално управляваните Румъния, България и Албания.

  „В Полша подкрепяната от Москва власт не успя да създаде култ към личността на някой от своите лидери. Вътрешният плурализъм в полската компартия е бил доста силен в сравнение с останалите сателити на Кремъл. Кинорежисьорът Анджей Вайда пише, че комунистическият премиер Пьотр Ярушевич наредил да спрат филма му „Човекът от мрамор“. Младият министър на културата обаче отменил заповедта на своя началник, като заявил, че само той може да се меси в областта на културата. „Не стига, че не ходят на кино и театър и не четат книги, ами се опитват и да забраняват – е записал в дневника си по този повод либералният полски министър“, цитира книгата на Вайда професор Знеполски. Докато в България репресиите срещу интелектуалците продължават до самия край на режима на Живков, първото посещение на папа Йоан Павел Втори в Полша слага край на всякакви преследвания срещу инакомислещите в страната, обобщава разликите културологът Ивайло Знеполски.

  .

• Шест аргумента срещу лешоядите и комунистическото минало на Близнашки

  Служебният премиер е на обществен изпит – да докаже, че е Каравеловист, или го чака позора на Орешарски

  .

  Георги Стоянов, Faktor.bg

  

  България винаги е била територия на лешоядите. Комплексът да се ръфаме и самоизяждаме някои народоведи обясняват с петвековното турско робство, но напоследък все повече съм склонен да приема, че става въпрос за част от генотипа ни, за нещо вродено и изначално заложено в това племе, което повече е страдало от свои, отколкото от чужди варвари.

  Пореден повод да се вгледаме в природата ни на лешояди беше избирането на конституционалиста проф. Георги Близнашки за служебен премиер. Встъпването му в длъжност

  отпуши една помия,

  която натрапчиво ни напомня, че след правителството на българския, турския и руския клон на БКП, отново ни яхна ретрограден комунист. Интересно, че тази помия е доста дозирана и почти не се усеща от медиите на Пеевски, а идва гръмко от средите на „Дума” и издания под контрола на лакомата Моника Станишева. Изтрепаха се да вадят стари и мухлясали изказвания, да коментират действията на Близнашки от началото на прехода. Това обаче на обществото е напълно ясно, а натрапването на връзката му с БКП и БСП не е нищо ново, нито пък е била скрита и тайна. Близнашки просто е по-различна порода комунист или социалист. Той просто е идеалист и сигурно затова на първата си пресконференция като премиер изпусна онази реплика, че комунизмът е един идеал. Пропусна само да добави – тоест една утопия, за която няма смисъл да дебатираме, защото ни притискат други по-важни проблеми, като оцеляването на нацията, след поредния погром на червената мафия.

  Срещу природата ни на лешояди по темата „Близнашки” могат да бъдат изложени поне шест ясни аргумента:

  Първи аргумент

  Този комунист в действителност е най-ревностният последовател, изследовател и познавач на строителя на съвременна България Петко Каравелов. Автор е на няколко монографии за Каравелов и приноса му в законодателството, което поставя основите на модерна България преди век. Не може да си поклонник на демократа Каравелов и да си ретрограден, ортодоксален или пещерен комунист или социалист. По-скоро чрез Каравелов Близнашки е осъзнал, че мястото му е извън тази партия, която е генетично сбъркана и покварена.

  Втори аргумент

  Близнашки може да е бил комунист, социалист, градски секретар на тази партия в София, депутат от тази партия, но няма да се намери и ред или дори внушение, че позицията и властта, които е имал, са били използвани за лични далавери, облагодетелстване или в служба на мафията и номенклатурата. Той непрекъснато цитира Каравелов като единствения следосвобожденски премиер, който не е откраднал от отечеството си дори и една стотинка, и явно се е стремял всячески да му подражава. Професорът ходи с метро на работа, живее в средностатистически апартамент и няма нищо общо с някои парвенюта от юридическата мафия, които в годините на прехода, и най-вече по царско време, се оказаха милионери във валута. На фона на крадливи десни демократи и сини негодници един честен бивш комунист е при всички случаи по-малкото зло за държавата.

  Трети аргумент

  Политическата кариера на Близнашки съвсем не е изкачване на връх с лифт и наколенки. Този партиец по-често е бил опозиционер в собствената си партия. Признава го и самият Георги Първанов, който сега се хвали, че като бил лидер на БСП имало инакомислие и даже фракции, а Близнашки бил един от опозиционерите – нещо, което при Станишев било невъзможно да се случи. Всъщност социалисти и апаратчици от „Позитано” признават, че именно професорът е автор на модерната Програма и Устав на БСП, които трябваше да я превърнат в социалдемократическа. Това несбъднато въжделение по-скоро е доказателство, че изначалната престъпна политическа същност на една партия не може да се облагороди и промени с демократични Устав и Програма. Явно Близнашки е разбрал това.

  Четвърти аргумент

  Близнашки можеше удобно да си кюта в столетницата и успоредно с това да се прави на дисидент. Той обаче избра крайната мярка – да скъса с тази формация. Това е осъзнато решение, тоест, професорът е бил напълно наясно, че тази партия няма бъдеще, че тя все по-осезаемо мутира в един политически изрод и тотално се разминава с идеалите и морала му. Показателно е, че днешният премиер напусна БСП, точно когато партията дойде на власт и по всичко изглеждаше, че ще изкара пълен мандат на „Дондуков” 1. Скъсването с БСП Близнашки извървя с ясната позиция на протестиращ срещу олигархията и задкулисието, заставайки на страната на гражданите, на улицата, при ранобудните студенти. Влезе в явни конфликти с политическата мафия в БСП, с ретроградни колеги, дори и с репресивната машина на Йовчев и Писанчев. Застана зад идеята за референдум за изборните правила и внесе искане за провеждането му в парламента.

  Пети аргумент

  Излизайки от БСП Близнашки реши осъзнато да не прелюбодейства с други формации. Канеха го в АБВ, пришиваха го към Първанов и други нови леви проекти, но професорът отстоя своята независимост. Фактът, че не е при Гоце Първанов, е показателен, че АБВ е далеч от идеята за възраждане на социалдемокрация и е явен проект за друга власт влявото.

  Шести аргумент

  Най-сериозното основание да не бъдем грабливи лешояди е фактът, че Близнашки, ставайки служебен премиер, явно пое риска да се яви на открит обществен изпит – тази корона не е златна, а трънен венец. Има два месеца да докаже, че е Каравеловист, че е честен, неподкупен и може да служи на родината си. Не чудеса, а само това се очаква от него. Ако издържи това изпитание, ще премине напред, ако ли не – ще потроши всичко постигнато в личен план досега и ще се покрие с позор, по-страшен и от този на Орешарски и Станишев. Когато някой българин е поел такъв кървав залог, му дължим като сънародници доверие, време и глътка въздух, а после ще стане ясно дали е пожънал позор или слава.

   

• Карта на изборните секции в чужбина

  По предварителни изчисления, съгласно новия Изборен кодекс, за извънредни парламентарни избори на 5 октомври се очертава в чужбина да се отворят

  • почти 200 сигурни автоматични секции (от които 148 извън Турция). Това са места, където на предишни избори в рамките на последните 5 години са гласували най-малко 100 души. Окончателният брой на автоматичните секции ще бъде определен с решение на ЦИК и вероятно ще бъде по-голям.
  • 20 секции в дипломатически представителства и консулства (ДКП), за които със сигурност ще се съберат необходимите 20 заявления
  • 11 секции в Германия извън посолството или консулствата (цел на проекта) – за пръв път от провеждането на български избори. За тези секции е необходимо само разрешение на германските власти, за което българското посолство в Берлин е отправило официално искане.
  • поне около 80 допълнителни секции (цел на проекта), за които ще е необходимо подаване на 40 заявления. В течение на проекта този брой може да нарасне, за да отрази желанията и нуждите на българите от местните български диаспори и за който екипът на проекта ще положи усилия да се постигне.

  Видовете секции и тяхното географско разположение може да се видят на долната карта. Може да я отворите в отделен прозорец (чрез натискане на горния десен ъгъл на черната рамка) и да я разгледате на цял екран.

  Няма удобна за вас секция? Пишете ни с помощта на специалния формуляр, къде бихте искали да се открие такава!

  
  View Larger Map

  Още информация:  http://news-bg-abroad.com/parliamentelections2014Main/.

• Порочният кръг от избори до избори

  След като вече е поставено началото на предизборната борба, всички сме наясно какъв клеветнически и очернителски разгул предстои, обусловен от свръхочакванията, с които е натоварен 5 октомври. Анализ на Мирела Иванова в Дойче Веле

  

  С назначаването на служебния кабинет започна и ожесточената предизборна борба за победители на 5 октомври. Дори и по-рано: с внасянето на предложение за поправки в Изборния кодекс от Мая Манолова, Мартин Захариев и Стефан Данаилов, които очевидно ограничават медийната свобода; с разгласените от Бареков изфабрикувани документи, които пък се оказаха и ксерокопия; с издадените на тъмно и в последния момент от здравната министърка заповеди за смени на директори и бордове на болници.

  Очевидно е, че средствата за постигане на властово надмощие и печелене на повече гласове няма да бъдат подбирани, няма да се жалят сили за черен пиар и безпардонно, брутално клеветничество, а струните на омразата ще се опъват до скъсване.

  Не от вчера и онзи ден наблюдаваме подобна “приповдигнатост на озверението”, но след февруарските бунтове, осветени от отчаяни самозапалвания, след сформирането на небулозната управленска коалиция, излъчила правителството на Орешарски и кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, българите масово заживяха със свръхочаквания към изборите и от нормална демократична процедура, те все повече заприличват на утопичен крайъгълен камък, който да легне в основите на съвсем нова “държавна зидария”.

  Видимите и невидими демаркационни линии

  Повечето избиратели, ако изобщо успеят да се мобилизират, го правят и заради идеята “нашите” да дойдат на власт, та да се уредим. Това е особено силен афродизиак за твърдите партийни ядра и присъдружните им последователи, близки и далечни роднини, и прочие зависими съучастници. През България и през българската общност понастоящем преминават в пъти повече демаркационни линии, които я разграфяват на “наши”, “ваши”, “техни”, “ничии” и прочие хора, фирми, общини, което бе онагледено и от протестите и организираните контрапротести. Това насадено и отгледано разделение, заедно с неприкритото служене на определени задкулисни икономически интереси, си остава сред най-големите грехове на отишлото си правителство, защото безогледно разврати множество от най-бедните и черно-бяло мислещи българи. Добре е да помним цинизма, с който “контрапротестъри и контрапротестърки” с опадали от недоимък зъби и минали през всички антисоциални центрофуги биваха възнаграждавани с напълно неприлягащи им постове.

  От нас зависи

  Упражняването на надменно самовластие, липсата на хуманна чувствителност и човешка солидарност прави властта да изглежда в България съвсем мръсна работа. Изборите, включително и предсрочните, не би трябвало да се възприемат като обществена панацея, а само като част от правилата в една демократична държава, които да създават предвидимост и да придават общополезна логика на живота във всичките му измерения: личностно и кариерно развитие, разгръщане на предприемчивостта, умножаване на социалните придобивки и гражданските свободи, възможности за образование. Тук се получава тъкмо наопаки: всеки нови избори са натоварени със свръхочаквания, своеобразен пунктир от една оцеленческа стратегия към друга, от едни “800 дни” до “Бареков – премиер”, от “уреждането” на едни правоверни и приближени партийци до смяната им с други…

  Порочният кръг да се живее от избори до избори в България трябва да бъде разкъсан, инак както се е завъртял, съвсем ще разсипе и държавата, и останалите все още в нея хора. Колкото и да е банално, все пак зависи от всеки поотделно и от всички ни в българската общност.

  .
• Българският ансамбъл взе сребро на Световното в София

  

  Българският ансамбъл при жените спечели сребърните медали в многобоя на Световната купа по художествена гимнастика, която се провежда в „Арена Армеец“ в София. Грациите ни получиха общ сбор от 35.250 точки, въпреки отличното си представяне.

  Златото грабна съставът на Русия. Сборная има по-високи оценки и в двете композиции (18.000 на бухалки и 17.800 с ленти и топки) и общ сбор от 35.800 точки. На второто съчетание Русия допусна груба грешка, но въпреки това получиха много висок бал.

  Съдиите отредиха оценка от 17.550 за възпитаничките на Ина Ананиева за композицията с ленти и топки, а за изпълнението с пет чифта бухалки са с втора оценка от 17.800 точки.

  Въпреки всичко момичетата ни получиха заслуженото от публиката, която посрещна и изпрати състава ни на крака и под изключително бурни аплодисменти.

  Грациите ни се класират за финалите на двете композиции, които са насрочени за неделя. Надпреварата във втория ден стартира в 15.00 часа.

  С бронза се окичи отборът на Италия със сбор от 34.800 точки.

  Източник:  в. „Сега“

• ‘Протестна мрежа’ протестира срещу новата министърка за изборите

  Като председател на ЦИК по времето на ГЕРБ Медарова не се била справила със задачите си

  

   

  „Протестна мрежа възразява срещу назначаването на Красимира Медарова за министър без портфейл с отговорност за изборите.“

  Това заяви „Протестна мрежа“ само една нощ, след като Медарова бе назначена на поста от президента Росен Плевнелиев.

  „Протестна мрежа е напълно съгласна, че постът министър с отговорност за изборите е много важен и следва тази отговорност да бъде възложена на човек с безупречна репутация, доказан професионализъм и не бива да се правят никакви компромиси с кандидатурата при никакви обстоятелства. Смятаме, че като председател на ЦИК Красимира Медарова имаше възможност да се докаже безспорно и да направи достатъчно за прозрачното действие на Комисията в изпълнение на нейните отговорни за обществото първостепенни задачи, без да остави сянка на съмнение за действията си, което тя не успя да направи“, пише в сайта на мрежата.

  Медарова се запомни основно с това, че оглавяваната от нея ЦИК, си затвори очите за явни нарушения на изборите 2 в 1 (президентски и местни) през 2011 г. Един от най-ярките случаи беше с двама депутати от ГЕРБ, които бяха заснети как вадят чували с бюлетини от ОИК в София. Въпреки наличието на видеоклип, тогавашната ЦИК предпочете да подмине разсеяно случая. За хаоса в изборния ден през 2011 г. тогавашната шефка на ЦИК си спечели и Златен скункс от „Господари на ефира“.

  Като съдия Медарова гледаше мегаделото срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. По искане на адвокатите им тя си направи отвод заради съмненията, че е поела политически ангажимент да потвърди осъдителното решение от предходната инстанция.

  Публикация на сайта Биволь от 2012 г. показа, че Медарова не е била коректна в попълването на имотните си декларации пред Сметната палата. След искане на евродепутата Слави Бинев, който заяви, че тя „притежава повече имоти от Бил Гейтс“ ВКП извърши проверка на имуществото на съдийката. Според резултатите от проверката всички притежавани от съдия Медарова имоти са били надлежно декларирани към момента на придобиването им пред Сметната палата с посочване на цената на придобиване и произход на средствата. Те обаче бяха опровергани от данни на Биволь.„В декларациите на Красимира Медарова обаче няма следа от близо 2000 декара земя на нейния съпруг, придобити след 2007 г., които по закон тя е била длъжна да декларира“, показа тогава проверка на Биволъ.

  Според друга публикация –  Отворен парламент от 2012 г. съпругът на Медарова – Николай Медаров, по това време е управляващ на регистрираната в София IT-фирма “Сиенсис” АД, която е посочена като подизпълнител на “Сименс” в обществената поръчка на МВР за изработване на лични документи с биометрични данни.

  Медарова подаде оставка от ЦИК след влизането в сила на новия Изборен кодекс и на предвидените с неговите Преходни и допълнителни разпоредби промени в Закона за съдебната власт, които забраняват действащи съдии да участват в състава на ЦИК като нейни членове.

  Първоначално се предполагаше, че за министър за изборите ще бъде назначен политологът и бивш член на ЦИК Димитър Димитров. Тези очаквания обаче не се сбъднаха.

  Източник: Clubz.bg

• 15 цитата от най-скромния президент в света

  Хосе Мухика има голяма заслуга The Economist да определи Уругвай като страна на 2013 г.

  

  „Скромна, но дръзка. Либерална и обичаща забавлението. Това е Уругвай – страната на годината за 2013 г.”, така описва малката южноамериканска държава The Economist. Голяма част от тази слава се дължи на 78-годишния ѝ президент Хосе „Пепе” Мухика (José Alberto Mujica Cordano; El Pepe).

  Известният със своя скромен начин на живот държавен глава живее във ферма с една спалня, има няколко кучета за домашни любимци и дарява 90% от заплатата си за благотворителност. В същото време, той застъпва редица свободолюбиви и напредничави идеи като легализирането на канабиса, премахването на догмите върху аборта и отрича свръх потреблението.

  Изданието mic.com събира петнадесет от най-вдъхновяващите реплики на „Пепе”.

  1. За революцията и революционерите

  „Виждал съм някои пролети, които са завършвали с ужасни зими. Човеците са стадни създания. Не можем да живеем сами. За да бъде нашия живот възможен ние зависим от обществото. Едно нещо е да свалиш властта или да блокираш улиците, съвсем друго е заедно да създадем по-добро общество, което има нужда от организация, дисциплина и дългосрочна работа. Искам да съм ясен: съпричастен съм към енергията на младежта, но си мисля, че тя отива наникъде, ако не стане по-зряла.”

  2. За легализирането на марихуана

  „Винаги е било така, когато стане въпрос за промяна. Когато през 1913 г. е било установено правото на развод за жената, знаете ли какво се е твърдяло? Семейството ще изчезне като институт и това ще е краят на добрите обноски и на обществото. Винаги е имало консервативни и традиционни мнения, които са се страхували от промяната. Когато бях млад и отивах на бал с танци, винаги носех костюм и вратовръзка, иначе нямаше да ни пуснат. Не мисля, че някой се облича официално за танци днес.”

  3. За материализма

  „Ние сме пожертвали старите нематериални ценности и сега сме в храма на пазарния Господ. Той въдворява ред в нашата икономика, политика, навици, живот, дава ни оценки, кредитни карти и дори образ за щастието. Изглежда все едно сме били родени да консумираме отново и отново и когато не можем да консумираме повече, ние се чувстваме объркани, страдаме от бедност и се маргинализираме сами себе си.”

  4. За глобалното потребление

  „Ние можем да рециклираме почти всичко днес. Ако ние живеем благоразумно, то седемте милиарда на планетата ще имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се развива в тази насока, но ние продължаваме да мислим като общества и страни, а не като човешки род.”

  5. За аборта и еднополовите бракове

  „Ние приложихме един много прост принцип: признахме фактите. Абортът е стар, колкото света. Гей-браковете, моля ви – те са стари колкото света, имаме Юлий Цезар, Александър Велики. Да кажеш, че е модерно, хайде де, по-старо е от самите нас. Това е обективна реалност, която съществува. За нас, ако не ги легализираме, то това би било ненужно мъчение на хората.”

  6. За конфликта в Колумбия

  „От разстояние изглежда като война без изход и като дълга саможертва за самата страна. Когато президентът се опитва да проправи път към мира, то той заслужава нашата подкрепа, защото там има много страдание и ако се опитват да определят победител, то войната никога няма да свърши. Бих се почувствал егоистично, ако не помогна по някакъв начин. Помощ не значи непременно намеса и няма да се меся, ако не съм поканен. Ако с моя опит мога да бъда полезен, то ще се радвам да съм посредник между правителството и бунтовниците, които също имат своите проблеми и страхове. Счита, че всички в Южна Америка трябва да помогнем.”

  7. За скромността в офиса

  „Щом политиците започнат да катерят стълбата, те изведнъж стават крале. Нямам представа как това се случва, но знам че републиката се е появила, за да гарантира, че никой на този свят не е по-важен от друг. Великолепието на офиса е нещо, останало от миналото. Дворецът, червеният килим, множеството хора зад теб повтарящо „Да, сър”, това е ужасно!”

  8. За разпределението на богатството

  „Бизнесът просто иска да увеличи печалбите си, а от правителството зависи да гарантира, че те ще разпределят достатъчно от тези печалби, така че работниците да могат закупуват стоките, които той е произвел. Не е мистерия – колкото по-малко бедност, толкова повече търговия. Най-важните инвестиции, които можем да направим са в човешките ресурси.”

  9. За остаряването

  „Това, което е тъжно е, че 80-годишен дядо трябва да е този, който мисли свободно. Старите хора ме са стари заради годините им, а заради това, което е в главите им. Те са ужасени от това, но не са ужасени от това, което се случва на улицата.”

  10. За зависимостите

  „По-страшен от наркотиците е наркотрафикът. Много по-страшен. Наркотиците са болест, не мисля, че има „добри” наркотици или марихуаната е добра, или цигарите. Нито една зависимост не е добра, включително и от алкохол. Единственото „добро” нещо, към което можеш да се пристрастиш е любовта, забравете всичко останало!”

  11. За това, че е наричан „най-бедният президент в света”

  „Не съм най-бедният президент. Най-бедните са тези, коитосе нуждаят от много за да живеят. Моят начин на живот е следствие от моите „рани”. Аз съм син на собствената си история. Имало е години, в които бях щастлив, единствено, че имах легло.”

  12. За даряването на 90% от заплатата си

  „Имам начин на живот, който не променям, просто защото съм президент. Печеля повече, отколкото имам нужда, дори да не изглежда достатъчно за останалите. За мен това не е саможертва, това е дълг”.

  13. За целите си за Уругвай

  „Моята цел е да постигна малко по-малка несправедливост в Уругвай, да помогна на най-уязвимите, да оставя начин на политическо мислен, който да се утвърди трайно и да послужи да се движим напред. Няма нищо краткосрочно. Няма победа зад ъгъла. Няма да постигна рай или нещо подобно. Това, което иска е да се боря за общото благо и прогрес. Животът бавно преминава и единственият начин да го удължиш е другите да продължат твоето дело!”

  14. За това да бъдеш президент

  „Президентът е високопоставен служител, който е избран за да изпълнява определена функция. Той не е крал или Господ. Той не е шаман на племе, който знае всичко. Той е служител на обществото. Мисля че идеалният начин на живот на президента е сходен с този на мнозинството хора, на които се опитва да служи и представлява.”

  15. За „ключа” към щастието

  „Да живееш в унисон с възгледите си. Да бъдеш себе си, но без да налагаш собствените си критерии върху другите. Не очаквам другите да живеят като мен. Искам да уважавам свободата на хората, но и да защитавам своята собствена. Това идва с куража да кажеш какво мислиш, независимо, че понякога другите не споделят твоите възгледи”.

  Превод: Стилиян Гребеничарски /Еconomic.bg/

• ‘Протестна мрежа’ до кандидат-депутата Пеевски

  Писмо на „ПРОТЕСТНА МРЕЖА“ до кандидат-депутата Делян Пеевски

  Г-н успял 34-годишен,

  Пак потекоха към Вас номинации от структурите на Вашата партия. Вие ще ги приемете с благодарност, защото помним, че заявихте в открито писмо, че правите всичко „…заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.“
  

  Като представител на „гражданската квота“ в листите на ДПС, сигурно отново ще сте водач от две места.
  

  Затова Ви питаме:
  

  1. Колко дни сте ходили на работа в 41 и 42 НС?
  2. Какви са Вашите приоритети на законодател?
  3. Колко пъти сте говорили от трибуната на НС и какви каузи сте защитавали?
  4. Защо вашите срещи с избирателите са охранявани и не са публични?
  5. Как така признавате, че имате бизнес конфликти и интереси, а в същото време сте народен представител?
  6. Как официално оповестихте продажба на контролираните от семейството Ви медии, а след това отново твърдите, че са Ваши?
  7. Как измервате успеха си, за който ни уведомихте – в пари и влияние или в защитени публични политики?
  8. В какво се състои вашата полезност и защо приемате всеки път номинациите, след като парламентарната дейност не е вашата стихия?
  9. Каква е най-подходящата публична позиция за Вас, с оглед “нестандартната ситуация”, в която се намират институциите ни?
  10. ‪#‎КОЙ‬ ви предложи за шеф на ДАНС?

  Ако пак Ви изберат за народен представител, ще представлявате всички нас – така е по Конституция.

  Затова, макар и да не сме Ви номинирали – имаме право да питаме.

  “Не се праветеее…”, отговорете ни!

  08.08.2014 г., Протестна мрежа

  

• От чие име служебният кабинет поддържа кандидатурата на Кристалина Георгиева?

  Много стана. От 1997 г. досега българското общество открива някакво решение на управляващите, след като пусне телевизора или отвори вестника. Данъкоплатците, т.е. избирателите, са само зрители на случващото се някъде горе или някъде другаде. Беше им обещана „демокрация”, което ще рече участие, но реално българските граждани са напълно изключени от решенията взети някъде във „висините”. Случаите с временните правителства са типичен пример на порочната практика да се дават ключовете на държавата в ръцете на „подбрани” чиновници.

  Всеки който не е избран, а назначен за даден период от време, не носи същата отговорност както един мандатоносител например. И какво се получава? През съдбоносната 1997 г.

  временното правителство на Стефан Софиянски,

  назначено за да подготви избори, се втурна да продава предприятия. Съсипан бе за нула време най-големия циментов завод на Балканите – „Девня цимент”. И не само той. Отговорност – никаква. Много вода изтече оттогава под мостовете на Перловската река, но поука не бе извадена! Временното правителство на Марин Райков опорочи изборите с бюлетините в Костинброд. Никой не разбра колко е количеството поръчана хартия и кой я поръча. Министър-председателят се самоназначи за посланик в Рим и си вдигна шапката. Обществото зяпа, отговорност – няма, поука – също. Току-що назначеният „временно” да управлява България – Георги Близнашки обяви (от чие име и с какво право?!), че правителството поддържа

  кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар.

  Много е възможно това решение да се превърне в капката, която прелива чашата на търпението на българските избиратели, които за сетен път са оставени да си плетат чорапите в ъгъла на местния политически двор.

  Задължително припомняне. Кристалина Георгиева бе провъзгласена за еврокомисар на годината. Тази медийно-политическа новина е чиста лъжа! Никой в Европа не е гласувал за нашата „представителка”. Въпросната награда е творба на редакторите на едно електронно списание – „European Voice”. Тя се излъчва от 2000 г. насам. Това „списание” е специализиран „online“ бюлетин, част от английската група „The Economist” и се разпространява единствено чрез абонамент.

  Има повече от 2000 подобни издания в Брюксел. Всяко едно от тях може да излъчи свой „герой” на годината. Имената на читателите на тези бюлетини се пазят в тайна, по простата причина, че „те” са подбрани между най-влиятелните фигури в Брюксел и не само там. Що се отнася до „European Voice”, голяма част от неговите разходи за награди и приеми се финансират от десетина известни спонсори. За изданието излъчило Кристалина, между тях са американските гиганти Microsft и Helwett-Packard.

  В тържествената глъчка състояла се по случая, никой не забеляза отсъствието на номинираният от „European Voice” редом с Кристалина за „официална личност на годината” Жан Клод Трише, управител на Европейската централна банка. Френският банкер получава това отличие за трети път. На въпроса как приема номинацията си, той отговори лаконично, че не познава „online” изданието „European Voice”. За разлика от българските, френските медии не публикуваха нито ред нито за неговото, нито за българското отличие.

  По принцип западноевропейските директори, комисари и депутати са много по-предпазливи от източните си колеги спрямо наградите, раздавани от лобинг-групировките в Брюксел. Центровете на влияние също са много по-дискретни в опитите си за контакт с тях – правило, което не важи при подхода към представителите на „Нова Европа“. Въпросната награда на „European Voice” – „еврокомисар на годината”, е частна инициатива в полза на частни интереси. Хората, които работят за тази лобинг-групировка, инвестираха в българката Кристалина Георгиева. Номинацията ù няма нищо общо с Европейския парламент или Европейската комисия.

  Дейността на лобинг-канторите, издаващи различни информационни бюлетини, е забулена открай време с тайна. Цяла армия от професионалисти, консултанти и адвокати, работеща в сянката на европейските институции е превърнала центъра на белгийската столица в

  европейска “Капалъ чарши” на лобизма.

  Тези международни търговски представители информират, защитават и се опитват да влияят върху решенията на Комисията. Официално се счита, че в Брюксел има около 2600 кантори, упражняващи активно лобиране върху членове на Европейската комисия. В тези невидими центрове на бизнеса работят около 15 хил. служители. Те защитават интересите на големите европейски и световни групировки в индустрията, финансите, енергетиката, фармацефтиката, строителството или селското стопанство. Великобритания разполага с най-голям брой лобинг-кантори, след това се нареждат Германия, Италия, Франция и т.н. Общият бюджет на лобинг-предприятията надхвърля 100 млн. евро. Част от тези пари са предназначени за заплати на служителите, но една немалка сума е отделена за конференции, пътувания и приеми. Благодарение на разнообразните форми на контакти, информацията между лобисти, еврочиновници, евродепутати и еврокомисари понякога дори изпреварва официално обявените решения. Един анекдот съветва желаещите да научат какво ще реши Комисията да си купят предишния ден „Файнаншъл Таймс”.

  Много са примерите, доказващи

  пагубната роля на подбора вместо избора.

  Въпросът е принципен. Подбраният човек отговаря пред този който го е назначил. Избраникът – пред този, който го е избрал. В настоящия български случай се получава наслояване на поредица от нелегитимни назначения и съответни решения, взети без участието и знанието на гражданите. Далеч от полезрението на обществото. Образно казано – раздават се шофьорски книжки на приятели, без изпит… Тази констатация изключва извиненията „няма никога да се оправим!” или „всичко е загубено!” Защо българите живеещи в западната част на континента не се оплакват, че са „загубени”, по начина по който го правят роднините в България? Достатъчно е да се сравнят системите.

  На Запад няма „временни правителства”.

  Когато един парламент се разпусне, властта се се поема от Сената. Системите са двукамерни. Приемственоста на властта –  постоянна и гарантирана от съответните Конституции. Вниманието на обществото е съсредоточено върху действията на законодателната власт. Тя се ползва със съответното доверие, защото е легитимна. След като избраниците на народа решават, назначаването на еврокомисарите е от второстепенно значение.

  Божидар Чеков

  .

• А. Джамбазки сигнализира ЕК за българите в Сърбия

  

  Запитване до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер относно статута на българите в Западните покрайнини ще изпрати българският представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки.

  Това обяви той за Българското национално радио по повод посещението си в Босилеград, днешна Сърбия. Там Джамбазки откри своя приемна в качеството си на член на ЕП. Той бе категоричен, че ще бъде представител в ЕП и на българите от Западните покрайнини.

  За нас е важно ситуацията с българите там да бъде променена, защото техните проблеми са многобройни – обяви Джамбазки, който е и заместник-председател на ВМРО.

  Първото нещо, което смятам да направя, е да изпратя питане до председателя на ЕК г-н Юнкер кога нарушаването на правата им ще бъде прекратено. Възнамерявам и да се срещна с отговарящия представител на Европейския съюз, който води преговорите за присъединяването на Сърбия.

  Поел съм ангажимент пред сънародниците ни, че своевременно ще уведомявам както преговарящия, така и българския външен министър, за всяко едно нарушение на законовите им права и свободи.

  Пред Таня Милушева той изброи и най-сериозните нарушения на правата на българите в Западните покрайнини.

  Няколко неща се набиват на очи веднага. На първо място, това е отказът на държавата да спазва поетите ангажименти – да осигури учебници на български език за задължителното обучение за всеки българин. Това тяхно право е гарантирано от Конституцията на Сърбия, от международните договори, подписани между България и Сърбия. Сега сръбската администрация прави всичко възможно тези учебници да не бъдат издавани и нашите сънародници да не могат да учат майчиния си български език, разказа Джамбазки.

  Източник: vmro.bg

• Черната кутия в КТБ: Как са раздавани необслужвани заеми на приятелски вестници

  Материал на Рrotestnamreja.bg

  

  Най-масовите вестници извън групата на Пеевски – с необслужвани кредити от фирми, близки до Цветан Василев, и заведени дела за несъстоятелност. Списъкът: “Труд”, “24 часа”, “Преса”, “Тема”, “Стандарт”, “Шоу”, “Блиц”, “Марица”, “Струма” и много други.

  Кредити за близо 30 млн. лева (с дължимите лихви) са били раздадени от фирми – пощенски кутии на КТБ за три водещи фирми на медийния пазар. Тези кредити, с част от документите на които разполагаме, са необслужвани и за тях още преди затварянето на банката е започнала процедура за събирането им чрез нотариални покани. Последните действия по събирането им са буквално дни преди обявяването на КТБ под специален надзор. Периодът на активно събиране съвпада с раздялата между бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски, и показва, че собственикът на КТБ е предприел усилени действия за събиране на задълженията. За тези заеми вече има и заведени искове за несъстоятелност в началото на август – и трите в Софийски градски съд.

  Медийните компании с необслужвани кредити са основните групи на вестникарския пазар, извън медийната група на Делян Пеевски. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), “Обединени свободни медии” АД (издател на “Преса и “Тема”) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в “Стандарт прес”, “Шоу” и “Блиц” и издател на вестниците “Марица” и “Струма”). Кредитите са основно от периода 2011-2012 година. И трите фирми-заемодатели са в списъка на най-големите длъжници на КТБ към края на 2013 г., публикуван от “Капитал”.

  Най-много необслужвани кредити – за общо 6.545 млн. евро, плюс лихви от 378 хиляди евро – има издателят на „24 часа“ и „Труд“ – “Про нюз” АД. Кредитите са отпуснати през 2011-2012 г. от ”Сайга консулт” ЕООД, собственост на Иво Георгиев Манчев, който присъства в управлението и на други фирми, регистрирани в бизнес сградата на „Цар Борис III“ 159, където са “Бромак”, TV7 и множество свързани фирми с КТБ. Единият от договорите, на стойност 3 млн. евро, е оформен като договор за ексклузивитет при продажба на недвижим имот. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са предадени на 3 юни 2014 г. на адвоката на Венелина Гочева – Димитър Димитров, след неуспешно посещения на адреса на управление и в дома й. На 4 август тази година в Софийски градски съд е заведено дело 5410 за несъстоятелност на длъжника.

  

  Необслужваните кредити на „ГМ Прес“ – съиздател на “Стандарт”, “Шоу” и “Блиц”, и издател на регионалните “Марица” и “Струма”, и още няколко медии – са за общо 6.4 млн евро. Отпускани са от фирма „Булит 2007“ ЕООД, регистрирана на ул. „Хубча“ 8 – друг предпочитан адрес за регистрация на фирми от адвокатите на Цветан Василев. Отпуснати са общо пет кредита между февруари 2011 г. и юни 2012 г. Нотариалните покани за изпълнение на договора са изпратени на 2 юни т.г., а на 1 август е заведено дело за несъстоятелност в Софийски градски съд.

  

  Общо 2.5 млн лева са необслужваните кредити на “Обединени свободни медии” АД, издател на “Преса” и “Тема”, към друга фирма от пощенските кутии на КТБ – “БГ Корпорейшън” ЕООД, регистрирана също на един от традиционните адреси на фирмите на Цветан Василев – ул. „Дамян Груев“ 46 в София. Кредити са отпуснати между 2011-2012 г. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са връчени на 2 юни 2014 г. на адреса на дружеството, който е и редакция на изданията, в сградата на ЦУМ в София. Според разписката изпълнителният директор Тошко Николов Тошев и представител на правния отдел са отказали да получат поканата. Делото за несъстоятелност е заведено на 5 август т.г. в Софийски градски съд.

  

• Григор Димитров се класира на четвърт финал пред българите в Торонто

  Великолепният Гришо победи със 7:5, 5:7, 6:4 Томи Робредо

  .
  Страхотният Григор Димитров се класира за 1/4-финалите на мастърса в Торонто. За да продължи напред, номер 8 в мъжкия тенис се справи, в изключително оспорван двубой с Томи Робредо (Испания), побеждавайки го със 7:5, 5:7, 6:4. Успехът бе първи за хасковлията срещу испанеца, който бе спечелил единствения досега двубой помежду им, но на клей в Барселона.

  В следващата фаза Димитров ще се изправи срещу стария си познайник Кевин Андерсън от ЮАР. Досега двамата са се срещали шест пъти. За последно това се случи на финала в Акапулко в началото на март, където нашето момче спечели турнира категория АТП 500 след успех с 2:1 сета (7:6 (1), 3:6, 7:6 (5)).

  Днес в първия сет двамата печелеха подаванията си, за да се стигне до 12-ия гейм, в който нашето момче проби и го затвори при 7:5. Вторият стартира чудесно за Гришо и вероятно доста от българските зрители по трибуните и пред телевизорите са си мислели, че срещата ще приключи бързо. Димитров поведе с 3:0, след което и с 4:1. Допусна обаче пробив в седмия гейм, който Робредо затвърди за 4:4. Видимо имаше спад в играта му, защото стабилният испанец и малкото грешки, които допускаше го върнаха в играта и той изравни след 7:5.

  В решителния трети сет Григор и Робредо продължаваха да печелят сервисите си. Но с тази разлика, че Димитров винаги повеждаше в резултата. И това до някаква степен му спомогна при 5:4 в негова полза. Робредо подаваше и на няколко пъти бе близо да изравни. Блестящата защита на българския тенисист и агресията при контраатака обаче показваха защото прогресира така сериозно в мъжкия тенис. И още при втория си мач-бол Григор Димитров накара многото българи по трибуните да изригнат от радост за крайното 6:4.

  В същото време, в Монтреал, Мария Шарапова загуби своята среща с 1:2 и отпадна от турнира:

  Maria Sharapova – 2 6 2
  Carla Suarez – 6 4 6

  .

• Тайната на Богомилите

  Павел Серафимов,  Sparotok.blogspot.nl

  

  Според официалните теории, корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини… Хората, изповядващи тази особена форма на християнство, са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.

  Името катари идва от гръцката дума καθάρός – чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите през I век. Някои смятат, че Св. Ерм – владиката на Филипопол (Пловдив), e последовател на Апостол Павел.

  Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина, възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход, въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен, казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец – VII.3.12.

  Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.

  Названието българи – bougri  не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората, разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите така наречена ерес, са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.

  Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци. Богомилите не са се кланяли на кръста (разпятието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпятието) за свой символ. Божият син е изобразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.

  

  

  

  Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан – “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. [Йоан, 1-4,5.]

  Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша – мажа, помазвам… (трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско-арамейската дума).

  

  Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание  – Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.

  Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството – от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – “Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене”.

  Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев („Траките и техният език“, с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.

  Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това схващане е много древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.

  Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос – “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата” – Евангелие от Матея, 23-9.

  На хора с богат духовен опит богомилите са давали  името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена… Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване, са назовавани чисти (оттам и гръцкият превод катари – чисти).

  Богомилските чисти обаче не се появяват в България чак през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон – “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот, и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти, и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх.”. VII.3.3.

  Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага, тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Неслучайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора…

  Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон, са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големия и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите, изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.

  Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.

  Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.

  Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството, не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е. Бъртън).

  В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповядващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват, без дори да пожалят старци, жени и пеленачета…

  И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притеснение, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това? Та това си е сатанизъм…

  Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански “благородници” да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н. Овчаров, „Победите на Калоян“).

  За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите, обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловдив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел [Римляни, 16-14].

  Eрм е тракийско лично име, което между другото съответства на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки, живеещи в и край Филипопол, са прегърнали новата вяра.

  Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството. Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски, нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).

  Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот, са съвпадали с принципите на ранното християнство.

  За него ние знаем твърде малко, защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.

  За жалост, те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат… в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници… наричайки ги еретици.

  Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим… Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му, са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.

  Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква, оглавена от гърци и др., не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.

  Тази истина е била опасна за тогавашната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите, народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на “свещеници” и “благородници”. Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими или невидими.

  С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.

  Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват, гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре, да се унищожат…

  Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб, носещ веригите си безропотно.

  Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество нашите православни свещеници успяха да се пречистят, носейки същия товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.

  За жалост, през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизмът. Днес ние опитваме горчивия плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството, проповядвано от възвишени хора, е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто, ще се лута до безкрай, причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.

  Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля… Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.

  .

• Българското дипломатическо дружество се обърна към президента и политическите сили

  Българското дипломатическо дружество* излезе с Декларация до българския президент Росен Плевнелиев и до политическите сили, с копие до медиите, по повод назначаването на служебното правителство.

  В декларацията се казва: „Служебното правителство да не поема международни ангажименти, да не изказва категорични позиции по международни въпроси, които биха обвързали следващото легитимно избрано от българския народ Народно събрание и правителство. Необходимо е да се запази балансираната и европейска политика на България, предвид важни международни събития и възможното развитие на международната среда за сигурност в мандата на служебното правителство.“

  Следва целият текст.

  

  ДО
  Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,
  ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА
  БЪЛГАРИЯ
  ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
  СИЛИ В БЪЛГАРИЯ

  .

  ДЕКЛАРАЦИЯ НА БДД

   

  Предвид политическото и социално напрежение в България през последните
  седмици, оставката на правителството и предстоящите извънредни парламентарни избори,
  Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество, както във всички случаи
  досега при съставяне на служебно правителство, призовава за следното:

  1. Външната политика на Служебното правителство трябва да бъде последователна и
  предсказуема за нашите съюзници и партньори.

  2. Основната задача на Служебното правителство и конкретно на външния министър
  е организацията на демократични и честни парламентарни избори в чужбина през
  есента на тази година.

  3. Служебното правителство да не поема международни ангажименти, да не изказва
  категорични позиции по международни въпроси, които биха обвързали следващото
  легитимно избрано от българския народ Народно събрание и правителство.
  Необходимо е да се запази балансираната и европейска политика на България
  предвид важни международни събития и възможното развитие на международната
  среда за сигурност в мандата на служебното правителство.

  4. Да не се предприемат екстрени промени, които имат пряко отношение към
  външната политика и дипломатическата служба. Министърът на външните работи
  в служебното правителство да се въздържа от рокади, прибързани назначения,
  които биха могли да подкопаят дипломатическата служба или да обвържат неговия
  наследник.

  Управителният съвет на БДД призовава българските политически сили да
  дебатират външната политика отговорно, от принципни позиции, да не допускат обидни
  квалификации по отношение на нашите партньори в региона, Европа и света.

  .

  София, 6 август 2014 г.                                                                                 УС на БДД

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Българското дипломатическо дружество е създадено през ноември 1997 от 80 кариерни дипломати. То е регистрирано през март 1998 г. от Софийски градски съд. БДД е неправителствана организация с идеална цел. Според информация от сайта на дружеството, днес то обединява над 200 кариарни дипломати и експерти в областта на международните отношения и българската външна политика. Членовете на БДД поддържат много добри лични контакти със свои колеги в чужбина, с представители на научната мисъл, с български и чужди неправителствени организации. Някои от членовете на БДД са се присъединили към международни организации и изпълняват функции в операции по поддържане на мира в различни точка на света. Редица членове на дружеството са преподаватели в университети и висши училища.

  .

• Правителството, заченато насред буря, си отиде в пълна мъгла

  Решенията, взети от кабинета в последните му дни, ще ни тежат още дълго време и ще ни струват милиарди

  .

  Красимир Цигуларов,  в. „Сега“

  

  В последните си дни като министър на икономиката Драгомир Стойнев успя да подпише доста решения, които премиерът Пламен Орешарски се кълнеше, че няма да се вземат, а вицепремиерът Даниела Бобева дори не беше разбрала за какво става дума.

  Правителството на Пламен Орешарски, заченато насред бурни месеци на протести, най-сетне отива в историята. Но признак на облекчение няма. Защото кабинетът, въпреки бодрите отчети на министри, вицепремиери и т.н., си тръгва в пълна мъгла. А серия решения от последните му дни ще тежат на всички още дълго време, без да броим традиционните „скелети в гардероба“, които ще се появят още при служебното правителство.

  В България стана традиция всяко отиващо си правителство да получава своеобразен „бонус“ – време от няколко седмици, след като е ясно, че ще бъде отстранено. Това са онези златни дни, в които могат да бъдат заметени следи от извършени недотам в пълно съответствие със закона действия. Но основното е, че на министрите и на кабинета като цяло се дава възможност в последния момент да довършат някои поети ангажименти. Обикновено наблягат на морала и се кълнат, че с нищо не задължават бъдещите управленци, и че решенията им няма да натежат на народа. По-късно лъсва фактът, че

  зад „моралните решения“ има и откровено материални интереси

  – не непременно лични, но винаги в нечия изгода.

  Точно това се случи в последните седмици на кабинета „Орешарски“. Впрочем, точно същото стана и преди по-малко от година и половина, когато си тръгваше кабинетът „Борисов“. „Свалихме цената на тока. А трябваше да вържем „поразяващите ръчички“, написа тогава в. „Сега“ по повод на серия спорни решения на правителството от последните му дни. Днес отново става дума за енергия и за нейната цена и за фриволно раздаваните подписи от палави ръчички на високо ниво.

  След последното заседание на правителството миналата сряда научихме за

  поне три решения, които не бяха обявени

  предварително в дневния му ред. Първото, и най-скандалното от тях, е за създаването на акционерно дружество между „Уестингхаус“ и АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на първата ни атомна централа по американска технология. Другите две са за концесиите и за собствеността в зимните курорти Банско и Пампорово. Тези решения са взети не на редовното заседание, а на така наречено „оперативно“ заседание в същия ден. Затова за тях няма точна и пълна информация и досега.

  Умилително, но в същото време тъжно и жалко бе да се наблюдава как представители на правителството, вицепремиери и министри отиват на пресконференция след заседанието си и не са в състояние да обяснят нито какво са решили, нито как, нито защо. Тук вицепремиерът Даниела Бобева буквално счупи всякакви норми за неадекватност.

  След като се кълняха, че ще оставят въпроса за VII реактор в „Козлодуй“ на следващото правителство, досегашните министри изненадващо одобриха, както те казваха, доклад на министъра на икономиката Драгомир Стойнев за бъдещето на проекта. С изричната уговорка, че евентуално акционерно споразумение трябва да бъде одобрено пак от следващия кабинет.

  Това се оказа дори не прах в очите, а нагла лъжа

  Още на другия ден от „Уестингхаус“ побързаха да се похвалят, че са сключили споразумение за изграждане на нов реактор АР 1000 в Козлодуй по своята технология, и това мина като новина по всички световни агенции. Следващи опити на Драгомир Стойнев и на пресцентъра на атомната централа да обяснят, че споразумението няма да натовари финансово държавата, и че ще зависи от новите управляващи, само допълниха жалката картинка.

  Най-притеснително е, че

  параметрите на сделката не бяха обявени

  Единственото, което засега знаем, е, че индикативната цена за един реактор е около 5.3 милиарда долара. Без така наречената „ескалация“, която при проекта „Белене“ в един момент буквално удвои стойността му. Обещанието, че акционерното споразумение, според което „Уестингхаус“ ще държи 30% от новото дружество, а „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ – 70%, ще бъде качено на сайта на централата, до вчера не бе изпълнено.

  Не са малко експертите, които вече обявиха това решение не просто за скандално, а за заробващо страната ни. С него се резервира площадката за реактора за „Уестингхаус“. Без конкурс и без обективен сравнителен анализ, само заради „откритието“ на Драгомир Стойнев при посещението му в САЩ в края на миналата година се избира нов тип реактор, който не е заработил все още никъде по света. Няма ценови анализ за произвежданата енергия. Няма финансова обосновка. Няма съответствие на намеренията за нова гигантска мощност с прогнозите за потребление на електроенергия у нас в следващите години. А прогнозите са, че такива мощности не са ни нужни. Няма обосновка за възвръщаемостта на вложените средства. Изобщо, както се казва в един роден виц – „нищо ни няма“… Това, което го има, е намерението на „Уестингхаус“ след построяването на реактора да си вземе парите и да си отиде, без да има по-нататъшно отношение към експлоатацията му. Така де – на тях нищо им няма…

  Правителството се реши на хода с реактора в Козлодуй след серия срещи на президента на „Уестингхаус“ Дани Родерик в България. Около неговото посещение у нас също нямаше подробности, освен че е разговарял с президента, премиера, политически лидери. За срещи с фирми от енергийния сектор не се чу. Можем да предполагаме как са завършили срещите с политиците, защото всички гузно мълчат вече цяла седмица. Само в БСП се оформи наченка на съпротива и на бунт, но бързо заглъхна – може би заради тържеството на Бузлуджа, може би заради предстоящите избори. Споразумението е нужно, за да може проектът да продължи, каза Драгомир Стойнев. Дори и в бъдеще да се откажем от него, дотогава пак ще платим милиони за проучване, проектиране, подготовка.

  Лошото на ситуацията е, че

  този филм вече сме го гледали

  Някъде в предното управление на БСП пак ни разказваха как за проекта „Белене“ се сключват само неангажиращи споразумения, как се търси стратегически инвеститор и българският народ няма да плати и лев за централата. В резултат на неангажиращите споразумения на площадката за проучвания и за подготвителни работи бяха хвърлени много милиони. Като капак България е изправена пред арбитражен съд точно заради „Белене“ и е много вероятно в скоро време, още в мандата на служебното правителство, да бъде осъдена да плати на „Атомстройекспорт“ към 2 милиарда лева. Напълно ангажирано. Впрочем, решението за „Козлодуй“, според експерти, срива окончателно една от тезите при защитата ни в арбитража – че проектът „Белене“ е бил ненужен. В крайна сметка може да се окаже, че

  освен твърд ангажимент за „Козлодуй“, ще правим и „Белене“

  Така ще изпълним за сметка на цели поколения напред мечтата на сума ти енергийни стратези да превърнем България в енергиен център и да произвеждаме енергия, от която никой няма нужда.

  Странностите от последното заседание на правителството стигнаха и до концесията за ски зона Банско. Вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че въпросът е решен, но така и не успя да каже как. Само хора, които са следили казуса от години насам, знаят, че става дума за увеличаване на територията на концесията с около 650 декара от Национален парк Пирин. Те така или иначе се ползват от концесионера – фирма „Юлен“ и община Банско, но досега това бе незаконно. Е, с решение, което не можа да бъде артикулирано от хората, които са го взели, вече всичко е наред. Искането за признаване на новата площ на концесията впрочем не бе уважено и бе отлагано и от правителството на Борисов, и от служебното правителство на Марин Райков, а и от сегашното правителство, поне допреди смяната на министъра на екологията. Какво е натежало в последното заседание – въпрос на лично тълкуване. Впрочем, както и в случая с „Козлодуй“, информация за нещо по-конкретно в решението на кабинета дойде пак отвън, през медиите – от самата фирма „Юлен“.

  Нещо подобно се случи и с „уреждането“ в последния момент на проблема с Пампорово. Там още тече съдебен спор за незаконно построен лифт, вървят уточнения за неправомерно използвани земи от горския фонд. Както и с продажбата на земи край Паша дере на компанията „Южен поток – България“. И тук оправданието е стандартно – „за да може проектът да продължи, когато ЕС го разреши“ (по Драгомир Стойнев). Вчера, при представянето на служебното правителство, президентът Росен Плевнелиев каза, че „Южен поток“ остава замразен до решението на Брюксел. Вече бившият премиер Пламен Орешарски, от своя страна, се кълнеше, че е наредил всякаква работа по проекта да спре, пак до решението на Брюксел. Защо Стойнев е убеден, че ще има „да“, не е ясно.

  Какво още ще излезе като решения и назначения от последните дни на кабинета, предстои да видим. Но наследството бързо ще лъсне – най-малкото защото има нужда от спешни и бързи действия и реформи в много сектори – енергетика, финанси, здравеопазване, образование. Но това вероятно ще бъде само поредна тъжна констатация, без последствия за никого от управлявалите ни, освен за обикновените българи. А и да не забравяме – все пак Дани Родерик се похвали, че е получил одобрение за „Козлодуй“ от всички политически сили…

   

• Кабинетът ‘Близнашки’ встъпи в длъжност

  

  Кабинетът „Орешарски“ предаде властта на служебното правителство на проф. Георги Близнашки на церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

  В реч пред своите министри и служебното правителство досегашният премиер Пламен Орешарски заяви, че екипът му се е ръководел от интереса на хората, въпреки всекидневната съпротива.

  „Преди една година правителството пое управлението на страната в условията на дълбока институционална криза. Работихме в най-сложната политическа страна. Въпреки това изпълнихме преобладаваща част от нашите ангажименти”, каза Орешарски.

  Той обяви, че правителството е постигнало успехи по отношение на бизнес климата, социалната политика и възстановяването на държавата като платец. Орешарски обяви за успех и разплащането по европейските оперативни програми въпреки спрените средства по ОП „Околна среда“ и „Регионално развитие“.

  По думите му кабинетът му оставя реформирана системата за сигурност и се е справил с бежанската вълна.

  Не сме търсили извънредни правомощия, заяви служебният министър-председател проф. Георги Близнашки при приемането на управлението

  от правителството на Пламен Орешарски. Ясно си даваме сметка за ограничеността на мандата и правомощията на служебното правителство, заяви Близнашки.

  „През последната година българското общество преживя драматични сътресения. Независимо от всичко, това е за добро, защото парламентарната демокрация има своята здрава логика и трябва да се придържаме към нейните ценности и принципи”, добави той.

  „Основната ни задача е организирането и произвеждането на свободни и честни парламентарни избори, които да произведат резултати, които не се оспорват от никого и се приемат от всички. Необходимо е възстановяване на доверието на гражданското общество в политическите институции. Нашето служебно правителство ще направи всичко възможно изборите да бъдат произведени с активното участие на гражданското общество”, подчерта проф. Георги Близнашки.

  Като основни приоритети той очерта да се стабилизират основните обществени системи, да се възстанови доверието с партньорите в рамките на ЕС и на НАТО и да се започне с реформи.

  Източник: Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
...
• 421
• >>