Home » Авторски страници, Избрано

Пусти Никола

2014.08.17 Няма коментари
Spread the love

На Петя, Митко и Надя Панкова, които ме четат с интерес

.

Илюстрация: bg-mamma.com

Илюстрация: bg-mamma.com

Животът в с. Торос, Луковитско, в началото на 20 век си е текъл пасторално и тихо, патриархатът налагал своите неумолими норми, а хората се опиянявали от мечти за бързи печалби и от новите идеологически навеи, идващи от Европа, която тогава била по-достъпна, отколкото сега. Новите обществени идеи били загадъчни, живи, неразбираеми, но много романтични. Такъв бил животът тогаз, но понякога се появявала някоя цветна птица, нарушавала рустикалната тишина и се говорело за нея десетилетия след появата й. Приказки се разказвали за нея, украсявали се историите, доизкусурявали се събитията и така си оставял селския споменник чепат и релефен.

Като дете обожавах да изчезна нейде из България, а контролът на баба и дядо бе силно занижен, защото бях любимият внук. Майка бе далеч и не бе в състояние да възпира неудържимия ми устрем към приключения. Често довеждах някое гадже, да се похваля на приятели, баба и дядо. Те цъкаха с език, мълчаливо приемаха новите гости и гостенки, а още като ме зърнеше, че се прибирам, баба все едно и също повтаряше: „Ей го, на, нашият Пусти Никола се прибира…”. А като се запътя към нов и непознат път, обръщаше плочата леко: „Айдеее, Пусти Никола тръгна…”. Веднъж не издържах и я попитах като какъв е този Пусти Никола, на който ме уподобява, при това бях чувал словосъчетанието и от други хора в селото. И историята се оказа приказна, зашеметителна и много реална. Записах част от разказа, а после го допълвах с други спомени от селото за размирната персона. Ето я:

Пусти Никола си бил съвсем истински младеж от с. Торос и носел благородното име Никола Аврамов Бангиев. Баща му, дядо Аврам, бил от най-богатите хора в околията, поборник, уважаван чорбаджия с тежък характер. Мечтата му била да има момче, а му се заредили все момичета, четири на брой. Едва на достопочтенна възраст жена му, баба Гана, го ощастливила с дете от мъжки пол, което трябвало да продължи славната фамилия. Било самия край на 19 век и новороденото Никола било почитано като младенец, орисан за важни дела. Изкласил началните отделения в родното село, а за прогимназията баща му развързал кесията и го проводил да учи в София, като настойник му станал стамболовистки другар на стария Аврам от бурните години на Освобождението. Не се жалели пари за образованието на петото отроче в семейството. Сестрите му били рано оженени и с дебела зестра проводени в други краища на китната ни родина, а дядо Аврам и баба Гана заживели в мечти за бляскавото бъдеще на единственото си момче.

Някъде в края на Първата световна война Никола се появява в Торос с файтон, черна риза и червено шалче. Същата вечер в селската кръчма обявява, че бъдещето на човечеството е в… анархията. Бил ходил из Европа, много учил, много видял, с различни умни и просветени хора се срещнал и нямало никакво съмнение, че всеобщото благоденствие било в идеите на Бакунин и Кропоткин. Хората цъкали с език и се маели като как така се е изучил Никола. А той бил и рядък красавец. Баба си го спомняше: „Един висок, с черна като катран коса и сини очи, с малка брадичка и винаги с черна риза и червено шалче. Красавец.”

Повъртял се Никола в селото, но идеите му не хванали дикиш, освен сред младите девойки и двама-трима кръчмарски другари. Никой не се сетил да го пита къде е учил, какво е завършил, що е правил толкова години далече от родния дом, важно било, че всяка вечер в кръчмата имало здрава разпивка и тиради за световната анархия. Станало и чудо. Една тиха и красива торошка вечер някой разбил и обрал касата на потребителската кооперация и хората се почудили как може да се намери човек да посегне на общото и хвърлили вината върху местните цигани.

А Никола нямал никакво намерение да се задомява и подхваща тежкия чорбаджилък на баща си. Един светъл ден повикал файтон и с развято червено шалче обявил, че заминава за София, дето го чакали другарите му да възцарят анархията. И дядо Аврам развързал кесията, а тя била доста дълбока.

В София Никола се свързал с кръговете около Гео Милев, финансирал печатницата на земляка си Ламар и станал безспорен авторитет в онези среди. Злите езици говорели, че се занимавал със снабдяване с оръжие на буната през 1923 г., но полицията му влязла в дирите и след взривяването на църквата „Св. Неделя” през 1925 г. го прибрали, но парите на бащата отървали наш Никола и той пристигнал тържествено в Торос, обвит със славата на герой от съпротивата. Пак речи в кръчмата с черна риза и червено шалче, но дядо Аврам бил категоричен, че след толкова отсъствия му било време да се жени и скоро свършили и тази работа. С баба Гана му довели една красива, кротка и с дебела зестра жена нейде от Дъбниците. Казвала се Станка и била тиха и послушна. Направили сватба за чудо и приказ. Една седмица духовата музика кръстосвала между Торос и Дъбниците, леело се вино без мярка и димяли огнищата. Благоденствието се изсипало върху Станка и Никола – свързвали се два богати, тежки рода, но нашият герой не бил нещо много на кеф, освен когато взимал чифтето да изгърми няколко фишека, но не държал дори реч, което се приело смутително, но виното накарало всички да забравят пропуска на младоженеца. Повъртял се в селото Никола с булката седмица-две, ораторствал няколко пъти в кръчмата, направил девическа група от негови последователки и накрая пак повикал файтона. Обяснил на дядо Аврам, че заминава в Румъния, където щял да развърти някаква търговия и да се върне след два-три месеца с голяма печалба, а бащата на младоженеца пак отвързал кесията. Станка го изпратила с влажен поглед, а красавеца шибнал конете ядно. Минали не три месеца, а цяла година. Станка родила момче Аврам, но бащата го нямало никакъв, а попът писал на владиката как да кръсти детето като го няма бащата, но получил разрешение, защото дядото бил толкова уважаван човек в околията, как иначе…

Но някъде април-май през 1927 г. във вестник „Мир” се появила статия на две страници, която разказвала за страховитата банда от анархисти на Васил Героя, действала в Ловешко и Троянско. Как опитали да оберат „Земеделска банка” в Троян, били обкръжени, Героя се самоубил, но най-верните му помощници Никола Аврамов и Дочо Узунов „като лъвове” се измъкнали. На една от снимките ни гледал нашия човек с ризата и шалчето. Вестникът станал сензация в северняшкото село, дядо Аврам престанал да ходи в кръчмата, а хората си припомнили за обира на потребителската кооперация.

Най-неочаквано през зимата на 1928 г. изведнъж се появил Никола, но с другарка и съмишленичка. Тя се казвала Тинка и била нейде от Ямбол, където анархизмът бил отдавна победил, късо подстригана, с клин и пистолет на кръста. Още същата вечер в кръчмата имало речи и стрелба в тавана в чест на скорошната победа на световната анархия, но потресът настанал, когато Никола тържествено обявил, че Тинка ще живее при него, тъй като така правели в Съветския съюз и нямало такива неща като брак и други буржоазни глупости. Завел я той при Станка, дядо Аврам и баба Гана, а там го чакало вече отрасналото му детенце. На другия ден се чували риданията на Станка и пъшкането на баба Гана, а Никола и Тинка направили нова агитация в кръчмата. Леко разочаровани, девойките възстановили анархистичния кръжок и приели новата двойка, носеща модата от Съветския съюз. Дядо Аврам повикал селския поп да отиде и развали това „дяволско сборище” в къщата му, но Тинка смело застанала с пищов на верандата и не дала да се намесва църквата в любовните им дела с Никола. И тогава баба Гана излязла на двора и започнала да вие като на умряло: „Николеееее, пусти Николееее! Пуст да опустееш, Николеееее!” И в този миг се родил за вечни времена Пусти Никола и вече никой не знаел истинското му име. В Торос и цялата страна станал известен като Пусти Никола. Жена му Станка нямала къде да ходи при тоя срам и резил, и останала с детето при влюбената двойка анархисти. А владиката лично дошъл и ги отлъчил от Светата Църква.

В края на зимата се раздвижили и светнали привържениците си как да правят „ексове”, т.е. грабежи в името на социалната справедливост, угнетените и потиснати представители на работническата класа и безпросветното селячество. Последвали ги четири-пет от торошките момци, привлечени от перспективата за бързо забогатяване и многоженството, което пропагандирали лидерите им. Станали няколко успешни „ексове”, но при опит да се обере кредитна банка в Тетевен полицията застреляла безмилостно Тинка и арестувала Никола. Процесът се гледал публично в читалище „Борба” в Торос. Всички хвърлили вината върху непокорната Тинка, която се оказало, че в родния Ямбол вече била известна на полицията с поредица от „ексове”, стрелби и размирици. За целта бил дошъл прокурор чак от Ямбол и Никола се разминал само с някакви си 5 г. затвор. Селските девойки въздъхнали с тъга, че няма да виждат красивия си съселянин, а баща му и жена му мълчали и гледали в унес. Майка му не намерила сили за този позор на чедото си.

Да, но след три години селото посрещнало мъченика Никола, който този път водел със себе си … нова жена. Тази новата той представил като Жоли, тя била с дълга резедава рокля, много грим и червена коса. Пристъпвала важно с чадърче и гледала на торошени пренебрежително и отвисоко. Дядо Аврам казал „Защо не остана в затвора?”, баба Гана завила като ранена вълчица „Пустииии Никола, пуст да опустееш…”, а жена му отишла при комшийки с детенцето. Разтоварил Никола файтона и обявил на окончателно ошашавените си съселяни, че преди да победи анархизма, ще трябва да се премине през фазата на комунизма, така учили умните глави и така щяло да бъде. В затвора местния красавец бил се понаучил от другарите си на агитация и работа с населението. Веднага организирал дружинка за просвета, спомагателна кооперация, но изумил всички, когато заявил, че ще учредява дружество на трезвениците. Полека-лека и жена му се върнала от комшийките и заживяла с шармантната Жоли, която иначе била майстор на кафето и сладките приказки. Скоро обаче мълвата донесла, че Жоли не била никаква Жоли, а най-обикновена Запрянка, домъкната от Пусти Никола от някакъв софийски шантан, където набирала непреходна слава с мурафетите си. От селската кръчма ги прогонили, защото властта се плашела от съветския комунизъм и последователите им в страната, та Никола взел да прави сбирките в богатия дом на баща си. Но една прекрасна теменужена вечер се чул сърцераздирателния вик на дядо Аврам: „Аз команист в къщата си не щааааааа!” И казал на Пусти Никола, че ще му отдели един декар и там той да си прави къща и да си събира „команистите”.

Но заплахата не се осъществила, скоро след скандала дядо Аврам се гътнал от мъка и гняв, че любимият му син се свързал с „команистите” и му водел разни жени в къщата, та го направил за срам и резил. Погребението му било грандиозно – дошли стари негови приятели от народно-либералната партия, Царят изпратил телеграма, областният директор на Ловеч произнесъл прочувствена реч в църквата, положили го в двора на Божия храм, защото приживе бил от най-големите ктитори, а Пусти Никола придържал майка си и уж проронвал по някоя сълза, но хората в селото били категорични, че той е уморил стария и добър човек. И така Пусти Никола останал наследник на огромното богатство на поборника и тежък чорбаджия Аврам Бангията, както го знаели в цялата страна. След четирийсетия ден от погребението дал по някой златен наполеон на четирите си сестри и ги отпратил да си гледат семействата, а завел Жоли във Виена откъдето се върнали облечени по последна мода и вече ги придружавал втори файтон с покупките. Съпругата Станка била омилостивена със забрадка и нова престилка. Хорската мълва прошептявала, че Пусти Никола и Жоли, крипто Запрянка, били във Виена и по техни си, „команистически” работи, ама нямало доказателства. Мелницата и тепавицата на дядо Аврам работели на пълна пара, вършачката също носела добри пари, стотиците декари земя давали работа на цялата циганска махала в Торос, но Пусти Никола още в началото констатирал, че това не е работа за него и преброил парите в кеш, които останали от баща му, и обявил, че тръгва на обиколка из България да види как се развиват комунистическите идеи. Било 1934 или 1935 г.

Оставил имането да се коландри от Станка и Жоли, която изведнъж нещо охладняла и към „светлите бъднини” и се хвърлила да наема работници, да договаря цени за семена и торове, да строи бояджийница и разни такива буржоазни неща. А междувременно явно не забравял понякога, че има официална жена пред Бога и селото, и в края на 1936 г. Станка му родила момиче, което той нарекъл Роза на някаква функционерка на партията, но отказал да го кръсти в църква. Тайно при едно от поредните му странствания Станка и майка му Гана кръстили тайно момиченцето в църквата. Жоли така и не му родила дете.

Някъде 1938 г. трябва да е било, Пусти Никола се прибрал с поредната жена – някаква Мария от Самоковско, но настанал голям скандал. Баба Гана вече била стара и немощна, Станка примирена и тиха, но този път отпор на Пусти Никола дала непокорната бивша куртизанка Жоли, която се сбила още същата вечер с Мария, та виковете се чували цяла нощ из спокойното селце. Отишла тя в кметството и заявила на кмета, че не я интересуват как било в Съветския съюз, тази Мария щяла да донесе само неприятности, защото била еврейка и комунистка, и за доказателство плеснала личната карта на самоковката, където черно на бяло пишела, че е Мария Бехар и т.н. Нямало никакво значение, че тя също нямала брак с Пусти Никола, но заявила, че „законната му жена” също била против пришълката. Кметът и селския стражар направили проверка и се оказало, че Мария носела пистолет, бомба и някакви опасни книги. Извикали Пусти Никола и му казали да не резили селото, а да разкара тази опасна жена, откъдето я намерил.

Пусти Никола вечерта пребил Жоли и Станка, но на другия ден пак се натоварил на файтона, заедно с поредната любима и казал, че от това село нищо не става. Гръмнал три-четири пъти във въздуха и пришпорил конете. Скоро обаче вестниците пак попаднали на сензация: на първите страници били Пусти Никола и Мария, които направили поредица от „ексове” в Чамкория, но били заловени и Софийския областен съд ги изпратил в затвора за 4 години. От страшна мъка и срам през 1941 г. се споминала тихо и кротко, както живяла, майка му баба Гана. Погребението било многолюдно, но не така тържествено както на дядо Аврам, пък и годините били вече военни, но властите направили фаталната грешка на пуснат Пусти Никола от затвора да изпрати майка си в последния и път. Пристигнал той в селото, охраняван от четирима стражари, запалил свещица и се прекръстил, дари изумил всички като влезнал в църквата. След службата нещо се объркало, чули се изстрели и опечалените видели как Пусти Никола се прехвърлил през оградата и, гърмейки с револвер, забягнал към гората. Двама от стражарите хукнали да го гонят, но изненадата била толкова голяма, че опитът им бил напълно неуспешен. Като отминала суетнята се разбрало, че той ранил двама от телохранителите си, използвал изнасянето на ковчега от църквата и духнал, та се не видял. Хората се чудели откъде имал пистолет и слуховете обвинили за пъкленото дело опечалената Жоли, но така или иначе Торос се сдобил с първия нелегален в Ловешкия край.

В селото се настанили германски войски, кръчмите се пълнели всяка вечер, вестниците се четели от всички, а доста от мъжете благославяли Царя, че обединил родината с „новите земи”, за които те били воювали. Уж търсела властта и Пусти Никола като опасен за държавата бандит, но той най-спокойно се прибирал от дъжд на вятър при двете си жени, оглеждал двете си деца, информирал се за новините, дори се понапивал. Световните катаклизми заемали мисленето на хората, та в Торос въобще не се вълнували толкова от Пусти Никола, а авторитетът на баща му не позволявал на стражарите да подгонват сина, въпреки черната му слава.

По-късно историята на партизанското движение говори за славната дейност, която Никола Аврамов – Пустия развивал в помощ на нелегалните бойци за победата на световния комунизъм. За разлика от повечето партизани, той винаги разполагал с достатъчно пари (двете му жени се грижели да не остане гладен и жаден), кръстосвал страната, организирал чети и свръзки, финансирал любимците си от наказателните тройки, правил засади и „ексове”, но винаги си оставал верен на своята първа любов – анархията. Свенливо мемоаристите от този край признават, че Никола Пустия получавал и сериозни суми от братята руснаци, че дори от английските служби, но така и никой не се заема да проучи финансовата мощ на нелегалния деец.

Идва 9 септември 1944 г. и червенобрежкия партизански отряд „Г. Бенковски” влиза в селото и веднага избиват попа отец Константин Бъчваров, директора на училището Тодор Бочев и съдържателя на кръчмата Семко Цацов. Застреляни са като кучета по улиците от Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Пеко Таков, а през това време на трибуната възкачили Гена Уруспията да се жалва колко била репресирана от фашистката власт. Настъпило време разделно за китното селце, време на терор и отмъщение. След десетина дниq обвит със слава и накачулен с оръжиеq се появил и Пусти Никола, който по Девети бил в столицата да превзема централната власт и веднага емнал местните комунисти как може да избият напълно невинни хора, особено Семко Цацов, който му бил голям приятел, посрещал го в кръчмата, дори го криел, когато го подгонели. Побеснял и като разбрал, че най-голямата курва в селото Гена Уруспията се писала комунистка и репресирана, но тя била заминала вече за София да се издига в партийната йерархия. И тогава Пусти Никола на събрание в читалището разказал колко много заслуги за новата власт имала неговата другарка Жоли, която носила безценна информация на центъра, криела нелегални в мазето на къщата, пренасяла взривни материали, поддържала кореспонденцията на партизанските чети. И все такива чудесии. За миналото x на елитна шантонерка никой не отворил дума. Дошли от областния център да го омилостивяват, обяснили му, че станала грешка с убийствата и го отрупали с куп награди и почести. След няколко дни в Торос спряла луксозна черна кола и потърсили Пусти Никола да го карат в София, защото от него се интересували другарите в София. И този път той заминал от Торос вместо с файтон, с луксозна лимузина, но не изневерил на навика си да държи реч. Изправил се на площада в селото и казал, че от тук нататък никой няма да бъде репресиран, дошъл вече комунизмcj и след него обезателно ще дойде пълната анархия, когато всички в селото щели да живеят като братя. Изглеждал красив в новата черна риза с червен шал и много убедителен, а хората в Торос цъкали с език как така до вчера му се смеели, а той бил такъв герой.

В София другарите го запитали какво да направят за него, защото той бил стар боец по всички фронтове и сега трябвало да бере плодовете на труда си по нелегална линия. Лично Вълко Червенков и Трайчо Костов го приели с почести и му закачили някакъв медал. И се върнал Пусти Никола като областен управител на Ловеч в Торос, с личното назначение от правителството на Кимон Георгиев. Още на другия ден не тръгнал за работното си място, а за едно от съседните села Блъсничево, което по-късно ще го прекръстят на Румянцевоq и давел от там поредната си сърдечна изгора. Тя била съвсем млада, красива циганка с черни очи и тънка снага, и се казвала Айша. Потресът в селото настанал, защото се оказало, че старият харамия не е забравил навиците си. Но Пусти Никола обявил, че Айша като бил нелегален го криела в дома си в Блъсничево и никой не знаел къде е той, носела му сланина на тайни скривалища и разнасяла писмените му указания до другарите. Обявил на Станка и Жоли, че Айша ще живее при тях и не може да има никакъв спор в това. Никой не посмял да протестира, защото славата на Пусти Никола била неоспорима. Едва тогава заминал за Ловеч да види как вървят нещата с управлението. Голямото празненство станало след седмица – две. Местният свещеник не искал и да чуе да венчава Пусти Никола и Айша, той си имал жена и деца и законен брак пред Бога, а тя била съвсем млада да изпада в такива грехове, но не спряло това поостарелият герой да спретне тържество за чудо и приказ. Цяла седмица обикаляли духовите музики между Блъсничево и Торос, много вино и ракия се леели, много чевермета и гювечи се изяли. И този път не се минало без разправии. Жоли се възправила срещу Айша и не давала и дума да се издума да влезе в къщата, но се намесил Пусти Никола и с няколко юмрука прекършил съпротивата, а скоро продал тепавицата на дядо Аврам, дал парите на Жоли и я отпратил да ходи и да оползотворява партийните си заслуги и да си харчи парите. Жоли се повъртяла, повъртяла, но накрая склонила, събрала дрехи и малко багаж, а Никола й изпратил кола да я откара в София и остави там за вечни времена. Станка, както винаги си мълчала и тихо си гледала децата. Вече всичко й било познато. Така Айша се настанила в къщата на областния като стопанка и се развъртяла. Оказала се оправна циганка и хората я приели. Всяка седмица Пусти Никола се прибирал и тогава наставала голямата веселба. Викали музиките от Блъсничево и Торос, а Айша извивала гласа си: „Дурем далеее Тудорестееее…” или „Чайшукарие, паламанде…” Пусти Никола гърмял във въздуха и обявявал, че скоро всички ще живеят така, защото ще настъпи ерата на анархията.

Да, ама подкарали двадесетина души от Торос и ги вкарали в полицията в Луковит като обявили, че Народният съд ще ги съди и няма да има прошка за селските думбази и фашисти, но на втория ден се появил Пусти Никола и казал, че той не се борил за това да тормозят хората от неговото село и заминал за Луковит с кръвясал поглед. Там не посмели да се възпротивят на местната легенда и той подкарал арестуваните към селото си, защото, според него, били добри и трудови хора, които никого не са предали в годините на дългата му борба. Надигнали се местните партийци, писали изложения до партията, споменали за всички прегрешения от миналото на Пусти Никола, за Тинка, Жоли и „ексовете” и накрая завършвали, че Никола Аврамов Бангиев не е никакъв комунист, а краен анархист, който бил опасен за държавата, защото си е най-обикновен бандит. Направили анкета, в която и бившата шантонерка Жоли потвърдила обвиненията и извикали областния управител в София. Прочели му обвиненията и го приканили да даде обяснения, а Пусти Никола им казал: „Що не си ебете майката долна!”, захвърлил документите и тръгнал. Опитали се да го спрат, но анархистът им казал, че ей сега ще хвърли една бомба и ще ги избие всички. Оставил им даже и служебната кола и си наел файтон да го откара в Торос, дето спретнал поредния гуляй и държал революционна реч, в която директно обявил, че не му харесват работите дето стават в държавата и нещо имало сбъркано, но докато е жив, щял да се бори за възшествието на анархията.

По това време младата Айша го дарила с момиченце и Пусти Никола се разтопил. Кръстил го на майка си Ганка в знак на признателност и извикал попа да го кръсти, както се полага. От това време го поменеше баба ми: „Пусти Никола седи на верандата, красив и поостарял, но на масата задължително стои чаша с вино и до него кошче с бебето. Отвреме навреме извади пушката и гръмне във въздуха”. Другите му две деца били отраснали и той грижовно ги изпратил да учат някакви науки в любимата му Виена, със заръката да се свържат с другарите му от анархистичния кръжок.

Дошли изборите за Шесто Велико народно събрание и партийните другари се сетили за авторитета и страстта на Никола. И тогава за първи път в селото дошъл самият Георги Димитров и попитал къде може да открие другаря Никола Аврамов – Пустия. Събрали се цялото село и тръгнали към къщата на великия си съселянин, водени от самия шеф на комунистическата партия. Георги Димитров прегърнал Пусти Никола и разказал на всички какви огромни заслуги имал той към Коминтерна и партията още от времето на Септемврийското въстание и поканил другаря си да се включи в изборите на страната на Отечествения фронт, но Пусти Никола съвсем не бил толкова вдъхновен и отвърнал, че щял да подкрепи Трифон Кунев, който бил в затвора, а двете семейства имали старо приятелство и в Луковитска околия той щял да гласува само за него, не му се занимавало на дърти години с избори. Но Трифон Кунев бил николапетковист и станал конфуз пред очите на вожда Димитров. Най-невъзмутимо Пусти Никола обърнал гръб и се прибрал за потрес на всинца. На изборите Трифон Кунев спечелил триумфално изборите в Луковитска околия и го пуснали от затвора, а в Торос нямало никакви насилия, защото Пусти Никола и другарите му обикаляли с пушките на рамо, а след изборите имало празненства и „Чайшукарие”.

Минали няколко години на селска идилия и настъпили тежки времена. Подгонили селяните да влизат в ТКЗС, да предават наряди и добитъка. Първо отишли в Пусти Никола, който бил най-големият земевладелец и собственик на воденица и вършачка, а той отвърнал, че е оставил управлението на имотите на Айша и Станка, а двете жени не давали и дума да се издума да влизат в колхоз и агитаторите подвили опашката, защото размирникът стискал пушка в ръката си. На Айша се било усладило да е чорбаджийка, да наема работници, да плаща, да продава и да праща пари на многобройната рода в Блъсничево, та погледнала с любов анархиста, а Станка от години си била свикнала да го слуша и се подчинява. Първенците на селото решили да го оставят на мира засега и да натиснат другите, а и били респектирани от лютия нрав на Пусти Никола. Да, но в началото на 50-те години останали частни стопани едва двадесетина души в селото, но най-заможните, и пак се присетили за него. Събрали агитка и повели селската духова музика към дома на пусти Никола. Водачи били комсомолците Неньо Найденов от Торос и Васил Пацов от Ъглен – тогава имало такъв почин да си гостуват агитатори по селата. И засвирили циганите пред дома на чорбаджията-анархист, а агитаторите дирижирали скандиранията „Долу буржоазията! Смърт на думбазите!” и други такива.

В началото Пусти Никола изпратил Айша и Станка да им занесат дамаджана с вино и тава с баница, да хапнат, да пийнат, па да го оставят на мира, защото момичето му било малко и не можело да спи. Хапнали, пийнали, но на другия ден Найденов и Пацов пак ги домъкнали и пак засвирили под прозорците, и така три денонощия. Селото луднало. На четвъртия ден Пусти Никола се показал на верандата и им казал да си вървят, че ще стане страшно, но ония надули флигорната и тромпета и заблъскали тъпана. Тогава той им извикал „Що не ви еба мамата!, влязъл в стаята и се появил с карабината в ръце. С първия изстрел повалил ръководителя на музиката Алиман Жабата, а веднага с втория пушнал и един от комсомолците. Найденов и Пацов с цялата агитка търтили да бягат, а Пусти Никола повалил още един.

Селото се подпалило, това било сериозна работа, дошли милиционери от Луковит, защото били убити двама верни другари, за циганина музикант никой не се трогнал, но от Пусти Никола нямало ни вест, ни кост. Прибрали Станка, Айша и детето Ганка, но те само мигали и не знаели къде е любимият мъж. Тогава открили милиционерите, че още в древни времена Пусти Никола и Тинка били прокопали таен тунел, който водел от мазето на къщата чак в гората и през който вероятно се измъкнал злосторникът. Дошла войска и поставила под постоянно наблюдение къщата и воденицата, а другите тръгнали да издирват Пусти Никола в старите му партизански явки, ходили и в Блъсничево в къщата на Айша, но напусто. Чак след месец се чуло, че Пусти Никола станал горянин и оглавил чета, която щяла да разтуря ТКЗС-тата в околията. Станали „ексове” по кооперативите в съседните села Дерманци, Дъбен, Ъглен и Бежаново, подпалили дъскорезницата в Гложене, а в Брестница пребили селския пъдар. На 19 август 1952 г. в Червен бряг четата била обградена от войска, точно когато се били насочили към местната банка за поредния обир. Завързала се престрелка и по едно време излязъл Пусти Никола и се взривил, та убил и няколко от войничетата. Така завършил живота си славният анархист, комунист, горянин, женкар и бохем Пусти Никола. Докарали разкъсаното му тяло в Торос за назидание и го погребали само Айша, Станка и попът.

Но историята не свършва дотук.

Станка скоро след това се поминала, децата на Пусти Никола останали във Виена и едва след десетилетия се разбрало, че синът е виден музикант в операта, а дъщерята е зъболекар с елитна клиентела. Взели на Айша и воденицата, и земята, и вършачката, но тя останала в къщата дето я бил довел любимия размирник да си гледа дъщерята. Някъде в началото на 80-те години на 20 век кметът на селото Неньо Найденов орезилил партията като го хванали да натиска циганката Станка /дъщерята на Айша и Никола/, изключили го от БКП, че опозорил семейството и партията. Това го помня и аз, защото жена му на Найденов ми бе заместник-директор на училището в селото – една изключително красива, фина и деликатна дама. А през 1984 г., в чест на 40 годишнината от победата на народната революция, се сетили за заслугите на Пусти Никола към партията и държавата и се наредило да се увековечи славната му дейност. Никой не знаел къде е гробът му, но на мястото, дето била къщата, издигнали постамент, но който и до днес се чете: „На това място живя Никола Аврамов Бангиев-Пустия – 1897-1952 г. Виден борец за човешки права и деец за освобождението на България от фашизма.” Забравени били всички „ексове”, хареми, обири, файтона, убийството на партийните другари и горянската чета. Звучали разпалени слова и много украсени спомени за видния торошенин, когато знаели в цяла България като Пусти Никола. Май имало и заря в негова чест.

Последният път като бях в Торос стари хора ми разказваха, че всяка година през август в късни доби, в звездни вечери, от мястото, дето била къщата на Пусти Никола, се чували гърмежи, взривове и песни като „Чайшукарие паламанде” или „Дурем далеее Тудорестеее”…

.

Христо Марков,

Тoross.blog.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.