2022-10-05

1 thought on “Де е България?

  1. НАДЕЖДА

    Добрите хора си отиват рано,
    а лошите остават на банкет.
    Животът е лотария с награди,
    но кой е печелившият билет?

    Добрите хора вечно са самотни,
    а лошите живеят на стада…
    Човек привиква някак неохотно
    да казва „Не!“, когато мисли „Да!“.

    Добрите хора страдат от невроза,
    а лошите са с нерви от въже.
    Отдавна Хамлет е решил въпроса:
    „-Бъди злодей, за да не ти е зле!“

    Добрите хора падат първи в боя,
    а лошите след тях крещят: „-Ура!“.
    Нима при Ботев имаше за свои
    облаги от народната софра?!

    Добрите хора пеят тъжни песни,
    а лошите – тържествен дитирамб.
    Животът е прекрасен, но нелесен ,
    когато нямаш сигурен гарант…

    Добрите хора вярват във Доброто,
    а лошите разчитат на късмет.
    Но днеска за победата над Злото
    не е достатъчно да си поет!

    Разправят, че добрите хора ще изчезнат,
    разпънати от свойта доброта.
    Но аз живея с искрена надежда –
    Доброто надживява и смъртта! (2)

    Ивайло Диманов

    Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов заради дълбокия житейско-философски замисъл, вложен от автора в нейните седем куплети.

    Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов като илюстрация на авторовия натюрел – за да усети читателят на „Де е България?“ по-релефно болката на поета.

    Цитирам поемата „Надежда“ на Ивайло Диманов и защото е едно от няколкото любими стихотворения на големия ми син.

    „Надежда“ можете да чуете – в изпълнение на автора – на личния му сайт http://www.ivailodimanov.com/humour.htm

    Приемам
    „Ако някой днес падне за Свободата
    ще е луд или мъртво пиян…“
    като съвременна перифраза на вечното Ботево
    „Свестните у нас считат за луди…“

    Такъв за днешните (и вчерашни) български управници е и проф.Янко Н. Янков-Вельовски http://iankov.blogspot.com/

    След като неколкократно се опитваха да го отстранят физически, решиха да посегнат и на душевното му равновесие, като го обявят за психически нестабилен. За техно съжаление професорът е с натрошени кости на ръцете и ребрата, но с изключително силна психика. Както е казано в Светото Писание: „Плътта е немощна, но Духът е бодър“.

    Прав е Диманов:

    „Но днеска за победата над Злото
    Не е достатъчно да си поет!“

    Злото вече е станало толкова повратливо, че окото му не мига да обяви Ботев, Левски, Караджата, Раковски за терористи и да им пренапише бин-Ладенова биография. Доброто трябва да преустрои арсенала си от средства за борба срещу вечния си враг, за да постигне победа.

    Битката днес не е с физически, а с духовни измерения.

    Битката е битка на идеи.

    Фронтовата линия минава през умовете на хората.

    Не и на тези, за които

    „Вдигат студентите лозунг в Егея:
    „Тихо, в България хората спят!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *