Home » Авторски страници, литература

Дяволски райска история

2021.06.12 Няма коментари
Spread the love

.

Разказ от Красимир Бачков

Приказният залив Болата. Снимка: Еxperience.bg

Ще ви разкажа една тъжна история, случила се на хиляди километри от родината. Беше преди повече от десет години, в Чарлстън, Южна Каролина, САЩ. Нелепо останах без работа за около три месеца. Разполагах само с четиридесет и два долара през това време. Уж бях отишъл да работя, за да спечеля пари, а затъвах всеки ден в дългове за ток, вода и квартира. Делях една стая с руснак, на име Игор. Пет години по-млад от мен, той работеше вече четвърта година тук. Беше сменил доста места и професии, но напоследък беше личен секретар на една еврейка от руски произход, на име Елза. Всъщност, Игор беше станал любовник на Елза, а тя го използваше да обикаля всички емигранти, устроени от нея незаконно на работа. Тя държеше неформалния пазар на труда в Чарлстън и печелеше от всеки работник добър процент от заработеното от него. По-рано Игор работеше като помощник сервитьор в ресторанта и допълнително в пералнята на най-големия хотел в града. Събираха му се около шестнадесет часа работа на ден. Пестеше всеки цент, защото искаше, като се върне в Петербург, да открие няколко салона за красота. Казваше, че това било сигурен и чист бизнес. Двамата деляхме една стая. Дюшеците, на които спяхме направо на пода, бяха един до друг, както и винаги готовите ни за път чанти. С Игор се разбирахме, но не бяхме приятели. По характер той беше мълчалив и хладен, докато аз бях емоционален и бъбрив.

Напоследък руснакът ме дразнеше всяка вечер. Прибираше се с тузарското “БМВ” на Елза, с което обикаляше работните места на нейните хора, и сядаше на дюшека. Вадеше тлъста пачка долари и демонстративно започваше да ги брои. Понякога изкарваше до петстотин долара на ден. За месец припечелваше сума, доста по-голяма от заплатите на повечето американци. Всеки от нас си готвеше сам в кухнята. Огромният хладилник беше пълен с бутилки водка, шампанско и бира, собственост на Игор. Доволен от спечеленото, руснакът си наливаше някакво питие, като не забравяше и мен, разбира се. Той беше наясно, че съм останал без средства, но не предлагаше да ме устрои някъде на работа, макар да имаше тази възможност. От някаква безсмислена гордост, аз не го молех за това. Опитвах да се справя сам, но без познати и с лошия си английски не успявах. Така се докарах дотам, че с последните си долари купих килограм краве масло, пет килограма брашно, торба картофи и опаковка с някакви мексикански чушки. Един ден влязох в ролята на шеф – готвач и с подръчните продукти сготвих огромна тенджера картофена яхния. Приготвих и прости содени питки, вместо хляб. Храната трябваше да ми стигне поне за седмица, но едва ли щях да мога да я изям. Благодарение на мексиканските чушлета, яхнията стана люта като отрова. Вечерта Игор се прибра без колата, доволно почерпен. Беше катастрофирал и оставил “БМВ”-то в сервиз. В приповдигнато настроение, той извади от една торба бурканче черен хайвер и го размаха пред носа ми:

– Истински руски, черен хайвер, Христо! Най-доброто мезе за водка и шампанско! Водчица ще ти налея, разбира се, но от хайвера ще ти дам само едно зрънце, да опиташ!

– Разкарай се с глупавия си хайвер! – отрязах го и си сипах чиния гореща яхния.

От алкохола, види се, Игор беше изгладнял. Той си препече няколко филийки хляб и ги намаза с хайвер. Седнали на една маса, всеки ядеше от своята храна. Аз не поглеждах към чашата с водка, защото от лютата манджа устата и стомахът ми изгаряха. Само чиста водица щеше да угаси тоя пожар. И уж хайверът беше голям деликатес, но ароматът на яхнията изглежда се оказа по-привлекателен за руснака.

– Ако искаш – предложи Игор, – да ти дам филийка с чер хайвер, срещу малко от твоята яхния!

Мълчаливо отказах. Това го амбицира и мизата стигна до три филийки с чер хайвер, срещу чиния яхния. Станах и му сипах пълна чиния от гозбата ми. Опитал я, той се опари и гаврътна пълна чаша водка:

– Ти не разбираш каква великолепна манджа си сготвил! – с пълна уста ме похвали руснакът – Баба ми, като бях малък, готвеше така!

– Всичко българско е прекрасно! – невъзмутимо се изфуках, гледайки го сърдито.

– Знам! Имам познати, които са идвали на почивка на Черно море! Плажовете ви, казват, са хубави!

– Не са само плажовете! Няма планини, толкова красиви – нито в Европа, нито другаде по света, като нашите! Там и въздухът е чист, и водата е като магия! Веднъж дишаш ли наш въздух и пийнеш ли вода от планински ручей, винаги искаш да се върнеш отново там!

Игор неусетно беше излапал яхнията и пресушил сам цяла бутилка водка. Той плъзна по масата бурканчето с останалия хайвер към мен и отиде при хладилника. Върна се с бутилка шампанско. Наля в две чаши и след като се чукнахме и отпихме, предложи:

– Разкажи за твоята България! (Произнасяше „х“ вместо „г“ и се получаваше Бълхария.) Ако с думи ме убедиш, че е толкова хубава, ще платя вместо теб наема ти за месеца! А, ако ме изкушиш да дойда някой ден в родината ти, още утре ще те устроя на работа! Съгласен ли си?

Естествено, приех. Руснакът беше доста пиян, но предложението му си струваше, стига да не го забравеше до следващия ден. Без да мисля много, започнах:

– Виждал ли си истинска жена?

Той смешно разпери ръце:

– Че какви са жените, които виждаме всеки ден? Фалшиви ли?

– Истинската жена е с много бяла кожа на лунички, червена коса и зелени очи!

– Така изглеждаше котаракът ми в Петербург, на име Рижко!

– Червената коса на една истинска жена е точно като цвета на скалите край най-красивия черноморски залив – Болата! Това е малък залив откъм север, до нос Калиакра. Дъгата на плажа опасва плитка вода, която се нагрява бързо от слънцето. Още в края на април човек може да ходи на плаж там. Откъм сушата се провира малка рекичка, с удивително чиста вода. Тя е обградена с тръстика и се влива в залива. На фона на червените скали, небето е тъй синьо, все едно е рисувано от дете! Нито Сейшелите, Бали, Хавай, Малдивите или остров Пукет могат да се сравняват с тази малка черноморска перла! Трябва да стъпиш на нагретия от слънцето пясък, да се гмурнеш в бистрата вода, за да разбереш, защо живееш на този свят!

– Добре! Убеди ме! Утре ти плащам наема за квартирата! А как ще ме излъжеш да посетя България? – завъртя дяволито очи руснакът.

– Няма нужда да те лъжа! Само ще те заведа в Родопите, най-българската планина у нас!
Рила напомня на Алпите, а Пирин е като част от Кордилерите! Стара планина е самобитно българска, но в Родопа има нещо вълшебно, като от приказките! Там потоците са пълни с пъстърва, а тревата е тъй свежо зелена, че ти се иска сам да я захрупаш! Има толкова чиста енергия в дърветата и скалите, че се зареждаш за месеци напред! Родопа е планината на всички богове! Ако искаш, всеки ден ще ти разказвам за едно място в България, без да ми дължиш нищо!

Игор се усмихна блажено, кимна и преди да заспи, запита:

– И тогава, какво по дяволите, правиш тук?

Още на другия ден станах супервайзър в една фирма за партита на открито, с негова помощ. Всяка вечер след работа му разказвах за родината си. Той също като дете ме очакваше, за да слуша за чудните, приказни места, в една далечна, непозната за него страна.

Дали повлиян от моите разкази, или от любопитство, две години след като се завърнах в България, той ми се обади, да го посрещна. Уж дойде само за малко, а остана до днес. Намери си българка за жена и изпълни мечтата си. Направи верига от салони за красота, в един от черноморските ни градове. Понякога, без никакъв повод, ми се обажда и се срещаме. Пита ме за други красиви места из страната и след като му разкажа, задължително ми подава увита в хартия бутилка. Винаги е скъпо и изтънчено питие. Когато го питам, защо носи тези бутилки, след като и без това ще споделя, каквото знам, той отвръща:

– Няма как да ти се издължа за това, че ме доведе в рая на земята! Бутилка с хубаво питие само ще те накара да забравиш, че животът е тъй кратък и не стига да се насладиш на всички тези красоти!

Приемам подаръка и се усмихвам тъжно. Не за друго, а защото не мога да разбера как тази китна земя ни привлича тъй дяволски силно към себе си.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.