Home » Авторски страници, българи зад граница

Какво става в Америка?

2020.10.29 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: в. “Капитал”

Нищо не става, приятели. Точно така. Абсолютно нищо! От повече от десет години насам най-разпространената американска стока по света е рекламата. По-скоро само рекламата.

Имаше един виц при социализма. Корабът на социализма и корабът на капитализма се състезават. И двата кораба са големи, модерни, със силни машини и умели екипажи, но корабът на капитализма плава далеч напред, а този на социализма не може да излезе от пристанището. Извикали нашите партийни ръководители Карл Маркс за консултация. Той огледал социалистическия кораб и казал: “Всичко му е наред на плавателния съд, само ако бяхте вързали главната машина към перката, а не към свирката, досега щяхте да сте на другия бряг на океана.”

Имахме си доста кусури при социализма, много недомислия и грешки, които много от нас са позабравили, а не трябваше, защото, който забравя историята, е осъден да я повтори.

Нищо особено не става в Америка. Просто огромната икономическа машина на Западния свят от години е вързана предимно за параходната сирена. Цялото производство е в Китай, Индия, Мексико, Латинска Америка и Източна Европа. Печалбите от него отиват директно по Карибските острови и други офшорни райски местенца. Фирмите не плащат нито достойни заплати, нито данъци, където и да е било. Конкуренцията между тях е сведена предимно до кой колко ще може да излъже борсовите институции за това колко печеливша е компанията, за да им се увеличи (замислете се за това) кредитният рейтинг. Тоест, ако една фирма по-някакъв начин убеди кредитните институции, че е стабилна и печеливша, тя взима по-голям кредит. За целта не е необходимо реално да бъде такава. Трябва само да притежава способността да убеждава, когото трябва, в каквото трябва.

Ние, израстналите при социализма, разбираме колко лесно е да убедиш някого в каквото си искаш, чрез силата на властта и парите. И така в последните десет години Америка произвежда предимно локуми.

Ние помним до какво довежда локумо-производството, нали, приятели? До Перестройка!

От 2008 година, когато Американската държава бръкна дълбоко в джоба на данъкоплатците, за да закърпи един скъсал се от прекомерно разтягане локум, Перестройката стана неминуема и днес Америка е вече стабилно в средата на своята си перестройка.

Има два безпогрешни признака на всяка една перестройка.

Първият, това са „ТЕ“. Преди двайсет години, когато емигрирах в САЩ, трябваше да обяснявам на тукашните си приятели концепцията „ТЕ“. Не ме разбираха, когато просто казвах „They”. Тук по онова време всеки живееше с чувството на персонална отговорност за собствената си съдба. Ако нямаш пари, то това означава, че работиш много малко или неподходяща за теб работа. Ако не ти харесва къщата ти, града ти, колата ти, работата ти, обкръжението ти, просто ги сменяш; и, ако трябва, пак и отново, докато не намериш онова място в живота, където се чувстваш щастлив и осъществен. Хората тук вярваха, че тяхното бъдеще е в техните ръце до такава степен, че и аз повярвах в същото. Нямате представа колко е освобождаващо да се живее без „ТЯХ“ – вечно виновните за неуспехите ни, вечно измислящите пъклени планово как да ни излъжат, вечно крадящите от нашите заплати, нашите пари, нашето бъдеще. Нямаше ги тогава.

Карикатура: в. “Труд”

Днес, обаче, на нито един американец не трябва да му обяснявам кои са „ТЕ“. „ТЕ“ се появиха тук и са в устата, и най-лошото – и в ума на всички. Хората са загубили спокойствие за бъдещето си. От тази несигурност и страх се раждат „ТЕ“. Раждат се и започват да управляват съзнанието ни. Нашепват ни, че всичко е безсмислено, че колкото и да работим, сме осъдени на бедност, че колкото и да се стараем да живеем здравословно, ще се разболеем от модерните болести и лекарства няма да има за всички, защото „ТЕ“ ще ги пазят за себе си. Да, „ТЕ“ са едното крило на Харпията на перестройката.

Другото й крило е нетърпимост. Преди двайсет години се поразявах на търпимостта на американците към хора с противоположни убеждения, различен произход, цвят на кожата и сексуални предпочитания. В милата ми Родина, по време на перестройката, не биха ме търпели даже и просто заради къдравата коса, или бабата рускиня. В Америка търпяха тежкия ми акцент, славянските ми и български тертипи, навиците ми, политическите ми убеждения и какво ли още не. Търпяха ги с кротост на будистки монаси, до такава степен, че си помислих, че хората тук просто не знаят какво е нетърпимост.

Голяма грешка! Днес хвърчат от постаментите паметници, горят коли и магазини, за обикновено твърдение, че „Животът на всички има значение“, могат да те линчуват, а ако заявиш пред хора, че ще гласуваш за Тръмп например, веднага биваш заклеймяван като расист, фашист, ретроград и отрепка.

Това не е търпимост. Аз не искам да гласувам за Тръмп, но не искам някой да определя това ми решение под натиска на социален остракизъм. Ситуацията е точно, както по време на българската перестройка ако кажеш, че ще гласуваш за социалистите или за комунистите, беше равносилно на социално харакири. Тогава си мислех, че това се дължи на липсата на опит у българина в демократичните процеси. Грешал съм. Това е второто крило на Перестройката.

Нищо не става в Америка, приятели, защото всичко, което има да става, е вече станало. Харпията е тук и вече изпи кръвчицата на над четвърт милион американци. За съжаление, хората не се учат от грешките си.

За последно, един въпрос към Вас: Смятате ли, че от някаква гледна точка имаше значение през далечната 1990 година дали президент ще бъде Петър Младенов или Желю Желев? Аз не мисля. Мисля, че от най-голямо значение беше средната класа, за която и двамата не мислеха. А средната класа е базата на стабилност в едно общество. Не богаташите. Тези, които са стабилни, вярват, че държат в ръцете си собствената си съдба, спокойни са и поради това са и най-толерантната част от обществото.

Перестройката си отива тогава, когато й счупим крилете, приятели, и я изритаме по хърбавия задник от душите си.

Затова аз днес казвам така: Няма „ТЕ“. Аз отговарям за всичко! И казвам така: Който и да си, в каквото и да вярваш, каквито и убеждения да имаш, какъвто и език да говориш, какъвто и цвят да е кожата ти, спазвай закона и си добре дошъл в Нашата Държава! Не го ли спазваш, мястото ти е в затвора. Ако не ти харесват законите, бори се да ги промениш, стани съдия, политик, духовен водач, но спазвай законите, защото това е Нашата Държава! Моята и твоята, и тяхната, и ти не си по-ценен от мен, нея, тях. Ние всички сме еднакво значими! Животите ни всички ни нямат цена, не защото са ефтини, но защото са безценни.

 

Д-р Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.