Home » Авторски страници, литература

Октомври

2020.10.13 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: Рixnio.com

.

Тук всички пътища водят за никъде.
Душа на самотник е пустият бряг.
Отива си лятото. Само вълните
напомнят, че не е пустиня все пак.

Концерт за военен оркестър и чембало
изнася прибоят – зловещ и сърдит.
Морето разказва пиратските приключения
на кораб със злато, погълнат от кит…

Замина си малката руса принцеса
и продавачът на семки от Горни Богров.
Раздадоха целия бряг на концесия,
и въздуха даже, и моята стара любов.

Пазачът нахрани копоите с попчета
а фарът му смигна с подуто око…
Студеният вятър ще пъхне за спомен
черупка от мидичка в свойто сако.

За нова любов през октомври е късно.
Започва сезонният търг на мечти.
Несретната есен, с несресани къдрици
се шляе по плажа с издрани пети.

Смрачава се. Залезът с кръв нарисува
ескиз за разбити сърца и море…
Във сребърен смокинг сафридът танцува
последно сиртаки, преди да умре.

Тук всички пътища водят нанякъде.
И всеки от тях е към нов континент.
Вълните измиват възторга на лятото.
Октомври ме кани на чаша абсент.

 

Ивайло Диманов

——————————————————————————–

* Още от същия автор – тук, тук и тук.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.