Home » Авторски страници, политика

Избори в чужбина. Питане към българските конституционни съдии и юристи

2021.02.09 Няма коментари
Spread the love

За предстоящите избори голяма част от българите зад граница са поставени в неравностойно положение, в сравнение със съгражданите си в България, поради това, че, ако не успеят да съберат 60 заявления за гласуване в собствения си град (или щат), те ще трябва да изминат много километри до най-близката изборна секция, за да упражнят законното си право. Нещо повече – има опасност в някои държави (като например в Англия вж. линк), поради мерките свързани с Ковид-19, да не бъдат разкрити изборни секции извън дипломатическите и консулски представителства, и хиляди наши съграждани да не могат да упражнят конституционното си право на глас.

Но дори българските граждани зад граница и да получат възможност да гласуват на предстоящите парламентарни избори, те би трябвало изрично да знаят, че гласът им, подаден в чужбина, НЕ е равен с гласа на българските граждани в страната, което е явно потъпкване на конституционните им права.

Това е факт, който се неглижира от българските властимащи, от законодатели и партии. А именно:

1) При гласуване зад граница не може да бъде отчетен преференциалният вот и разпределението на подадените гласове по избирателни райони. Българите в чужбина не могат да гласуват с преференции и на практика не знаят в кой район отива гласът им.

2) Зад граница не е възможно да се гласува за независими кандидати, които се явяват на избори сами без партии, а независимите кандидати в изборите в България са ощетени в сравнение с партийните.

Български граждани са се възмущавали от тази несправедливост и при предишни парламентарни избори. Ето цитат от писмо отпреди години, до тогавашния президент:

“Уважаеми г-н Плевнелиев,

Основавайки се на неотменимото си основно право по чл. 45. от Конституцията на Република България (КРБ), влязла в сила от 13.07.1991 г., се обръщаме към Вас в качеството Ви на Президент на Републиката и правомощията Ви по чл. 150. (1) от КРБ и чл. 17. (1) от Правилника за организацията на Конституционния съд. С това писмо обръщаме вниманието Ви върху проблемите с избирателното право на българските граждани, живеещи в чужбина.

Ние констатираме следните нарушения:

    Неспазване на Конституцията на Република България, чл. 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български граждани, както и вътрешно противоречие между чл. 26. (1) и чл. 65. (1) според чл.57. (1) (основните права са неотменими)

    Дискриминация на българските граждани, живеещи в чужбина – в разрез с чл. 26. (1) и с косвено засегнатите чл. 35. (1) и чл. 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота и декларираме мнението си за:

    Нелегитимност на парламентарните избори, основаваща се върху точка 1 и 2 от горепосочените нарушения.”

Т.е., тези наши съграждани, пръснати по света, но обединени в името на справедливостта, са поискали отмяна на изборите, поради тяхната нелегитимност.

Както се вижда несправедливостта е в изгода на статуквото и партиите, и в ущърб на независимите кандидати и обикновения гласоподавател. Ето защо този голям проблем и нарушение на Конституцията се замита под килима и се премълчава през годините.

С появата на Ковид-19 нещата могат коренно да се изменят, за разлика от предишни пъти. Темата за необходимите мерки за справедлив и прозрачен изборен процес, който да гарантира правото на глас и здравето на българските граждани, бе в основата на срещите на Президентството с партии и движения в началото на годината. Бяха подновени и исканията за гласувания по пощата и дистанционно електронно гласуване (ДЕГ).

Ето защо българи от Чикаго, част от екипа на българския интернет портал Еврочикаго, решихме да откликнем на поканата на президентството и наш представител (Петранка Стаматова) участва в проведения на 11 януари онлайн конферентен разговор на президента Румен Радев с граждани и с български организации зад граница.

Така проведените консултации станаха повод да бъде огласена иновативна идея за дистанционно гласуване, което може да поправи ситуацията и да изравни гласа, подаден в чужбина, с този в България. Нещо повече, поради простотата си подобно гласуване може да се въведе до 4 април 2021 г. (Който не вярва на краткия срок да чете надолу, да види предложената анкета до БГ партии – линк или да пише на редакционния имейл на сайта Еврочикаго, за повече информация.) Иновативното дистанционно гласуване може да опази здравето на гласуващите по време на Ковид-19 и да повиши доверието в изборната система, защото, за разлика от гласуването по пощата, е много по-надеждно, а от досегашните предлагани, при ДЯГ хакването е безсмислено, защото е невъзможна подмяна на вота от злоумишленици.

По нататък в текста новопредложеното гласуване ще изписваме с ДЯГ – абревиатурата на дистанционно явно гласуване. ДЯГ е разновидност на дистанционното електронно гласуване – ДЕГ, за което всички са чували и много са гласували на референдума през октомври 2015 г. Тогава на въпроса: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“ над 71% от участвалите в допитването отговориха с „ДА“ и подкрепиха въвеждането му. Тъй като на референдума гласуващите бяха по-малко от необходимите 3.5 млн. души, резултатите не бяха задължителни и крайното решение остана за парламента. Преди повече от 5 години, през януари 2016 г. , мнозинството от депутатите в НС решиха да уважат резултатите от референдума. За въвеждане на електронно дистанционно гласуване тогава бяха ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС, АБВ и БДЦ. По-нататък нещата се усложниха, но е известно, че в НС има няколко законопроекта, в които може сами да научите подробности как се провежда ДЕГ. Първият от тях на проф. М. Константинов и е на повече от 10 години (вж. тук).

Ето какво ни отговори по-въпроса самият автор на законопроекта: «Написаният от мен законопроект беше внасян в два парламента от народните представители Иван Костов и Асен Агов. Естествено, беше отхвърлен, макар че един път на първо четене събра конституционно (!) мнозинство от 160 гласа. В момента основната част от него е включена в Изборния кодекс, в частта му за електронно гласуване. Той включваше различни форми на електронно гласуване: с машини в секции и дистанционно чрез интернет терминали, включително с умни телефони. То и днес, ако се стигне до интернет гласуване, ще бъде осъществено по този начин. Този начин на гласуване отново е на дневен ред, във връзка с пандемията. У нас пречка е Конституцията и изскването за тайна на вота

ДЯГ е същото гласуване като ДЕГ, за което писахме дотук, но е много по-просто и съответно – по-евтино и надеждно. И за въвеждането е необходима единствено политическа воля – достатъчно е, както сам казва проф. Константинов, да се откажем от тайната на вота. При това не напълно, както в началото самите ние предложихме, а само в определени и предвидени в закона случаи, и само за лица, които сами пожелаят това.

Идеята за отпадане на тайната на вота не е съвсем иновативна. След проучвания се оказа, че в много държави е имало и продължават да текат дебати и предложения по темата. Вж. статия на The Washington Post, публикувана под заглавие: “Искате ли да подобрите демокрацията? Отменете тайното гласуване!”

Проявеният интерес от граждани и медии задълбочи увереността ни, че сме на прав път с намереното решение за поправяне на несправедливостта при вота зад граница. Всеки, който се интересува от темата и подкрепя ДЯГ, може да подпише петицията ни (линк)  и да се включи в новооткритата ФБ група (линк) В нея сме записали, че наш дълг е да накараме депутатите да променят законите. Нека на тези от нас в чужбина, които искаме да упражним правото си на глас дистанционно с ДЯГ, да ни бъде позволено да го правим свободно, което ще помогне на прозрачността и ще повиши доверието в изборите. Разбира се, всички останали ще могат да гласуват, както досега, докато сами и изрично не пожелаят да гласуват дистанционно.

Защо избираме точно ДЯГ? Защото вече милиони българи са гласували за ДЕГ. А единственото различие при ДЯГ е, че при него избирателят, след като гласува от дома си през компютър или смартфон, получава номер (електронен ключ), както пазаруващите в магазин получават касовия си бон (фактура или бележка за покупката). Именно с този електронен ключ гласоподавателят може да гарантира, че си е купил някаква услуга, и да проследи, и да направи рекламация, ако забележи нередности. А при сегашното законово положение гражданинът няма право да покаже за кого е гласувал.

Някои партии заявяват, че се опасяват от контролирания вот при подобно гласуване. Но премълчават факта, че до днес те не са измислили надежден начин за неговото пресичане на практика. Не споменават и това, че не е възможно да бъде спрян някой, който иска да продаде гласа си. За разлика от и обикновеното гласуване в уж “тайната стаичка”, в която може да внесеш камера, или при така силно предлаганото гласуване по пощата, при ДЯГ положението е за предпочитане, понеже е възможно да гласуваш и извън погледа на работодателя или боса, и да му представиш фалшив касов бон. А голямото му предимство пред ДЕГ е, че гласоподавателят сам става гарант на изборния процес. Повишава се доверието и прозрачността на изборния процес, и това се постига не с разходи, а със значителни икономии. Според проф. М. Константинов: “Тези избори ще струват над 100 милиона лева, а ще излязат да гласуват 3 милиона избиратели. Значи ще излезе средно по над 30 лева на глас.” При въвеждане на ДЯГ цената на един глас ще падне десетки пъти.

И така, достигаме до същността на въпросите ни, свързани със следните членове от Конституцията:

Чл. 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии…

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 25. (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели…

Чл. 48. (3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.


Принципните ни въпроси са следните:

  1. Кое е по-голямо нарушение на Конституцията на РБ –  българите зад граница да нямат възможност да гласуват, както досега, и само 0.7% от депутатите за 30 години са избрани от чужбина, или да гласуват дистанционно с ДЯГ, като получат правото да нарушат тайната на вота при желание и според един бъдещ закон?

 

  1. Съществува ли градация на правата на гражданите, изброени в Конституцията? Не си ли заслужава на българския гласоподавател да му се разреши да се откаже от някое свое право, за да постигне друго, което е по-значимо?

 

  1. Има ли градация на изброеното в Конституцията за изборите, че те се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване? Т.е. защо се придържаме към тайното гласуване, щом не можем да гласуваме общо и равно?

 

  1. При съществуващото днес високо недоверие в изборния процес, необходимо ли е да оставим и в бъдеще гласуването неконтролируемо от независимия избирател, който няма надеждна гаранция как е отчетен гласът му, каквато би имал при ДЯГ?

 

Обръщаме се към конституционните съдии и юристи (бивши, сегашни и дори сега завършващи Алма матер):

Бихте ли ни помогнали да формулираме по-добре въпросите си, за да напишем заедно писмо до Конституционния съд (КС) за тълкуване на Конституцията на Р. България, във връзка с проблемите с изборите в чужбина и не само там? Нека припомним, че КС се произнася също и по спорове за законността на избора на народен представител, а може да се окаже на предстоящите избори, че на някой независим кандидат не му достигат няколко гласа, за да влезе в НС. Какво решение трябва да вземе КС, ако евентуално необходимите му за победата гласове не са пристигнали от семейството на брат му в Англия или в друга държава, където въобще няма изборна секция?

Нашето бъдещо общо писмо може да бъде внесено за разглеждане в КС от президента, омбудсмана или Висшия адвокатски съвет, тъй като сами нямаме право да сезираме пряко Конституционния съд.

Ако сте съгласни с написаното и имате желание да помогнете, то разпространете този текст сред своите познати юристи и нека заедно бързо подготвим бъдещото писмо, което ще помогне на стотици хиляди наши съграждани. 

 

П. Стаматов

 

.————————————————————————————–

За още информация – пишете до редакционния имейл (вж.линк) или ни открийте във Фейсбук (по-горе е посочено как). Може направо да внасяте поправки в текста  ТУК.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.