2022-06-30

1 thought on “Аира

  1. В землището на село Търнак, Врачанско се намира едно чудно красиво място, в което природата е изсипала всичката си щедрост. “ Аира “ е неговото име. Стара, прастара легенда от този край обяснява произхода му, като го свързва с името и съдбата на местна девойка, която се наричала Аира. Тя била дъщеря на богат турчин, който живеел със семейството си в това село. С невиждана хубост била надарена тази девойка, но и с добро и всеотдайно сърце. Влюбена била Аира в един български момък. Овчар бил той в същото село и според легендата се наричал Иван. Цялото село, че и в околните села го знаели и не само, защото той бил личен с хубостта си, но и защото бил ненадминат свирец – кавалджия. Канели го хората да им свири – по сватби и кръщенета, на общоселски празници. И не отказвал Иван на поканите им, защото семейството му било от бедно по-бедно, та трябвало да припечелва по някой лев, да подпомага прехраната му.

    Поканили го веднъж и в дома на богатия турчин. Спазарили го през целия ден да им свири, да развеселява гостите. И такива звуци извличал Иван от кавала си, че бащата на Аира многократно възхвалявал майсторлъка му. “ Иване, Иване, на сърце ми падна твоята свирня “ – думал му – “ и ако не беше от друга вяра, щерка си за жена щях да ти дам – зет да зетуваш в къщата ми, та с кавала си дните ми да облагняваш! “

    Такива думи редял турчинът, а щерка му Аира с наведена глава и прибулено лице седяла под прозореца и очите си не откъсвала от Иван. Влюбила се тя в него и макар че от бащините си думи разбрала, че няма да й разреши да се ожени за него, защото е друговерец, наумила си да пристъпи бащината воля и да послуша сърцето си. То вече било направило своя избор и за другиго Аира не искала и да помисли …

    Набрала кураж девойката и вечерта, когато Иван си тръгнал от дома й, посрещнала го в бащините си градини, смъкнала фереджето от главата си и застанала с открито лице пред него. Разкрила му Аира не само хубостта си, но и сърцето си. И Иван, заслепен от красивата туркиня, също се влюбил в нея. Тайно от турчина двамата млади започнали да се срещат при близкото езеро. Разцъфнала там любовта им. Върбите наоколо всяка вечер спускали ниско клоните си и ги криели от лошите погледи. И само луната била свидетел на клетвените думи за обич и вярност, които си разменяли Аира и Иван.

    И така продължавали те да се срещат до оня черен ден, в който един от слугите на богатия турчин видял във вечерния сумрак прокрадващата се към езерото негова щерка, проследил я, а после се върнал и казал на баща й къде е. Разярен, турчинът грабнал ятагана и хукнал към езерото. Изненадал там двамата влюбени, замахнал с десницата си и отсякъл с един удар главата на чедото си. Хвръкнала тя окървавена и потънала в почернелите води. След нея бащата запратил в дълбините им и тялото на непокорната си щерка.

    Разказва легендата, че оттогава насетне Аира се превърнала в русалка. По цели нощи ходела тя по водата на езерото с протегнати към брега му ръце и пеела тъжни песни. Канела с тях Иван при нея да отиде. Седял той на брега всяка вечер и гаснел от мъка по Аира. И чувал нежния шепот на гласа й, но не разбирал какво искала да му каже. Само сърцето му усещало присъствието й и му заповядвало да я последва. Разумът обаче все още го спирал. “ Къде ще вървиш,момко,” -думал му сякаш – “ и тук, и там, в дълбините на водата, мъката все с теб ще върви, щом я няма твоята Аира. А и кому ще оставиш стадато си? За овчиците ти кой ще се грижи, ако и тебе те няма?!”

    Мятали се безпомощно мислите на отчаяния Иван, но спасение от мъката не намирали … И всяка вечер той продължавал да седи на езерния бряг. Очите му реели поглед над водите, които погълнали неговата изгора и сълзите неспирно извирали от тях. На едри капки те се отронвали от лицето му и се сливали с езерната вода – да отлетят сякаш от страданието, което стягало душата, от мъката му по изгубената любима, да отлетят, та дано да му олекне.

    Виждала Аира – русалката тази тъжна картина и също страдала. Зовяла любимия при себе си всяка вечер, до късно през нощите, в които Иван преседявал на брега, но той не можел да разбере какво му казва с песните си. Тогава русалката решила да го доведе при себе си по друг начин. Една привечер, когато Иван се приближил към езерото със стадото си, превърнала се тя в златорун овен и излязла на брега. Примамил той цялото стадо към себе си, обърнал го към водата, а после се хвърлил в нея. По него се хвърлили и всички овце. Последвал ги и Иван, защото нямало вече за кого да живее … А там, в дълбините на водата, Аира го пресрещнала, прегърнала го в здрава прегръдка и двамата заедно заплували към дъното, което от тук насетне станало техен дом. Прегърнали се дълбоко в езерните води двамата нещастни влюбени, разделени заради различията във вярата им. Прегърнали се с тях и двете им вери – християнка и мюсюлманска, защото за истинската, за голямата любов прегради няма нито на този, нито на онзи свят.

    И разгоряла се тази любов с нов пламък. Разправят, била толкова силна, че от нея езерото пресъхнало. На негово място сега се е ширнала красива поляна, обсипана със свежа трева и всякакви полски цветя. “Аира” започнали да я наричат местните жители, защото в паметта си те пазели спомена за красивата туркиня Аира, загинала под ятагана от бащина ръка, задето си позволила да престъпи волята му и да отдаде сърцето си на българин.

    ––––––––––––––––

    Преданието от с. Търнак е широко разпространено. Архив на ИМ -Враца, Е-ДК инв. № 2456. Разказана от Цветанка Василева, с.Търнак, записала Румяна М.Махмудова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *