Мой приятел от Скопие, добър, мотивиран, знаещ българин, ми се оплака, че от ДАБЧ са отказали да му издадат удостоверение за български произход. Човекът е с българско християнско име и фамилия. За да не попадне в лапите на посредниците, сам си е подал заявлението към ДАБЧ в българското посолство в Скопие. Приложил е осигурителната книжка на баща си, роден в Скопие, от която е видно, че през 1941 г. е български поданик. Да, в този документ не пише, че е българин по народност, просто няма такава графа. Но не знаят ли бюрократите, че съгласно Наредбата-закон за поданството в новоосвободените земи, само на лицата от българска народност се предоставя българско поданство? Така че документът е напълно надежден за доказване на българска принадлежност на възходящ. Но въпреки това на сина на въпросния българин – български поданик се отказва издаване на удостоверение за български произход.

По този начин демокрацията ни мина през еднопартийно, двупартийно, трипартийно, многопартийно управление, сега вече тя се изпразва от съдържание и преминава към непартийно, задкулисно управление, т.е. олигархично управление, в което главните фактори няма да бъдат “приватизаторските” олигарси, т.е. тези, които плячкосаха огромна собственост, благодарение на връзките си с политическите партии (по-скоро с политическия елит), а “политическите” олигарси, които освен огромна собственост, натрупана чрез властта и контрола в нея и върху нея, имат и монопол върху властовите ресурси.

Вече почти окончателно администрацията е превърната в гръбнак на Партията на властта. Тя става негова социална база, в негов избирателен потенциал. За първи път след времената на соца ние имаме партия, кото разполага с почти пълен монопол над кадровия подбор и кариерното развитие на администрацията. Това кара всеки в администрацията да се оглежда и ослушва как се отнася към него Партията на властта, докато качеството на работата му е на заден план. Именно този социумен гръбнак, тази социална база, този социетален фундамент на Партията на властта й рекрутира нови функционери, комисари, членове и поддръжници, печели й избори, обезпечава й огромни финанси и депресира и демотивира нейните опоненти, а понякога ги купува на килограм живо месо.

Ньойският диктат обаче не целеше само да отслаби България и българите, той имаше за цел да ги унижи морално и да им вмени чувство за вина. Неслучайно датата, на която бе подписан, умишлено съвпадна с Деня на победите – бойният празник на Българската армия, прославящ нейния последен победен ден в Сръбско-българаската война от 1885 г. (15/27 ноември). Със същата реваншистка цел тогава беше създадена и легендата за „българските насилия“ в Поморавието, която се превърна в сръбска държавна стратегия, политика и пропаганда, насочена срещу България, от която обаче най-много страдаха българите в Западните покрайнини. Вместо да се укроти и затихне с времето, в последните години тази политика се възражда с нова сила в Р. Сърбия.

Прочетох с известно закъснение съобщението за медиите, с което кметът на Босилеград Владимир Захариев, председателят на НС на БНМ Стефан Стойков и председателят на Общинския съвет на Босилеград Славчо Владимиров обясняват защо не могат да участват на Кръгла маса „Публично информиране на български език“, организирана от портал ФАР, посолството на Р. България в Белград и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И трябва да призная, че останах изненадан от безцеремонността и липсата на елементарна политическа култура, които този текст демонстрира.

Депутатите от ВМРО предлагат издаването на нов тип личен документ за българите, родени и живеещи в чужбина, като алтернатива на българското гражданство. Чрез него наши сънародници зад граница ще получат право да живеят, работят и учат у нас. Според ВМРО процедурата за получаване на българско гражданство в момента е прекалено тромава, поради което предлагат да се въведе карта „Българин“ чрез промени в закона за личните документи.

Да създадеш колективен орган за вземане на решения, някакъв съвет, например, е безкрайно недостатъчно, ако в него заседават страхливи, примирени, апатични и-или дезинтересирани хора. С тях колективният орган за отговорност се превръща в орган за колективна безотговорност, който узаконява волята на онзи отгоре.
Така става още по-зле. Едно, че всичко наистина е имитация и симулация на демократичност, с което се дискредитира демократичността; второ, че онзи отгоре си измива ръцете – всичко е направено по законния ред! – и по този начин още повече се снемат задръжките му и се развихрят апетитите му.

Циничните изказвания за сметка на български дипломатически представители, че „ще бъдат записани с черни букви в историята на малцинството“, са недопустим гаф и показват липса на елементарно възпитание и лична култура. Именно затова те си мислят, че могат да подведат и да накарат българската държава да отстъпи от позициите си по проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини, и да се подчини на своеволието на самозабравилия се кмет Захариев. Довчерашният зам.-кмет и сегашен председател на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков е само подставено лице на кмета, което със закъснение от няколко дни се приподписва под документите, които той му поднася.

Безобразието на самозабравилите се босилеградки управници стигна дотам, че даже започнаха да пишат и историята на българското малцинство, в която имената на българските дипломатически представители Радко Влайков и Едвин Сугарев ги пишат с „черни букви”! Не се и съмняваме, че в тази тяхна история, времето в което Босилеградската община загуби две трети от населението си, в което бе съсипана цялата босилеградска икономика, в което бе унищожена природата и отровена питейната вода в Босилеградско, когато хората масово заболяват и умират, а Европейският парламент често разисква нарушаването на правата на българското малцинство, имената на Захариев, Стойков и Владимиров ще бъдат записани „със златни букви”.

„Игра на тронове“ – депутатски и евродепутатски – при казуса „Пеевски-Карадайъ“. Може ли ЦИК да се превърне в „екарисаж на законността“ като приема отказа на двамата важни в ДПС да се откажат от мястото си в Брюксел? Мнения на юриста Даниел Божилов и председателя на Гражданско сдружение „БОЕЦ“ Георги Георгиев, който е автор на сигнала срещу Централната избирателна комисия.
Положението е „sans changement“ (без промяна) – епизод от поредицата „Да си върнем обществените медии“. Могат ли радиото и телевизията на данъкоплатеца да са не само като търбух за пари, но и за доверие? Публицистът Кин Стоянов за борбата за националното радио като борба за българската идентичност.

Изборът на следващия главен прокурор е по-важен от евровота, местните и които и да е парламентарни избори, защото от главния прокурор зависи животът ни.
Дали ни крадат през къщи за тъщи или партийни субсидии, дали обвиняват независими кметове, за да пуснат спряното презастрояване, дали мълчат за затваряне на “Булгартабак” и разсипване на КТБ – всичко е в ръцете на главния прокурор, поради “комунистическата” Конституция на Р. България в тази й част!
Време е да имаме истински главен прокурор и няма да минат ни Гешев, ни Емил Радев, ни Ушев, който тичал да пили на Иво Хинов за присъдата на Иванчева.
Време е суверенът да има главен прокурор, а не статуквото, и да имаме и ние български Драгня в затвора, но не само един.