Home » Избрано

Избирателен ценз ще развърже ръцете за ромския проблем

2010.08.20 Един коментар

Решимостта на Франция да експулсира български и румънски цигани фокусира общественото внимание върху ромския проблем. По данни на “Ройтерс” България е на второ място в Европа по брой на ромите – 800 000.

На първо е Румъния с 2 400 000. Статистиката у нас брои обаче само 370 000.

Според социолога Михаил Мирчев останалите, които се турчеят или българеят, са роми, които са се измъкнали от блатото и живеят по нормалния начин – чрез труд и спазване на нормите.

“Труд” предлага анализа на Мирчев как да се справим с проблема на тези 370 000, които през последните 20 г. се върнаха към предцивилизационните форми на живот в гетата.

Европейско ли е поведението на Франция, питаме се тези дни, докато очакваме първите наши експулсирани съграждани.

Франция е в сърцето на Европа, една от трите държави в ядрото на ЕС. Франция – няма спор – е демокрация, но се отличава и със силна държавност. Французите са космополити, хуманисти и в същото време националисти в кръвта си.

Те пазят себе си. Не се церемонят много-много и преминават към наказателни действия, когато едно компактно население не се държи според правилата на държавата и гражданството.

А какво правим ние?

В България има много хора и организации, които крещят, че дискриминираме циганите-роми.

Голяма част от тях обаче – около 300-350 хиляди живеят в гета и гетоквартали и спрямо тях държавата си позволява не дискриминация, а обратното – привилегии.

Какво друго, ако не привилегия, е да не си плащаш тока, да не поддържаш хигиена, да не уважаваш полицията, в случай че тя иска нещо от тебе…

Явлението се обозначава с понятието “позитивна дискриминация” – ощетяваш мнозинството, като даваш неестествени привилегии на малцинства.

За позитивната дискриминация има няколко причини. Първата е чувството за вина на обществото.

При социализма – в продължение на няколко десетилетия имаше комплексна и целенасочена политика спрямо циганското малцинство. Ако някой отрича постиженията на тази политика, той или е сляп, или е с идеологически промит мозък.

Социализмът окултури и приобщи към съвременните форми на живот голяма част от ромите. Към 60-те 2/3 от тях бяха неграмотни, в края на 80-те – само 1/3 (сега според НСИ неграмотността отново е нараснала до 60% – б. р.).

Огромна част от циганите, хора, които не обичат да ходят дисциплинирано на работа, бяха влезли в заводите, канцелариите, земеделските стопанства и т. н.

Преходът през 90-те започна с бърза деиндустриализация и близо един милион безработни. Първа и най-масова жертва станаха хората без образование и квалификация.

Изведнъж циганите-роми, които социализмът беше направил работещи, се оказаха на улицата и без надежда да си намерят цивилизовано препитание.

Втората причина за привилегиите е по линия на мизерията и асоциалността.
Държавата остави тази общност на самоуправление, а тя се самоуправлява, връщайки се назад в историята.

Циганите, които се обособяват в компактни квартали, все повече изпадат в примитивни форми на живот. А държавата е все по-безпомощна да регулира бита, комуналните услуги, чистота и т. н.

Получават се “сиви зони”, които са извън контрола на държавата. В тези сиви места населението се организира на племенен принцип и там никакви контролни органи и обществени институции нямат сила, власт и авторитет.

Осъзнавайки своята слабост, държавата започва да прави компромиси и да прощава на това население постъпки, които не се прощават на другите граждани.

Третата причина е в масовата криминалност.

Общността затъва в бедствие на неграмотност, структурна и дългосрочна безработица и по естествен начин става развъдник на масова криминалност.

И държавата отново проявава слабост. Вместо да въдворява ред, тя вдига ръце и се отказва. Престъпността става норма сред циганската общност.

Неусетно станахме толкова демократични, че загубихме мярката и сега трябва да се лекуваме от криворазбрана толерантност.

Неин израз е и понятието “роми”, което политически беше наложено в началото на 90-те. Само защото някой реши, че било обидно да ги наричаме цигани.

Тъй като циганите-роми не са единна етническа общност, част от тях приемат името роми, друга го отхвърля. Европейците, за разлика от нас, не се срамуват да наричат ромите с термина цигани.

Проява на нашата неестествена срамежливост е и липсата на данни за циганската общност. Какъв процент от ромите са с криминални досиета, колко не си плащат здравните вноски и не са осигурени?

Има начин държавата да произведе тези числа и да ги има поне в секретните анализи. За жалост се съмнявам, че ги има и там.

Отсъствието на информация е израз не само на политическо безхаберие, но и на страх. Страх да се бръкне дълбоко в реалностите.

Проблемът е огромен, изкуствено утежнен през последните 20 г. и сега справянето с него ще бъде ужасно трудно. Днешните политици гледат в кратка перспектива – до 3-4 г., докато мине мандатът.

Безсилието на държавата и нежеланието на политическия елит да реши проблема, разбира се, са опасни за обществото. Отношението на всеопрощение към действията на ромите изострят настроенията срещу привилегированите групи и създават почвата за феномени като бръснати глави, неофашизъм и др.

Всяко явление започва да ражда своето противодействие – първо като напрежение, после като форми за контраатакуване.

Има ли изход?

Парите, които се хвърлят за решаване на ромския проблем, потъват в пясъци, цигански барони, в български полумафиотски структури. На практика те не отиват за благото на обикновения циганин…

Няколко нови спретнати къщички вършат работа за неколцина семейства, стига новодомците да не подпалят паркета.

Инициативи като “Ромско десетилетие” имат своята роля и нека се правят, ако обществото е достатъчно богато. В добрия вариант подобни мероприятия са в полза на няколкостотин души, а не на 300 000-400 000. Никой не бива да си прави илюзията, че това е начинът обществото да се справи с циганския въпрос.

А възможности за решения има. Да си представим, че се въведе образователен ценз за гласуване – който не е завършил VIII клас, да не може да гласува. Ако условието влезе в сила, големи цигански маси ще бъдат изключени от всеобщото избирателно право, защото не са покрили гражданския минимум за образование.

Като социолог, който брои бюлетините на избори, твърдя, че на последния парламентарен вот бяха купени около 200 000-300 000 гласа. Огромна част от тях са на хора от циганския етнос.

С въвеждането на избирателен ценз две трети от тази маса, която чака на опашка кой ще плати повече, ще бъде без право да гласува. Само с една промяна в закона първо, проблемът с търговията с гласове автоматично отпада.

Второ, партиите, които по този начин решиха да влизат в парламента и общинските съвети, ще загубят интерес да поддържат бедствието, наречено циганско малцинство.

На държавата ще се развържат ръцете, за да започне да решава проблема чрез акции, които го атакуват в корена. А не да действа на повърхността с пропагандна цел.

Решението за образователен ценз би било в рамките и логиката на демокрацията. То не е уронване на демократичността, както вероятно биха възразили мнозина. Би трябвало обаче да имаме смелост да говорим за подобни мерки и да ги прилагаме.

За модел могат да ни послужат всички държави, където се спазва законът. Където не се допускат компактни ромски маси и гета, изградени на асоциален принцип. В Словения, Чехия, Унгария също има цигани и полугета, но проблемите там са принципно различни от нашите.

Тези държави не са позволили ромските общности да деградират в такава степен, колкото в България.

Михаил МИРЧЕВ
Източник: http://www.trud.bg

One Comment »

  • nik said:

    “Фашизъм! На позорния стълб!” – веднага ще скочат политиканите-популисти, виждайки застрашаваща намеса в статуквото на удобното животуване чрез купуване на гласовете на тези по неволя паразити за по 20-30 лева, а понякога – и за две кебапчета и чаша бира.

    “Демокрацията е в опасност!” – ще изреват добре платени клакьори от продажни медии. Да, демокрацията, и то в нейния първичен древногръцки образ, е наистина в опасност. Но какъв е оригиналът на това явление, известно като “атинска (елинска) демокрация”?

    Проф. Янко Н. Янков-Вельовски в книгата си „Политически и правни учения на Древна Гърция“ (С., „Янус“, 2004.-532 с.) обрисува достатъчно подробно този феномен (с.515-528, §36. Политическата роля на народните маси). Възникването (раждането) на демокрацията съвсем не е било спонтанен, естествен процес, а дирижиран от тогавашните олигарси подход за справяне с неудобни за тях личности.

    Що се отнася до термина demos, неговата етимологическа природа е свързана с „управлявам с угодничество“, „привличам/прелъстявам на своя страна“, „хора, хранени на обществени разноски“; произходът й се родее исторически с друг термин – ohleo – „премятам/премятам се“, „възбуждам/подстрекавам“, „досаждам“, „шарлатанствувам“. In omni summa – „градска паплач“ („тълпа“, „навалица“, „зависими хора“, „хора, намиращи се извън рамките на обществото“).

    „Cratos“ пък означава „власт“. На „народните маси“ и днес внушават от всички възможни амвони (политически, идеологически, религиозни, „научни“, педагогически, медийни, и т.н., и т.п.), че „демокрация“ означавало „народна власт“ (колкото градската паплач е народ, толкова и властта й/му принадлежи…).

    Всъщност, от времето на раждането на древногръцката (елинската, атинската) демокрация се е променило само едно: манипулаторите-олигарси са останали в миналото, избутани от настанилите се на техно место манипулатори-плутократи.
    (Пояснение: олигархът е притежател на законно придобито – обикновено в течение на дълъг период от време, измервано понякога с поколения – богатство, докато плутократът е незаконно забогатял от кражби, грабежи, геноцид – престъпник).

    Извод: географската територия, известна като „Народна Република България“, а днес – като „Република България“, е учебникарски пример за класическа древногръцка (елински, атинска) <<Демокрация!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.