2022-05-16

1 thought on “Сертифициран ваксиниран ме е заразил. Да заведа ли дело?

  1. Похвалите и за спазването на закона, и спрямо Джокович, са в основата си левичарски – независимо дали авторите им са самоопроделят като левичари или не – ще споделя дясното разбиране за върховенство на правото и за същността на един закон, за да бъде той Закон.
    Върховенството на правото – или „властта на закона“, каквото е общоприетото понятие, означава, че индивидите са управлявани от общоприложими и спонтанно развити законови правила, и че тези правила защитават свободата на индивидите да се стремят към щастие по свой собствен начин.
    Върховенството на правото е основополагащ десен принцип. В своята най-проста форма този принцип означава, че трябва да бъдем управлявани по всеобщо приложими закони, а не чрез произволни решения.
    А защо „върховенство на правото“, а не „върховенство на закона“? Защото има „закони“, които не са никакви закони. Закони, които не са били положени предварително от законодател или законодателно събрание; не са били изграждани един по един, с решаването на всеки отделен спор. Когато законът е бил създаден по естествен начин, всяко ново решение е помагало да се очертават правата, които хората имат, особено по отношение на това как могат да използват собствеността и как да се тълкуват и налагат договорите. Управляващите само са го кодифицирали.
    Защо законите трябва да се правят от много хора, участващи в много спорове? Защото това ограничава възможността произволна власт да бъде концентрирана в ръцете на един законодател, бил той монарх или парламент.
    Законите трябва:
    – да бъдат общи и абстрактни, а не да изискват конкретни действия от гражданите;
    – да бъдат известни и сигурни, така че гражданите предварително да знаят дали техните действия са съобразени със закона;
    -да важат еднакво за всички хора.
    Законът е съвкупност от общи норми на справедливо поведение. Закон са онези правила, които хората следват, дори когато не могат да ги формулират.
    Когато ние се подчиняваме на законите, разбирани като абстрактни правила, които важат независимо от тяхната приложимост към нас самите, ние не сме подчинени на волята на друг човек и затова сме свободни.
    Е, такива ли бяха „законите“, приложени спрямо Джокович? Да, дори „законите“ трябва да се спазват, докато са закони. Но и трябва да се ПРИЛАГАТ като закони.
    По силата на своята природа, хората реагират срещу беззаконието, ако са негови жертви. Когато беззаконието е организирано от „закона“, в полза единствено на тези, които създават законите, всички ощетени се стремят, чрез мирни или революционни средства, да участват по някакъв начин в изковаването на Законите. Това предизвиква стълпотворението пред вратите на парламента. В краен случай – разбиването му.
    На снимката – пример за истински Закон. На 4000 години. Автор – Хамурапи. Само Десетте божи заповеди са по-добри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *