Опитите за размиване на границите се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество
Интервю на Здравка Момчева с митрополит Антоний,
в. „БГ БЕН“
Антоний е български православен духовник, който е Западно- и Средноевропейски митрополит на Българската православна църква от 2013 година. Роден е в Стара Загора под светското име Живко Михалев. Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ с отличен успех. Продължава образованието си в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. На 24 години е подстриган за монах в Клисурския манастир. На 35 години става митрополит. Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний присъства на храмовия празник на църквата „Свети Иван Рилски“ в Лондон и дава специално интервю за в. „БГ БЕН“.
– Ваше Високопреосвещенство, в историята на нашата страна Българската православна църква и българските читалища са изиграли огромна роля за съхранението ни като народ чрез вярата и езика. Живеем в динамичен свят, сред различни религии и култури, и тази действителност отново подлага на изпитание опазването на националната ни идентичност. Какво, според Вас, е нужно да се направи, за да я запазим днес в глобалните условия?
– Една от основните задачи на Българската православна църква винаги е била да бъде запазена българската национална идентичност. Едни от основните християнски празници в традициите на БПЦ са преплетени с красивите ни обичаи, исторически залегнали в съзнанието на хората, които по един или друг начин ни стимулират да съхраним нашето национално съзнание. В допълнение, езикът на проповедта в храма, поетичният църковнославянски език по естествен начин ни завръща у дома, където сме били закърмени именно с православната вяра.
БПЦ, особено зад граница, се явява притегателен център за нашите сънародници, които отблизо и далеч идват да удовлетворят своите духовни потребности. Наред с тях те споделят своите проблеми и често намират заедно със свещеника не само духовното им решение, но и помощ в чисто материален план. Защото БПЦ е подавала, подава и винаги ще подава ръка на българите, които имат нужда в първите си дни зад граница да срещнат морална и духовна подкрепа.
Българите зад граница са по-усърдни християни,
пътуват хиляди километри, за да присъстват на служба
– Във връзка с това, което току-що казахте, смятате ли, че българите в чужбина са по-усърдни християни, отколкото нашите сънародници у дома, в България?
– Несъмнено, да. Защото в мултикултурната среда, каквато владее всяка една голяма европейска държава с много религии, съществуват български православни общности, но такива липсват в по-малките градове и това кара сънародниците ни да пътуват стотици километри в неделния ден, за да отидат на служба, да чуят на български език проповедта на свещеника и да се срещнат с други българи, съмишленици във вярата. Това ги кара да се мобилизират и да бъдат наистина по-ревностни, по-усърдни и да защитават православната вяра от пагубното влияние на секуларизма в света и на всичко онова, което по един или друг начин се опитва да ни изкуши, за да притъпим сетивата си към Божието Слово.
– На 21-ви ноември ще честваме Деня на християнското семейство. Много удари понася основната концепция за нормалното съществуване и функциониране на семейството. В наши дни то е подложено на изпитания. Какво прави Българската православна църква по въпроса?
– Българската православна църква брани изконното, традиционно християнско семейство като благодатен съюз между мъжа и жената, тъй като основна задача на родителите е да създадат деца и да ги възпитат в християнски морал, ценности и норми. Естествено, опитите за размиването на границите на християнското семейство и свеждайки, принизявайки го до едно само съжителство между мъж и жена без конкретни ангажименти нито пред Бога, нито пред държавните власти, се оказват целенасочен стремеж за разрушаване на основната градивна единица на нашето човешко общество. А семейството, както знаем, се явява спойката между различните пластове в обществото. В наши дни изкушенията са големи и все повече зачестяват опитите да се получи една латентна маса, която се съгласява с всичко, което се предлага днес: модерно, ултрамодерно и не толкова полезно за човешките души.
– Смятате ли тогава, че предметът „Православие” спешно трябва да бъде въведен в българските училища?
– БПЦ настоява предметът „Православно религиозно обучение“ да бъде въведен като редовен в българските училища. Естествено, всичко това зависи от добрата воля на МОН и от осигуряването на специалисти, които да подготвят съответните учебници. В момента вървят конкурси за подготовка на учебници по вероучение и те трябва да бъдат издържани, според канона на Православието. Тези учебници и помагала ще бъдат поетапно въвеждани като предмет „Вероучение“. В момента тази дисциплина се предлага като свободно избираема подготовка. Така че „Православно религиозно обучение“ се изучава в българските училища, но не като задължителен предмет. Но, разбира се, не пречи служителите на Българската православна църква по места, например в енорийските неделни училища, да преподават „Вероучение“ към храмовете и да ползват тези учебници. Така че ние залагаме изцяло на нашето интердисциплинарно изучаване на вероучението в неделните училища, като се надяваме то поетапно да бъде въведено и в светските такива, където тези, които вече са изучавали вероучение и са израснали духовно и физически в неделните училища, да бъдат преподаватели, получавайки съответната специализация в педагогическите институти или в Богословския факултет, където има такъв педагогически курс. Европа ще остане християнски континент, независимо от различните инвазии.
– В тази връзка има ли интерес и желание от страна на младите хора в България да изберат и да се посветят на призванието свещеник?
– Да, има. В последните години се наблюдава едно обновление на клира на БПЦ. Много млади хора, които са завършили средните или висшите духовни училища, тръгват по пътя на пастирското служение, желаят да бъдат свещенослужители и, погледнато реално, има доста нови ръкоположения на млади свещеници. Това са мотивирани личности, които са готови да приемат нелекото призвание да бъдат духовни водачи на паството Христово.
– Като Западен и Средноевропейски митрополит Вие служите в православните храмове на 15 страни. Какво е Вашето мнение за бъдещето на християнството в Европа?
– Европа ще остане християнски континент! Това е несъмнено, независимо от различните религиозни инвазии в нея. Нека да бъдем откровени. Все пак християнска Европа е една модерна структура и съюз, който, вярвам, знае как да опази своите граници и интереси. Християнството е вкоренено в сърцето на Европа и то ще се запази чрез вековните си традиции и култура. Невъзможно е да си представим този континент без, макар и опожарената „Нотр Дам дьо Пари“, или пък Уестминстърското абатство. Съществуват толкова много други такива символи, които са белези на европейските християнски ценности и на вярата. Смятам, че държавните ръководители на европейските държави, които са хора с високо съзнание, не биха стигнали дотам, че да пренебрегнат християнските традиции на Европа и да ги оставят да бъдат заличени с лека ръка.
Православният християнин винаги е оптимист, изпитанията укрепват вярата
– Относно българската общност във Великобритания – само една годишна визита ли предвиждате?
– Аз също бих се радвал да посещавам вашите църковни общности, колкото се може по-често. По традиция е залегнало да посещаваме църковните общности по определени радостни поводи. Ако има ясно изразена необходимост, която да бъде засвидетелствана с високия сан на архиерея в църквата, естествено, бих дошъл, за да бъда съпричастен.
Например, преди време бях тук на един концерт, организиран от Българския културен институт, който представи България и нейната култура на много високо ниво пред английската държава. Така че винаги има поводи за посещения, но те трябва да бъдат приоритизирани в програмата на архиерея.
– Да вметна само, че при толкова натоварената Ви програма Вие имате изключително добро отношение и към Асоциацията на българските училища в чужбина. И от няколко години работите заедно с нея усилено, в подкрепа на българската образователна кауза зад граница.
– Да, наистина. С Асоциацията на българските училища в чужбина работим много добре и постигаме резултати в областта на техните приоритети, свързани с каузата за запазване на българската идентичност на младите хора зад граница.
– Вашата благословия към българите във Великобритания, в Европа, по света и у дома?
– Моята благословия е да съхранят своята вяра, да не униват и да бъдат оптимисти, защото православният християнин е винаги оптимист! Той вярва, че дори и да има изпитания, те се изпращат, за да ни укрепят във вярата и да ни дадат още повече сили да гледаме напред. Така че нека не се смущават сърцата им, нека изпитват духовете на всичко, което провокира житейските им избори, да го подлагат на духовна проверка, за да се държат в пътя на правдата, любовта и мира.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел. ред.: Здравка Момчева е преподавател в БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон.
.
Да така е,вижте как си молят сестрите в женските манастири Троянския, Бачковския, Рилския