Сертифициран ваксиниран ме е заразил. Да заведа ли дело?

.

Ще започна питането си с малко философски размишления…

Много хора пляскат с радост от решението на Австралийския съд, който „спазил закона“ и не допуснал един спортист да участва в някакво състезание. Нека се абстрахираме от личността, а да разгледаме моментното състояние на спортиста – факт е, че към датата на пристигането си на далечния континент, той е здрав и готов за тежкото състезание.
Каква е причината да не бъде допуснат? Казват – законът.

Но нека видим какво е написал за закона в своето завещание доцент Николай Михайлов (Гусев) – дългогодишен преподавател по право в Софийския университет и автор на сайта Eurochicago.com:

„Законът се оказва нормативно закрепена, силово гарантирана и материално обезпечена воля, отразяваща съотношението на силите между господствуващата в конкретния момент социална прослойка (група, каста, клика) и противостоящите й групировки в обществото, при налагане нейните интереси в съответната сфера на обществените отношения.

Законът е толкова по-стабилен и дълговечен, колкото съдържанието му е по-приемливо за по-широк кръг заинтересовани от неговото прилагане обществени среди, т.е. колкото по-всеобхватен е отразеният в него консенсусен интерес.

Или, казано другояче: стабилността на закона е в правопропорционална зависимост от съответствието му с Правото, т.е. с неговата правосъобразност. Най-уязвими, изискващи най-грубо насилие при въдворяването им, са противоправните закони, отричащи общочовешкия морал. Те имат само временен успех, след което рухват под напора на вътрешно присъщите им противоречия, изразени преди всички в несъответствието им с основополагащи принципи на духовността, природата, прогреса, нормалната човешка същност.

…Колкото по-малко и въобще липсващи са допирните точки на конкретния закон до общочовешкия морал, толкова по-унищожителни са последствията от действието му (на закона) върху съответното общество. В крайна сметка неморалният закон е обречен, но пораженията, които нанася, остават, като налагат огромни усилия по преодоляването им.

Неморалният закон по принцип е създаван, за да обслужи определени, също неморални, интереси. „Dura lex, sed lex“ – са казали древните римляни. Тук внушаваната заплаха е, че неморалният закон е нещо по-добро от липсата въобще на закон. Също като лошата, неморална власт, която била по-малкото зло от липсата въобще на власт.

Налагането на подобни непререкаеми от демокрацията аксиоми води до неограничена разюзданост на социалната перверзия, присъща на плутократичните елити, държащи лостовете на властта в съответния социум. Така лавината на скараното с морала законодателство расте застрашително и затрупва под мощните си слоеве все повече свободни от нормативно регулиране обществени отношения.“

А сега нека Ви разкажа с конкретем пример, колко са адекватни днешните забрани и епидемични мерки в САЩ. Предполагам, че вероятно подобна ситуация е възможна и на други места по света.

И така, ще се старая да бъда кратък и, без да използвам имена, защото мой много близък човек в момента е болен с диагноза Ковид-19.

Та, този мой близък доскоро бе здрав и не е приемал лекарства, каквато практика има тук, след като преминеш определена възраст. Същият две години не се бе дал на заразата, тъй като съблюдаваше разумните мерки, добре описани дори в старите книги на Петър Димков.
Но от няколко месеца има ново работно място в нов офис. А офисът е от съвременен тип – стените на отделните стаи не са до тавана, а към около 2,20 метра и въздухът циркулира свободно от стая в стая. Практично за отопление и комуникация, но дали е така от здравна точка? Може би това е причината миналата година офисът да е бил известно време затворен, а служителите са работели от вкъщи. Но работата от къщи не винаги е по изгодна за определени бизнеси и дори за правителството, а и  сега по медиите обявяват, че Омикрон не е толкова опасен.*

Наскоро тук, в САЩ, намалиха срока на карантината до 5 дни и разрешиха на големите фирми да заобиколят законите, които иначе важат за останалите, включително и за фирмата, в която работи моят познат. И, както се очакваше – около Коледните празненства заразата се разпространи по-бързо. Една от служителките на офиса се разболява и от декември не идва на работа. За това тя вероятно няма вина, защото винаги е ходила с маска и е била много предпазлива. Има и основателна причина – не е в отлично здраве. Ето защо се е ваксинирала двукратно.

Тя се върнала на работата си със сертификат, че е преболедувала след 15 дни (повече отколкото е по закон, но само тя си знае доколко е била здрава.). В много американски фирми хората често се връщат на работа не напълно оздравели – понякога под натиск от началството, понякога по собствена инициатива. Знам го от приятели, които за годината имат 15 дни за отсъствия. Ако искаш, почивай 3 пъти по една седмица или боледувай веднъж за 15 дни, но след това нямаш право на друга отпуска, а само в изключителен случай по силно извинителна причина.

Но да се върнем в конкретния офис – само след няколко дни с Ковид-19 са диагностирани още две колежки. Двете работят непосредствена близост с първата и това, че са ваксинирани не им е помоигнало.

В САЩ няма закон да се проследява първоизточника на заразата. И офисът не е затворен. Не зная дали ще предприемат такива стъпки и сега, когато моят човек и още един негов колега се разболяват – заразата вече е плъзнала.

Ще разкажа как протичаше болестта на моя близък. Първите симптоми са от миналата неделя, 9 януари. Знаейки за двамата новозаболели в офиса, сутринта в понеделник, моят близък става по-рано за работа и минава през лаболатория да си направи два теста – бърз и PCR. Хубаво е, че тестовете тук са безплатни, но пък и търсенето за тях е по-голямо. Правят му само бърз тест, а за другия му дават час,  едва за в четвъртък. Бързият тест се оказва отрицателен и моят човек успокоен отива на работа. Следващите два дни, след домашно лечение и мерки, състоянието на моя близък не се бе влошило, но не се бе и възстановило. Ето защо в четвъртък отива на планувания тест, който е в 9:20. Но на път за лабораторията получава ново текстово съобщение (вж. снимката).

Отменят му ПСР теста, но го канят да заповяда само за бърз тест (уж много прецизен). Той се оказва положителен. Това е причината моят познат, вместо на работа, да отиде във втора, новооткрита лаборатория, където му правят и двата теста. Бързият отново излиза положителен. А още се чакат резултатите от бавния – днес е понеделник, а трябваше да са излезнали още в събота. Отгоре на всичко и аз се заразих – точно от моя близък, и от три дни съм с температура към 38,5 градуса, и се потя многократно.

Ето съобщението за позитивния ми тест.

Самият аз доброволно съм си избрал да съм в локдаун тази зима, но колко души в САЩ могат да си го позволят това? И колко души още ще бъдат заразени и ще починат?

А сега да попитам хората, които твърдят, че ваксините са единственото ни спасение. Кой е виновен за заболяването на моя познат – съответно и за моето положение, и за причинените ни страдания?

Да ги попитам и втори въпрос, подсказан ми от коментар на г-н Халачев:

Нали вече е доказано, научно и неоспоримо, че ваксинираните се заразяват и самите те заразяват други хора?

Вижте какво още пита г-н Халачев:

Не е ли престъпление пускането на голяма, доказана група разпространители на Ковид, сред здрави хора да заразяват? И при това снабдени с държавен документ, който напомня силно на този показан във филма „Лиценз за убийство“ – вж. линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Licence_to_Kill

Налагащите зеления сертификат (след признанието, че ваксинираните се заразяват и заразяват други хора), както и медицинските, и медийните пропагандатори, по всичко изглежда, попадат под едни от най-тежките членове на наказателния кодекс – ето част от списъка:

Чл. 115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Чл. 128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
Чл. 143. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г., предишен текст на чл. 143 – ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл. 172. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 1 от 1991 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация ….. се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
Чл. 387. (1) Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Накрая нека попитам прочели редовете ми дотук – имам ли право аз и/или моят близък да поискаме обезщетение, че не по наша вина, днес сме принудени да се борим с коварната болест, без да знаем какви последствия тя ще има върху нас?

Задавам този въпрос и, както се казва, отговор не искам…

Защото вероятно съм единственият българин, който като частно лице се е съдил и е получил обезщетения от три големи, многомилионни компании, не само в три различни държави, но и на три континента. Знам какво е съдебно дело и как се печели…

Но в случая няма да заведа дело, защото не искам да заприличам на онези многократно ваксинирани хора, които със замъглено от добре платените медии и псевдоексперти съзнание обвиняват неваксинираните за своето състояние.
Защото съм свикнал сам да отговарям за постъпките си и знам, че с каквото и да се сблъскам, вина имам и аз. Случвало ми се автомобил да мине върху обувката ми и след това да бъда в гипс седмици, но вместо да запиша номера на шофьора, когато той дойде да ме измъкне изпод колата му, аз му извиках да се измита, докато болката ми е поносима, че след това мога и да му посегна.

И тук ще цитирам думите на Теодора Димова: “Народите (както и хората) са различни – едни успяват, други се провалят. Тези, които се провалят, обикновено обвиняват за своя провал успелите. А причината за провала, независимо дали обществен или личен, е винаги вътре. Дори когато един организъм се заразява с вирус отвън, причината пак е в него, в слабата му способност за защита. Защото други организми устояват на същия вирус. А провалените търсят кой ги е заразил, вместо да усилят защитата си. Да погледнат навътре не могат. Поглеждането навътре би било за тях проглеждане, но те си остават слепи. После компенсират тази слепота с излишък от самочувствие и геройско изтъкване…“

Искам тези накъсани мисли и редове, писани с температура, да достигнат до всеки, който твърди, че ваксините са единственото спасение. Ако беше жив Ботев, щеше да им извика: А вий… вий сте платени или идиоти!

Писах го преди и пак ще го повторя:
Надявам се Омикрон да разобличи лицемерието на властимащите по света!

П. Стаматов

.
––––––––––––––––––––––
* Чуйте запис на БНР от вчера за Омикрон:

.