Home » Е-Списание, история

Павел Милюков – един забравен българофил

2020.04.18 Няма коментари
Spread the love

Хиляди българи не биха съществували днес, ако двама големи народолюбци – Павел Милюков и духовникът Стефан, по-късно Софийски владика, не бяха спасили дедите им, бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. Тогава, ангажирани по настояване на Милюков и секретаря на екзархията Стефан, два руски парахода дни наред превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг…

Кой е Павел Милюков? Академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционно-демократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. „Аз се смятам за българофил“ – заявява той през 1914 г. пред лорд Грей. Допреди години у нас улици, площади, училища, читалища, обществени сгради са носили името му.

Ето какво още знаем за него от Уикипедия и други източници:

Павел Николаевич Милюков (1859–1943) е руски историк, публицист и политик, един от водачите на Конституционно-демократическата партия и на руската емиграция след Гражданската война.

Павел Милюков има благороднически произход. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като доброволец в санитарен отряд на Кавказкия фронт. Завършва история в Москва през 1882 г., и остава на работа в университета. В края на през 1890-те с курса си „История на руската култура“ се нарежда сред най-значимите руски историци на своето време.

Заради либералните си политически възгледи, през 1895 г. Милюков е уволнен от Московския университет и е изпратен в Рязан. През 1897 г. заминава за София и преподава в Софийския университет. През 1898 г., под натиска на руското правителство, е отстранен от университета. През следващите месеци взима участие в археологическа експедиция в Македония. Там прави важно научно откритие. На входа на малка църква на брега на Охридското езеро лежала плоча с правилната форма без никакви надписи. Наредил тя да бъде обърната и на обратната страна открил старинен текст, датиращ от времето на Първото българско царство. Надписът е направен по заповед на българския цар Самуил и е признат за един от най-старите оцелели текстове на кирилица. Днес плочата се съхранява в Националния исторически музей в София.

По време на Руската революция от 1905-1907 г. Милюков се завръща в Русия. Той става известен като водач на профсъюзното обединение Съюз на съюзите и един от основателите на Конституционно-демократическата партия (кадети). Избиран е за депутат от Санкт Петербург в III и IV Държавна дума, в които оглавява парламентарната група на кадетите. Той е и редактор на партийния вестник „Речь“. През 1913 г. Милюков се включва в международната комисия Carnegie Report. Карнегиевата анкета е популярното название на Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars), изготвен със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир през 1913-1914 г. Присъствието на Милюков в анкетата разгневява политиците на Сърбия и Гърция. (С анкетата може да се запознаете тук.)

През 1915 г., отново в родината си, Милюков е сред инициаторите за създаването на опозиционния Прогресивен блок.

1 (14) ноември 1916 г. като депутат и лидер на Партията на кадетите, Павел Милюков произнася в държавната дума своята знаменателна антиправителствена реч: «Глупост или измяна?», която става сигнал за настъпващите промени.

Павел Милюков участва активно в началния етап на Руската революция от 1917 г., като през март-април е министър на външните работи. През лятото той подкрепя подготвяния преврат на Корнилов и е отстранен от ръководството на партията. След Октомврийската революция през 1917 г. заминава на юг в Москва, Новочеркаск и Киев, а през ноември 1918 г. – за Румъния, Франция, Великобритания. През 1920 г. се установява във Франция.

От 1921 до 1940 г. Милюков издава в Париж влиятелния сред руската емиграция вестник „Посление новости“. През 1922 г., по време на лекция в Берлин, срещу него е извършен атентат, при който е убит Владимир Дмитриевич Набоков, баща на писателя Владимир Набоков.

В края на 20-те години българското правителство купило на Милюков къща в Южна Франция за 270 000 лв., в която той се заселил. До смъртта си пише мемоари, публикува и редактира емигрантски вестници и списания, говори с емигранти, умира в изгнание и е погребан там. Още за живота на българофила Милюков може да откриете в книгата му “Воспоминания”.

А по-долу Ви представяме някои страници от неговата книга “Разложение на славянофилството”.


.



.



Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.